Здравословното хранене - полезно ли е за детето?
Здравословното хранене - потребно ли е за детето?
създател: Десислава Александрова
посетител източник: Българска школа по психоанализа
Човек се нуждае от несъмнено количество сила, с цел да поддържа функционалността на органите и системите в своето тяло. Тази сила се набира посредством облекчаване на базовите ни потребности от храна, течности, сън, топлота, въздух /всичко належащо за оцеляването на физиологията/, като организмът подава сигнали по кое време и от какво се нуждае, с цел да бъда здрав.
В последните години в обществото и медиите редовно се приказва за ролята на здравословното хранене, като метод за справяне с разнообразни проблеми. Пазарът се залива с литература коя храна е потребна и коя нездравословна, какъв режим би трябвало да спазвате, с цел да постигнете дадена цел и така нататък
Сега бих желала да предложа и една друга позиция във връзка с разбирането за здравословно хранене, отвън рамките на „ ТРЯБВА ДА/НЕ ЯДЕТЕ...''.
Какво в действителност значи здравословно хранене? Дали това е строго регламентиран банкет на избрани храни и отбягване на други или вслушване в потребностите на личния ни организъм?
Нека проследим от къде идва неговото образуване, като тръгнем от дребното дете още във вътреутробното му развиване и стигнем до зрелия човек. В момента, в който дамата разбере, че е бременна, стартират препоръките на разнообразни експерти и родственици по какъв начин да бъде добра майка. Някои дами се подлагат на режим на хранене, заобикалят да ядат избрани храни или вземат добавки, тъй като всеобщо се популяризира разбирането, че положителната майка би трябвало да се храни вярно. Още отсам стартира ограничението на потребностите, както на майката, по този начин и на детето.
Всъщност, бременността е стадий, в който майката „ моделира " своето дете и се приготвя за срещата си с него. Тя си показва по какъв начин то ще наподобява, какво ще прави след неговото раждане, по какъв начин ще разпределят отговорностите с мъжа си, какви упования имат двамата, от какво се опасяват и така нататък Формира се една бъдеща настройка за раждането и развиването на детето. Правилното хранене се състои в това да се вслушваш в личния си организъм, тъй като посредством него детето подава сигнали от какви субстанции има потребност, с цел да пораства. Как може непряк човек да разбере потребностите на детето по-добре, с изключение на неговата лична майка, с която са в симбиотична връзка? Да, тялото се трансформира, да някои дами качват повече килограми. Но вместо да се фиксират в тях само от отрицателната им страна, че са дебели и грозни, погледнете през призмата, че това е „ разрешен стадий ", в който може да задоволите своите потребности, които дълъг интервал от време са или ще бъдат ограничавани заради една или друга причина. След раждането, с грижите по детето тези килограми елементарно се смъкват, стига да желаете.
Детето се ражда. То има свои личен ход на развиване, който няма нищо общо с вашия стандарт. Малкото дете не регистрира фактори като време, пространство, морал, полезности и така нататък То не се интересува по какъв начин се усеща майка му, какъв брой работа има или какъв брой е часа, само че усеща нейното напрежение и прибързаност по отношение на него.
Досегашната ми процедура сочи, че разбирането за добра майка е тази, която храни детето си здравословно, т.е на избран стадий от време, без значение дали то има нужда. Строго се следи количеството на погълнатата храна и интервала, в който това се случва, в името на това да се покрият нормативите за деня.
Да, нормите са ориентир, по който може да се следи развиването, за наше персонално успокоение, само че те не са образец, в който непременно да вкарваме детето си. Режимът, който толкоз се разисква е този, който бебето постанова. То единствено демонстрира своите потребности посредством рева – първият прочувствен език. Необходимо е да го храним, когато то е гладно, а не когато би трябвало да яде. В нашият фолклор има такава поговорка, че „ Докато детето не заплаче, майка му не дава да суче ".
Същото състояние на прегледаните обстановки се следи и, когато детето стартира да се зарежда с твърда храна. Разговорите, които постоянно се срещат сред майки са: „ Колко яде твоето дете?, Моето изяде..., Днес би трябвало да яде..., не би трябвало да яде..., не му разрешавам..., не разрешавам да се яде... ". Да, детето има нужда да се храни, само че също по този начин има нужда да поддържа връзка, да се движи, да опознава света към себе си. То желае, откакто седне да се храни, да се пробва да яде като огромните. Често това се случва с ръце, преди да може да посегне към лъжицата. Оставете го да се омаже. След това ще го измиете. Дайте му шанса да пробва, тъй като по този начин стартира да се учи да се храни единствено, да контролира дейностите си, да има съгласуваност, да бъде значимо, обичано. Защо обичано? Защото оставяте да задоволи свободно потребностите си, без да го ограничавате. Това дете е витално, умерено, ЗДРАВО.
Продължаваме с напредъка с възрастта, когато този развой на хранене е станал относително независим и детето не се нуждае толкоз от нашата помощ, с цел да задоволи тази си нужда. Влизаме в интервала на сладкото, една от най-забраняваните потребности при храненето. Оправданията, които съм чувала са, че децата стават буйни, може да си скапват зъбите, води до затлъстяване, могат да се разболеят.
По време на този плевел стадий на интензивност, асимилиране на нови умения и познания, за развиването на мозъка е нужна глюкоза. Тя се съдържа в огромна степен точно в тези неразрешени храни. Негативната им страна, която постоянно им се приписва, се дължи по-често на ограничение на двигателните и опознавателни потребности на децата, а не на разследване на потреблението на сладко.
След това, за какво е толкоз значимо първо да ядат това, което им споделяме. Откъде знаем, че в този миг детето има потребност тъкмо от тази храна, а не от сладко. Защо се фиксираме още веднъж на тези базови потребности, а не в значимите за него моменти – какво е научило, по какъв начин се е чувствало, какво е претърпяло. Не трансформираме ли този по този начин натурален развой на хранене, в нещо свръх следено, тъй като това е единственото, над което имаме някаква власт.
Здравето е разследване на облекчаване на потребностите на индивида /детето/, а не на нечии други. Когато ни боли главата, вземаме хапче за главоболие, а не за корем, тъй като някой ни е споделил, че е потребно. Тогава, откакто сме толкоз деликатни при лекуването ни, за какво нямаме тази сдържаност и към останалите ни потребности? Имала съм интервали, в които единствената храна е била сладко и други, в които съм се хранила един път да ден, тъй като не съм изпитвала потребност. Да, това държание не е признато за здравословно хранене и доста от хората, занимаващи се с тази сфера, ще изведат пагубни последствия за моя организъм.
Това никога не значи да не сте сериозни към храните, които консумирате. Човек, който държи на себе си, намира метод да употребява „ същински " храни с естествени артикули, а не имитиращи такива.
Това, върху което целя да помислите посредством актуалната публикация е, че смисъла на здравословното хранене не е в това по какъв брой ще ядем и в какъв брой часа. Смисълът е в това да се храним с това, което желаеме, и когато имаме тази нужда. Това е и модел, който предавате на своите деца, а точно, че те се ХРАНЯТ, ЗА ДА ЖИВЕЯТ, А НЕ ЖИВЕЯТ ЗА ДА съдебна експертиза ХРАНЯТ.
