Очертанията на войната: Ефектът Зеленски
Зеленски в България
Във безконечната класация на сполучливите артисти, създали още по-успешна кариера като политици, сегашният украински президент Влодимир Зеленски се е настанил трайно на второ място. Измества го единствено енигматичният Роналд Рейгън, двукратният президент на Съединени американски щати от 80-те години на предишния век, който с непримиримост и неизменност се зае с на пръв взор невъзможна задача – да срине световната комунистическа система – и в последна сметка съумя и по този начин промени вечно хода на историята. След Зеленски към този момент остават редица известни в близкото и по-далечно минало имена, всеки от които е носил в себе си искрица възвишен артистичен гений, само че най-много убеждението, че може да промени живота на хората към него и с политически средства. Сред тези имена откриваме и Бепе Грило (италиански комедиант и водач на партия), и енигматичната аржентинка Ева Перон, и гватемалецът Джими Моралес, изкарал цялостен президентски мандат преди няколко години, и суровите холивудски мъжаги Арнолд Шварценегер и Клинт Ийстууд, надлежно губернатор на Калифорния и кмет на градчето Кемъл в същия щат. Към тях можем да прибавим даже и близнаците Лех и Ярослав Качински, президент и министър председател на Полша преди петнайсетина години, чийто актьорска кариера се изчерпва с присъединяване им в игрален филм като деца. И въпреки всичко колкото и да бяха известни и настоящи до неотдавна, никой от гореизброените към този момент не може да се съпоставя със Зеленски като личностно наличие и световно въздействие.
Снимка: Десислава Кулелиева
София се докосна до „ резултата Зеленски “ в четвъртък към обед. Пристигането му в редица връзки се усети като пресен пролетен вятър, който поразреди мириса на застояло във високите етажи на властта у нас. Две неща ми направиха извънредно мощно усещане – 1) президентът на Украйна е необикновено настоятелен и енергичен човек и 2) приказва намерено и непосредствено без да се вълнува дали по този начин ще засегне някого.
Може би, в случай че обстановката в Украйна бе естествена, щеше да бъде иначе и щяхме да успеем да се докоснем и до неговата безгрижна и по-весела страна, само че страната му е в клопката на смъртоносна война и той няма нито секунда за губене.
Като извънредно добре обмислен ход считам отводът му (или каквото там е било) да приказва пред Народното събрание. Вместо това Зеленски се срещна единствено с представителите на тези четири политически сили, които публично заявиха поддръжката си за участието на Украйна в НАТО. Така той запази сили и положителна сила за другите срещи и диалози, които му предстояха. Ако беше влезнал в пленарната зала с огромна убеденост може да се твърди, че най-малкото щяхме да станем очевидци на някакви вербални провокации от страна на едни народни представители с избран идеологически профил.
Срещата на украинският президент с сегашния министър председател акад. Денков и настоящия външен министър Мария Габриел пък е извънредно самопризнание за новото политическо ръководство на страната и най-много за политическия курс, който води. Това е добре за България, тъй като подобен тип вести, въпреки и за малко, попадат в главните новинарски потоци и нас ни загатват по целия свят, освен това в позитивен смисъл. Е, може би не в целия. В Русия, както можеше да се чака, към този момент бяха наострили пропагандните стрели и представителят на Путин, Дмитрий Песков, побърза да съобщи, че посредством това посещаване на високо ниво България на процедура е.
За какво си приказваха в София?
От публично и полуофициално разгласената информация стана ясно, че в договарянията сред Зеленски и българската изпълнителна власт са били наранени три съществени тематики:
Политическа – приемане на политическа поддръжка за вероятно бъдещо участие на Украйна в НАТО
Икономическа – диалози за допустимо бъдещо присъединяване на България във възобновяване на следвоенна Украйна
Военна – размерите на бъдещата военна помощ за Украйна
Противно на това какво си мислят някои пламенни почитатели на явлението путинизъм/рашизъм у нас, войната в Украйна рано или късно ще свърши и то никога в интерес на Русия . Украинската страна ще продължи да съществува и когато заглъхне тътенът на гърмежите и воят на сирените, на напред във времето ще излязат сметките. И равносметките. Например, кой с какво е оказал помощ и по какъв начин се е държал, когато на украинците им е било най-трудно. В отрицателната половина на листа сигурно ще попаднат странни субекти като настоящия маджарски министър председател Орбан и държавното управление му, които на думи и на каузи неколкократно демонстрираха, че близостта им с Путин им е доста по-важна в сравнение с физическото оцеляване на съседите им украинци. Сигурен съм, обаче, че България този път ще бъде в групата на „ положителните “, т.е. на страните заели „ вярната “ позиция. Но е доста значимо това да се споделя ясно и без недомлъвки, с цел да се чуе задоволително рано и задоволително мощно от колкото се може повече хора оттатък границите ни. А не като предходната година, когато хем бяхме „ за мир “, хем по неведоми пътища на бойното поле в Украйна непрекъснато пристигаха български боеприпаси, гориво и стрелково оръжие.
А в този момент, дано да погледнем казуса и от към прагматичната и дори национално-егоистичната страна. След края на войната за нула време ще се пръкнат всевъзможни многомилиардни фондове за възобновяване на изтерзаната Украйна. От една страна те ще бъдат нужни, с цел да я изправят на крайници, а от друга стремително да я приготвят за влизане в Европейски Съюз и НАТО. Защото Украйна не е някоя млада неосъзната полуколониална държавица от Третия Свят, а съвременна и добре развита страна, която елементарно ще се интегрира във всички преобладаващи интернационалните политически, стопански и военни структури. Не е нужно да си Айнщайн, с цел да се досетиш, че още занапред огромните интернационалните корпорации и всевъзможни там финансови „ акули “ и играчи, които имат навика да възнамеряват за години напред, към този момент точат ножовете и се договарят по какъв начин да разделят голямата финансова „ баница “. За нас, като дребна страна, надали ще ни бъдат отредени най-тлъстите части, само че въпреки това, ще бъде много далновидно, в случай че още занапред заемем съответната позиция на стартовото блокче, с цел да можем да се възползваме от колкото се може повече милиони и милиарди. В наша изгода ще бъде както чисто човешкото отношение, което сме посочили в най-мрачните моменти, по този начин и географската непосредственост, пък и българската диаспора там. Убеден съм, че водещите български политически лица, както в София, по този начин и Брюксел, към този момент разсъждават по тематиката.
Към военната тематика, която е най-секретната част от договарянията и за това все още има много догатки и прекомерно малко обстоятелства.
Вероятно помните, че през първите дни на съветска експанзия в медийното пространство налуха някакви странни „ анализатори “ с неосталинистки уклон, които на висок глас обясняваха по какъв начин Украйна ще бъде прегазена за негативно време и даже Русия да не успее да я завладее напълно, то останалите късчета ще бъдат тихомълком анексирани от алчните за непозната земя нейни съседи като Полша, Унгария и Румъния. Е, като знаем, това не се случи, най-много с помощта на изключителната храброст и воля за опозиция против агресора, проявена от украинския народ, а и няма по какъв начин да се случи и за вбъдеще, тъй като съществуващият интернационален правов ред подсигурява неприкосновеността на публично приетите граници.
Когато стана ясно, че експанзията забуксува и нашествениците безусловно се задавиха в личната си кръв, родните рашисти-пропагандатори започнаха да популяризират нова опорка – че Украйна единствено ще бъде използвана от сегашните си западни сътрудници за някакви си техни геополитически цели, а когато войната свърши ще бъде захвърлена на произвола на ориста - жалка, сломена и изтощена. Е, имам една „ добра “ вест за всички „ опоркаджии “, както и за горките хорица, които им се връзват – това няма по какъв начин да се случи. Първо, тъй като процесите за поетапно консолидиране на Украйна в Европейски Съюз текат много от дълго време, дори отпреди войната, и второ, тъй като даже сега тя е на път да се снабди с политически гаранции, самобитен дипломатически „ чадър “ за бъдещото си участие в НАТО. Включително и от България.
Т.нар. изоставяне на Украйна на бунището няма да се случи и по чисто прагматични аргументи. Защото тя е извънредно апетитно парче от позиция на стопански капацитет, квалифицирана работна ръка, научни фрагменти, селскостопанско произвеждане, географско местонахождение, пътни артерии и какво ли още не. Освен това сега разполага с една от най-мощните и боеспособни армии в Европа, а може би и в света. Няма по какъв начин европейските ръководители да изтърван шанса да приобщят към Евросъюза подобен капацитет, който си е напряко подарък от бога. При това, измъквайки го от хищните лапи на Путин.
А в този момент дано да се опитаме да си представим по какъв начин би изглеждала Югоизточна Европа при положение, че войната завърши както се чака и НАТО инкорпорира Украйна в редиците си. Тогава черноморският фланг на Алианса ще наподобява като една гигантска подкова, започваща от Мариупол и Азовско Море на североизток до кавказкото крайбрежие на Турция на югоизток. Това, на процедура, ще значи, че Русия като директна опасност за Балканите и Южна Европа, ще бъде изтласкана надалеч на изток и, надлежно - би трябвало да спадне и тежестта на политическия напън, който тя оказва върху България. В дълготраен проект това би трябвало да донесе и последователно усмиряване и нормализиране на такива непрестанно тлеещи конфликтни зони като Молдова и Кавказ и най-много непоклатимост и стабилно развиване на целия черноморски район.
Какви оръжия желае Украйна, какво можем и какво би трябвало да дадем?
От дребното, което стана известно на медиите досега, както и от изявленията на премиера Денков и министъра на защитата Тагарев, стана ясно, че украинците са желали най-много средства за противовъздушна защита (зенитно-ракетни комплекси) и „ тежка бронирана техника “ (вероятно танкове). Към това, съдейки по изявленията на президента Зеленски пред медиите в четвъртък, може да прибавим и още един значителен съставен елемент – верижна самоходна артилерия. От българска страна е обезпечено това което си имаме премного – руски вид амуниции, а за всичко останало е било казано нормалното в такива случаи „ ще помислим и ще забележим какво може да ви дадем “.
И по този начин, какво можем да дадем на украинците? Премиерът Денков изрично отхвърли опцията да предоставим част от най-мощните си зенитно-ракетни комплекси С-300 и това е изцяло разбираемо. Ако си спомняте, когато през октомври м.г. внезапно породи казусът със самото битие на украинската енергетика поради съветските ракетни обстрели, в Киев се видяха в знамение по какъв начин да обезпечат съответна отбрана на техните електроцентрали и безусловно обърнаха света надолу с главата, с цел да се снабдят с някакви Противовъздушна отбрана комплекси. Оказа се, че това е много мъчно, тъй като никоя войска не разполагаше с непотребни бройки в наличност, тъй като никой не се е готвил за такава пълномащабна война. В момента, пък, казусът е по какъв начин да се обезпечи съответен „ чадър “ директно на бойното поле против съветското предимство във въздуха, както и да се минимизира резултата от непрекъснатите съветски ракетни обстрели на огромните обитаеми места в Украйна. Сърцето споделя, че би трябвало да помогнем на страдащите украинци в сложен миг. Логиката и разсъдъкът, обаче, ни подсказват, че в случай че им предадем най-мощните си средства за противовъздушна защита, мъчно ще им намерим съответна подмяна в обозримо бъдеще и точно този аргумент ще надделее при взимането на дефинитивно решение от страна на българското държавно управление.
Що се отнася до другото дискутирано въоръжение – тежката бронирана техника - то там нещата стоят по-различно. Основният военен танк разполагаем на българската войска е руският Т-72, който е и главен подобен сега и за съветските агресори в Украйна. Той е много всеобщо употребен и от ЗСУ (украинските въоръжени сили), частично тъй като го получават като доставки от трети страни, частично тъй като украинците се снабдиха с значително титли по време на настъпленията си. Около 10% от наличните бройки в България са осъвременени, до момента в който останалите се съхраняват в първичното им „ руско “ положение.
Именно от тях е допустимо да изпратим известно количество след време в Украйна. Някои към този момент изрекоха мнение, че ЗСУ са получили към този момент премного танкове от кое място ли не, само че ще напомня думите на главнокомандуващия военачалник Залужни, че по време на война не съществува такова разбиране като „ задоволително оръжие “. От себе си ще прибавя, че танкът е на първо място разходен материал и всеки ден се губят по няколко, а по време на най-критичните етапи на борбите бройките са десетки. Освен това танкове излизат непрестанно от строя и по чисто механически аргументи.
По-интересен е въпросът със самоходната артилерия. На външен тип този вид оръдия доста наподобяват танкове и единствено опитното око на експерт може да забележи разликата. Така че най-малко официално, те също попадат в мечтаната от Зеленски „ тежка бронирана техника “. По-любопитното в тази ситуация е, че за избран интервал от време ние у нас сме произвеждали по лиценз и сега разполагаме със забележителен брой от тях в складове. Така че е прекомерно евентуално след някой-друг месец, с изключение на танкове Т-72 към Украйна да поемат и десетки самоходни гаубици Гвоздика.
Най-главният съставен елемент на помощта несъмнено е родната продукция – руски вид амуниции, най-много снаряди, мини и патрони. Освен това ние произвеждаме и извънредно качествени автомати, картечници и гранатомети, които от много време са се потвърдили в разнообразни горещи точки по света, в това число в Украйна.
Мнозина не помнят, че военната помощ за Киев не се изчерпва единствено с оръжия. Сред дискутираните спомагателни благоприятни условия са ремонт на военна техника на ЗСУ в наши профилирани предприятия, както и образования на санитари. И до момента в който първото към този момент по-скоро е в областта на вероятностите, то за второто има публично гласувано решение от страна на предходния парламент, което подготовката на до 60 души медицински личен състав на ЗСУ на наша територия, който ще се реализира най-много в профилирания център във ВМА.
Война до дупка или мир непременно?
Напълно обикновено за едно демократично общество имаше и такива, които бяха срещу самото идване на Зеленски, както доста други неща. Против военната помощ за ЗСУ, да вземем за пример. Също по този начин са срещу еврото. Както и участието ни в НАТО. Очевидно е, че са срещу и Евросъюза, въпреки че с цялостни шепи черпят от богатствата му. Както и да се назова - наследствена идеологическа обремененост или просто патерналистичен комплекс – само че фактът си остава факт: тези хора и организации се усещат удовлетворени и пълноценни само когато Москва е задоволена.
Най-интересни трансформации в риториката на „ национално виновните “ сили се следят през последната една година. Първоначално те твърдяха, че Русия ще победи без проблеми, по-късно ни убеждаваха, че без съветския газ ще замръзнем за нула време, а от Нова Година насам, когато и на най-заблудените стана ясно, че Русия губи войната, ненадейно и групово заговориха за мир. Ако думите им се възприемат обикновено, то би излязло, че всеки който желае да помогне на Украйна е прокълнат войнолюбец, а тези които желаят Русия да надделее, в действителност са за мир.
Най-абсурдни, обаче, се оказват фейковете, които въпросните „ миролюбци “ популяризират наляво и надясно като най-популярните са, че 80% от българския народ е срещу „ войната “, Зеленски, Украйна, НАТО, Европейския Съюз, Съединени американски щати, Еврото, „ джендър-идеологиите “, за Русия, за „ мир и неутралитет “. Но в случай че е по този начин, за какво от години най-видните представители на „ миролюбците “ – Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ – почти запълват към една четвърт от местата в Народното събрание?
Друга " национално виновна " теза, е че в случай че даваме оръжие на Украйна ставаме участник в спора. Коя от десетките страни оказали директна военно-техническа помощ на Киев досега е директен участник в спора?
Или пък за това, че българското държавно управление ще изпрати войски в Украйна. В качеството си на каква тъкмо България ще изпрати войски там, с каква цел и най-много кое събитие или външно въздействие ще го накара да го направи?
И още - войната би трябвало да се реши с мирни договаряния . Да, по този начин е, всички войни рано или късно приключват по този метод. Но на каква цена? Значи ли това, че Путин непринудено ще спре бойните дейности, ще деанексира завзетите територии, ще се съгласи да заплаща репарации, ще върне отвлечените деца и най-много ще се извини обществено за породените от него премеждия? Или пък значи, че Украйна непринудено и най-много публично да се откаже от изгубените досега земи, както и да се помири с гореизброеното?
Войната ще ескалира. И по какъв начин тъкмо ще наподобява въпросната ескалация? Руснаците (които, да напомня, за една година са напреднали към 30-на километра в региона на Бахмут с цента на десетки хиляди загуби) ще завземат Одеса, ще създадат десант в Прага и ще дебаркират на плажа край Созопол?
Ще изпразним оръжейните си хранилища, ще дадем всичките си оръжия на Украйна и най-после армията ни ще бъде изцяло небоеспособна. Кой, обаче, е споделил, че ще дадем всичкото си оръжие на Украйна? И кой проспа последните двайсетина години, през които бяхме към този момент деен член на НАТО и на процедура не закупи никакви по-сериозни оръжия за войската ни? И не стартира ли промяната в една войска с някои по-генерални промени, като, да вземем за пример, по-достойно възнаграждение? И дава отговор ли на истината изказванието, че някои старши български офицери служат в НАТО денем, а вечер като се приберат вкъщи чудодейно в момент се трансформират в гневни русофили ?
Тъжното в тази ситуация е, че сходни въпроси, риторични или не, се въртят в главите на мнозина у нас, само че като че ли никой не смее да ги зададе на глас. В четвъртък президентът Зеленски образно ни сподели по какъв начин би трябвало да наподобява модерният политик и народен водач и най-много по какъв начин би трябвало да се отстояват ползите на страната си в изискванията на невероятна рецесия. Дано някои от домораслите ни „ миролюбци “, пък и освен те, да са си създали съответните заключения.
Във безконечната класация на сполучливите артисти, създали още по-успешна кариера като политици, сегашният украински президент Влодимир Зеленски се е настанил трайно на второ място. Измества го единствено енигматичният Роналд Рейгън, двукратният президент на Съединени американски щати от 80-те години на предишния век, който с непримиримост и неизменност се зае с на пръв взор невъзможна задача – да срине световната комунистическа система – и в последна сметка съумя и по този начин промени вечно хода на историята. След Зеленски към този момент остават редица известни в близкото и по-далечно минало имена, всеки от които е носил в себе си искрица възвишен артистичен гений, само че най-много убеждението, че може да промени живота на хората към него и с политически средства. Сред тези имена откриваме и Бепе Грило (италиански комедиант и водач на партия), и енигматичната аржентинка Ева Перон, и гватемалецът Джими Моралес, изкарал цялостен президентски мандат преди няколко години, и суровите холивудски мъжаги Арнолд Шварценегер и Клинт Ийстууд, надлежно губернатор на Калифорния и кмет на градчето Кемъл в същия щат. Към тях можем да прибавим даже и близнаците Лех и Ярослав Качински, президент и министър председател на Полша преди петнайсетина години, чийто актьорска кариера се изчерпва с присъединяване им в игрален филм като деца. И въпреки всичко колкото и да бяха известни и настоящи до неотдавна, никой от гореизброените към този момент не може да се съпоставя със Зеленски като личностно наличие и световно въздействие.
Снимка: Десислава Кулелиева
София се докосна до „ резултата Зеленски “ в четвъртък към обед. Пристигането му в редица връзки се усети като пресен пролетен вятър, който поразреди мириса на застояло във високите етажи на властта у нас. Две неща ми направиха извънредно мощно усещане – 1) президентът на Украйна е необикновено настоятелен и енергичен човек и 2) приказва намерено и непосредствено без да се вълнува дали по този начин ще засегне някого.
Може би, в случай че обстановката в Украйна бе естествена, щеше да бъде иначе и щяхме да успеем да се докоснем и до неговата безгрижна и по-весела страна, само че страната му е в клопката на смъртоносна война и той няма нито секунда за губене.
Като извънредно добре обмислен ход считам отводът му (или каквото там е било) да приказва пред Народното събрание. Вместо това Зеленски се срещна единствено с представителите на тези четири политически сили, които публично заявиха поддръжката си за участието на Украйна в НАТО. Така той запази сили и положителна сила за другите срещи и диалози, които му предстояха. Ако беше влезнал в пленарната зала с огромна убеденост може да се твърди, че най-малкото щяхме да станем очевидци на някакви вербални провокации от страна на едни народни представители с избран идеологически профил.
Срещата на украинският президент с сегашния министър председател акад. Денков и настоящия външен министър Мария Габриел пък е извънредно самопризнание за новото политическо ръководство на страната и най-много за политическия курс, който води. Това е добре за България, тъй като подобен тип вести, въпреки и за малко, попадат в главните новинарски потоци и нас ни загатват по целия свят, освен това в позитивен смисъл. Е, може би не в целия. В Русия, както можеше да се чака, към този момент бяха наострили пропагандните стрели и представителят на Путин, Дмитрий Песков, побърза да съобщи, че посредством това посещаване на високо ниво България на процедура е.
За какво си приказваха в София?
От публично и полуофициално разгласената информация стана ясно, че в договарянията сред Зеленски и българската изпълнителна власт са били наранени три съществени тематики:
Политическа – приемане на политическа поддръжка за вероятно бъдещо участие на Украйна в НАТО
Икономическа – диалози за допустимо бъдещо присъединяване на България във възобновяване на следвоенна Украйна
Военна – размерите на бъдещата военна помощ за Украйна
Противно на това какво си мислят някои пламенни почитатели на явлението путинизъм/рашизъм у нас, войната в Украйна рано или късно ще свърши и то никога в интерес на Русия . Украинската страна ще продължи да съществува и когато заглъхне тътенът на гърмежите и воят на сирените, на напред във времето ще излязат сметките. И равносметките. Например, кой с какво е оказал помощ и по какъв начин се е държал, когато на украинците им е било най-трудно. В отрицателната половина на листа сигурно ще попаднат странни субекти като настоящия маджарски министър председател Орбан и държавното управление му, които на думи и на каузи неколкократно демонстрираха, че близостта им с Путин им е доста по-важна в сравнение с физическото оцеляване на съседите им украинци. Сигурен съм, обаче, че България този път ще бъде в групата на „ положителните “, т.е. на страните заели „ вярната “ позиция. Но е доста значимо това да се споделя ясно и без недомлъвки, с цел да се чуе задоволително рано и задоволително мощно от колкото се може повече хора оттатък границите ни. А не като предходната година, когато хем бяхме „ за мир “, хем по неведоми пътища на бойното поле в Украйна непрекъснато пристигаха български боеприпаси, гориво и стрелково оръжие.
А в този момент, дано да погледнем казуса и от към прагматичната и дори национално-егоистичната страна. След края на войната за нула време ще се пръкнат всевъзможни многомилиардни фондове за възобновяване на изтерзаната Украйна. От една страна те ще бъдат нужни, с цел да я изправят на крайници, а от друга стремително да я приготвят за влизане в Европейски Съюз и НАТО. Защото Украйна не е някоя млада неосъзната полуколониална държавица от Третия Свят, а съвременна и добре развита страна, която елементарно ще се интегрира във всички преобладаващи интернационалните политически, стопански и военни структури. Не е нужно да си Айнщайн, с цел да се досетиш, че още занапред огромните интернационалните корпорации и всевъзможни там финансови „ акули “ и играчи, които имат навика да възнамеряват за години напред, към този момент точат ножовете и се договарят по какъв начин да разделят голямата финансова „ баница “. За нас, като дребна страна, надали ще ни бъдат отредени най-тлъстите части, само че въпреки това, ще бъде много далновидно, в случай че още занапред заемем съответната позиция на стартовото блокче, с цел да можем да се възползваме от колкото се може повече милиони и милиарди. В наша изгода ще бъде както чисто човешкото отношение, което сме посочили в най-мрачните моменти, по този начин и географската непосредственост, пък и българската диаспора там. Убеден съм, че водещите български политически лица, както в София, по този начин и Брюксел, към този момент разсъждават по тематиката.
Към военната тематика, която е най-секретната част от договарянията и за това все още има много догатки и прекомерно малко обстоятелства.
Вероятно помните, че през първите дни на съветска експанзия в медийното пространство налуха някакви странни „ анализатори “ с неосталинистки уклон, които на висок глас обясняваха по какъв начин Украйна ще бъде прегазена за негативно време и даже Русия да не успее да я завладее напълно, то останалите късчета ще бъдат тихомълком анексирани от алчните за непозната земя нейни съседи като Полша, Унгария и Румъния. Е, като знаем, това не се случи, най-много с помощта на изключителната храброст и воля за опозиция против агресора, проявена от украинския народ, а и няма по какъв начин да се случи и за вбъдеще, тъй като съществуващият интернационален правов ред подсигурява неприкосновеността на публично приетите граници.
Когато стана ясно, че експанзията забуксува и нашествениците безусловно се задавиха в личната си кръв, родните рашисти-пропагандатори започнаха да популяризират нова опорка – че Украйна единствено ще бъде използвана от сегашните си западни сътрудници за някакви си техни геополитически цели, а когато войната свърши ще бъде захвърлена на произвола на ориста - жалка, сломена и изтощена. Е, имам една „ добра “ вест за всички „ опоркаджии “, както и за горките хорица, които им се връзват – това няма по какъв начин да се случи. Първо, тъй като процесите за поетапно консолидиране на Украйна в Европейски Съюз текат много от дълго време, дори отпреди войната, и второ, тъй като даже сега тя е на път да се снабди с политически гаранции, самобитен дипломатически „ чадър “ за бъдещото си участие в НАТО. Включително и от България.
Т.нар. изоставяне на Украйна на бунището няма да се случи и по чисто прагматични аргументи. Защото тя е извънредно апетитно парче от позиция на стопански капацитет, квалифицирана работна ръка, научни фрагменти, селскостопанско произвеждане, географско местонахождение, пътни артерии и какво ли още не. Освен това сега разполага с една от най-мощните и боеспособни армии в Европа, а може би и в света. Няма по какъв начин европейските ръководители да изтърван шанса да приобщят към Евросъюза подобен капацитет, който си е напряко подарък от бога. При това, измъквайки го от хищните лапи на Путин.
А в този момент дано да се опитаме да си представим по какъв начин би изглеждала Югоизточна Европа при положение, че войната завърши както се чака и НАТО инкорпорира Украйна в редиците си. Тогава черноморският фланг на Алианса ще наподобява като една гигантска подкова, започваща от Мариупол и Азовско Море на североизток до кавказкото крайбрежие на Турция на югоизток. Това, на процедура, ще значи, че Русия като директна опасност за Балканите и Южна Европа, ще бъде изтласкана надалеч на изток и, надлежно - би трябвало да спадне и тежестта на политическия напън, който тя оказва върху България. В дълготраен проект това би трябвало да донесе и последователно усмиряване и нормализиране на такива непрестанно тлеещи конфликтни зони като Молдова и Кавказ и най-много непоклатимост и стабилно развиване на целия черноморски район.
Какви оръжия желае Украйна, какво можем и какво би трябвало да дадем?
От дребното, което стана известно на медиите досега, както и от изявленията на премиера Денков и министъра на защитата Тагарев, стана ясно, че украинците са желали най-много средства за противовъздушна защита (зенитно-ракетни комплекси) и „ тежка бронирана техника “ (вероятно танкове). Към това, съдейки по изявленията на президента Зеленски пред медиите в четвъртък, може да прибавим и още един значителен съставен елемент – верижна самоходна артилерия. От българска страна е обезпечено това което си имаме премного – руски вид амуниции, а за всичко останало е било казано нормалното в такива случаи „ ще помислим и ще забележим какво може да ви дадем “.
И по този начин, какво можем да дадем на украинците? Премиерът Денков изрично отхвърли опцията да предоставим част от най-мощните си зенитно-ракетни комплекси С-300 и това е изцяло разбираемо. Ако си спомняте, когато през октомври м.г. внезапно породи казусът със самото битие на украинската енергетика поради съветските ракетни обстрели, в Киев се видяха в знамение по какъв начин да обезпечат съответна отбрана на техните електроцентрали и безусловно обърнаха света надолу с главата, с цел да се снабдят с някакви Противовъздушна отбрана комплекси. Оказа се, че това е много мъчно, тъй като никоя войска не разполагаше с непотребни бройки в наличност, тъй като никой не се е готвил за такава пълномащабна война. В момента, пък, казусът е по какъв начин да се обезпечи съответен „ чадър “ директно на бойното поле против съветското предимство във въздуха, както и да се минимизира резултата от непрекъснатите съветски ракетни обстрели на огромните обитаеми места в Украйна. Сърцето споделя, че би трябвало да помогнем на страдащите украинци в сложен миг. Логиката и разсъдъкът, обаче, ни подсказват, че в случай че им предадем най-мощните си средства за противовъздушна защита, мъчно ще им намерим съответна подмяна в обозримо бъдеще и точно този аргумент ще надделее при взимането на дефинитивно решение от страна на българското държавно управление.
Що се отнася до другото дискутирано въоръжение – тежката бронирана техника - то там нещата стоят по-различно. Основният военен танк разполагаем на българската войска е руският Т-72, който е и главен подобен сега и за съветските агресори в Украйна. Той е много всеобщо употребен и от ЗСУ (украинските въоръжени сили), частично тъй като го получават като доставки от трети страни, частично тъй като украинците се снабдиха с значително титли по време на настъпленията си. Около 10% от наличните бройки в България са осъвременени, до момента в който останалите се съхраняват в първичното им „ руско “ положение.
Именно от тях е допустимо да изпратим известно количество след време в Украйна. Някои към този момент изрекоха мнение, че ЗСУ са получили към този момент премного танкове от кое място ли не, само че ще напомня думите на главнокомандуващия военачалник Залужни, че по време на война не съществува такова разбиране като „ задоволително оръжие “. От себе си ще прибавя, че танкът е на първо място разходен материал и всеки ден се губят по няколко, а по време на най-критичните етапи на борбите бройките са десетки. Освен това танкове излизат непрестанно от строя и по чисто механически аргументи.
По-интересен е въпросът със самоходната артилерия. На външен тип този вид оръдия доста наподобяват танкове и единствено опитното око на експерт може да забележи разликата. Така че най-малко официално, те също попадат в мечтаната от Зеленски „ тежка бронирана техника “. По-любопитното в тази ситуация е, че за избран интервал от време ние у нас сме произвеждали по лиценз и сега разполагаме със забележителен брой от тях в складове. Така че е прекомерно евентуално след някой-друг месец, с изключение на танкове Т-72 към Украйна да поемат и десетки самоходни гаубици Гвоздика.
Най-главният съставен елемент на помощта несъмнено е родната продукция – руски вид амуниции, най-много снаряди, мини и патрони. Освен това ние произвеждаме и извънредно качествени автомати, картечници и гранатомети, които от много време са се потвърдили в разнообразни горещи точки по света, в това число в Украйна.
Мнозина не помнят, че военната помощ за Киев не се изчерпва единствено с оръжия. Сред дискутираните спомагателни благоприятни условия са ремонт на военна техника на ЗСУ в наши профилирани предприятия, както и образования на санитари. И до момента в който първото към този момент по-скоро е в областта на вероятностите, то за второто има публично гласувано решение от страна на предходния парламент, което подготовката на до 60 души медицински личен състав на ЗСУ на наша територия, който ще се реализира най-много в профилирания център във ВМА.
Война до дупка или мир непременно?
Напълно обикновено за едно демократично общество имаше и такива, които бяха срещу самото идване на Зеленски, както доста други неща. Против военната помощ за ЗСУ, да вземем за пример. Също по този начин са срещу еврото. Както и участието ни в НАТО. Очевидно е, че са срещу и Евросъюза, въпреки че с цялостни шепи черпят от богатствата му. Както и да се назова - наследствена идеологическа обремененост или просто патерналистичен комплекс – само че фактът си остава факт: тези хора и организации се усещат удовлетворени и пълноценни само когато Москва е задоволена.
Най-интересни трансформации в риториката на „ национално виновните “ сили се следят през последната една година. Първоначално те твърдяха, че Русия ще победи без проблеми, по-късно ни убеждаваха, че без съветския газ ще замръзнем за нула време, а от Нова Година насам, когато и на най-заблудените стана ясно, че Русия губи войната, ненадейно и групово заговориха за мир. Ако думите им се възприемат обикновено, то би излязло, че всеки който желае да помогне на Украйна е прокълнат войнолюбец, а тези които желаят Русия да надделее, в действителност са за мир.
Най-абсурдни, обаче, се оказват фейковете, които въпросните „ миролюбци “ популяризират наляво и надясно като най-популярните са, че 80% от българския народ е срещу „ войната “, Зеленски, Украйна, НАТО, Европейския Съюз, Съединени американски щати, Еврото, „ джендър-идеологиите “, за Русия, за „ мир и неутралитет “. Но в случай че е по този начин, за какво от години най-видните представители на „ миролюбците “ – Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ – почти запълват към една четвърт от местата в Народното събрание?
Друга " национално виновна " теза, е че в случай че даваме оръжие на Украйна ставаме участник в спора. Коя от десетките страни оказали директна военно-техническа помощ на Киев досега е директен участник в спора?
Или пък за това, че българското държавно управление ще изпрати войски в Украйна. В качеството си на каква тъкмо България ще изпрати войски там, с каква цел и най-много кое събитие или външно въздействие ще го накара да го направи?
И още - войната би трябвало да се реши с мирни договаряния . Да, по този начин е, всички войни рано или късно приключват по този метод. Но на каква цена? Значи ли това, че Путин непринудено ще спре бойните дейности, ще деанексира завзетите територии, ще се съгласи да заплаща репарации, ще върне отвлечените деца и най-много ще се извини обществено за породените от него премеждия? Или пък значи, че Украйна непринудено и най-много публично да се откаже от изгубените досега земи, както и да се помири с гореизброеното?
Войната ще ескалира. И по какъв начин тъкмо ще наподобява въпросната ескалация? Руснаците (които, да напомня, за една година са напреднали към 30-на километра в региона на Бахмут с цента на десетки хиляди загуби) ще завземат Одеса, ще създадат десант в Прага и ще дебаркират на плажа край Созопол?
Ще изпразним оръжейните си хранилища, ще дадем всичките си оръжия на Украйна и най-после армията ни ще бъде изцяло небоеспособна. Кой, обаче, е споделил, че ще дадем всичкото си оръжие на Украйна? И кой проспа последните двайсетина години, през които бяхме към този момент деен член на НАТО и на процедура не закупи никакви по-сериозни оръжия за войската ни? И не стартира ли промяната в една войска с някои по-генерални промени, като, да вземем за пример, по-достойно възнаграждение? И дава отговор ли на истината изказванието, че някои старши български офицери служат в НАТО денем, а вечер като се приберат вкъщи чудодейно в момент се трансформират в гневни русофили ?
Тъжното в тази ситуация е, че сходни въпроси, риторични или не, се въртят в главите на мнозина у нас, само че като че ли никой не смее да ги зададе на глас. В четвъртък президентът Зеленски образно ни сподели по какъв начин би трябвало да наподобява модерният политик и народен водач и най-много по какъв начин би трябвало да се отстояват ползите на страната си в изискванията на невероятна рецесия. Дано някои от домораслите ни „ миролюбци “, пък и освен те, да са си създали съответните заключения.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ