Зелен четвъртък, бяла събота – ритуалите през предвеликденската седмица. Любопитна

Зелен четвъртък, бяла събота – ритуалите през предвеликденската седмица. Любопитна галерия в Етнографския музей споделя за обредите у нас, в Чехия и Словакия.

Автор: Татяна Томова
Седмицата преди Великден е известна в Чехия и Словакия като „ цветна “, а дните се назовават Син понеделник, Сив вторник, Сажена сряда, Зелен четвъртък, Разпети петък и Бяла събота, споделя Грозделина Георгиева, организатор на изложбата „ Великден в България, Чехия и Словакия “, която може да бъде забелязана до 12 май в Регионален етнографски музей – Пловдив.

Експозицията показва богатата обредност към самото Възкресение и другите обичаи в трите страни. Могат да се проследят непокътнатите езически традиции, публикувани при нас и при тях, както и да се види до каква степен християнството е трансформирало националните вярвания и показа.

Дните от понеделник до сряда и в тяхната, и в нашата просвета са отдадени на почистването на къщата, като подготовка за самия празник. В Чехия и Словакия се има вяра, че
в случай че през дома ти не е предходна метлата, цяла година ще вървиш замърсен.
И няма да можеш да се оправиш, каквито и усилия да полагаш. Затова тези дни са за изчистване на дома, и както се споделя, и на самото човешко създание, което да се приготви за идните празници, споделя Грозделина Георгиева.
В четвъртъка и при нас, и при тях се боядисват яйца.
В Чехия Зеленият четвъртък минава основно под знака на църквата, където самите свещеници се обличат в зелено и вършат специфична пречистваща литургия.

Ядат се зелени храни за здраве от рода на спанак и зеле,
и се сее, с цел да има богата годишна продукция. В България денят е обвързван с националните обичаи. Сутринта стопанката поставя две яйца в решето, постлано с червен месал, и ги оставя да ги огрее слънцето. Или пък още от предната вечер ги носи в църквата за освещаване, а в четвъртък ги взема назад.
След това те се боядисват и с първото челцата
и бузките на децата се мажат за здраве и благополучие. После то се оставя пред иконата. Запазеното яйце от предходната година се чупи и по него се гадае – в случай че е цялостно, годината ще е добра и плодородна, в случай че е празно или развалено – чака се неприятна годишна продукция. На някои места яйцето се заравя в земята за берекет или се поставя в даровете на момата, с цел да светят, като ги погледнат. На
овошките пък се връзва червен конец, с цел да раждат.
В България на Велики четвъртък се прави квасът за цялата година. Замесва се с билки, брашно и вода. Този мая се пази от съседите, тъй като е известно, че в случай че някой си чопне от него, цяла година ще ти върви на лишаване. Отличителното в нашата традиция е, че във всяко нещо, което се прави, има възбрана и доста ритуали.
В чешката традиция, също като при нас,
в някои краища яйцата се шарят и се изписват. При тях съществена е техниката восъчен батик. С разтопен восък и с доста фина игла се рисува върху яйцето даден претекст. При нас също се борави с восък, само че с техника, която дава резултат на негатив.
Восъкът се смъква и остава отпечатъкът на това,
което е изрисувано с него. Друга разлика сред двете култури е, че в Чехия с фината игла се основават основно цветни претекстове. Докато при нас може да се изпишат най-различни знаци – риба, кръстче, делфини, които са свързани с християнската символика. Много известни са петелът, дракончето или змеят, който се уважава като страж.

Модерното време също оказва своето въздействие и доста харесвани и известни са яйцата с българска шевица, споделя Грозделина Георгиева. Но няма неприятно, стига да продължаваме да съблюдаваме традицията. Може да вкарваме някакъв детайл, само че той по този начин или другояче отново е български.
Разпети петък е ден за преосмисляне, душевно филтриране,
съблюдава се непоколебим пост. Това е най-тежкият ден в християнската просвета. Нищо не се работи у дома и на полето. Но за разлика от нас, в Чехия девойките се мият със събрана сутринта божествена роса. Не се чества и не се приказва високо. В църквата се минава под положената на маса плащаница. Вярва се,
че който има грехове, не може да премине.
На Светла събота още веднъж се боядисват яйца. Това е и последният ден, в който можем да отдадем респект на умрелите си близки, тъй като след това за прочут интервал не се позволява. На гробовете им се носи алено яйце.
В Чехия още от Велики четвъртък събират
зелени клончета и вършат цялостен вързоп – по този начин наречения „ беран “. С тях се правят ритуали и след самия Великден. Честа е традицията да се подаряват клончета, върху които се закачат боядисани червени яйца, които могат да стоят за декорация цяла година в домовете. Вярва се, че те прогонват злото и
защищават къщата от неприятни въздействия и намерения.
На идващия ден е самият Великденски празник. В нашата традиция това е един от най-хубавите и светли християнски дни. В съботата всяка стопанка би трябвало да е приготвила месото, по традиция агнешко. Яйцата са боядисани, козунаците направени, и в неделя фамилиите се събират към празничната софра. Започва се едно огромно разнасяне на яйца. Където и да отидеш на посетители, подаряваш яйце, а оттова ти отвръщат със същото. Прието е
младото семейство да посети кумовете,
да им занесе храна и кошничка с яйца. В чешкия и словашкия вид агнешкото не е известно да се подготвя за празника. Тези нации, които в предишното са били основно аграрни, вършат агънце, само че под формата на сладко печиво. То е наложителен участник в празничната софра. Когато ние подготвяме мая в четвъртък, чехите майсторят специфични сладки, наречени „ идаше “, които са по-трайни, и в действителност са хлебно произведение. Техните ритуали са отдадени на избуяването на житата. Празничната манджа е някакъв житен артикул, по тази причина чест посетител на трапезата са макаронени произведения, изяснява Грозделина Георгиева.

В нашата традиция стартира огромното борене с яйца – което излезе най-здраво, то ще е провъзгласено за борак, а стопанинът му ще бъде здрав и мощен и ще му върви през цялата година. Докато в чешката традиция този бит не е признат. В предишното хората излизали на полянки и търкаляли яйцата. Победител ставал този, чието яйце стигнело на първо време. Смятало се, че в
нощта на Великден водата се трансформира във вино,
а изворите са лечебни. В Чехия нощем младежите правели пътечки от пясък или стърготини от къщата си до прозорчето на възлюбената си. Там към момента съществува и една много забавна процедура – мъже с върбови плетенки вървят по улиците и потупват дамите за здраве и плодовитост, споделя Грозделина Георгиева.

След Въкресение стартира Светлата седмица. До Възнесение Господне – Спасовден, хората се поздравяват с „ Христос воскресе “, подаряват си яйца и не престават да вървят на черква.