Здравноосигурителната вноска в България е 8%, докато в Европейския съюз

Здравноосигурителната вноска в България е 8%, до момента в който в Европейския съюз е приблизително 11-13%. Публичните разноски за здраве в България, това което Министерство на здравеопазването и НЗОК заделят, са едвам 4,99% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европа те са приблизително 8,05% от Брутният вътрешен продукт. Ние догонваме междинните разноски в Европейски Съюз посредством доплащане, единствено че приблизително в Европейския съюз то е 17%, до момента в който у нас е 34%. Всяко повишаване на тези 34% води до риск да изпаднем в обществено неравноправие, което е взривоопасно.

Това сподели здравният икономист Аркади Шарков в презентацията си „ Здравеопазването във време на рецесии “ на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с интернационално присъединяване „ Политики в опазването на здравето “, който се организира в к.к. „ Св. Константин и Елена “.

„ По отношение на осигуреност с лекари сме съвсем на едно равнище с Европейски Съюз – 4,3 на 1000 души по отношение на 4,1 на 1000, без да се вземат поради диспропорциите по обособените специалности. Отчетливо се вижда рецесията при медицинските сестри като съотношението сестра – доктор у нас е 1:1, а в Европейски Съюз е 2:1. Застаряващото население се отразява и на медицинските експерти. У нас медиците над 55 години са повече от 50%, до момента в който в Европейски Съюз те са 35% “, сподели още Шарков.

Той разяснява и скрития недостиг на НЗОК, за който, по думите му, рядко се приказва, само че се усилва всяка година. Реализираният недостиг заради осъществена, само че незаплатена активност от страна на лечебните заведения плюс отстъпките, които годишно фармацевтичният отрасъл връща към Касата през 2023 година е бил 810 млн. лева, през 2024 година – 1,030 милиарда лева, а през 2025 година се чака да е над 1,240 милиарда лева

„ Другият проблем са здравнонеосигурените лица. Към май месец 2025 година по данни на НЗОК те са 1 118 699 души, а по данни на Национална агенция за приходите – 2 152 847. „ Вероятно истината е по средата. НЗОК регистрира „ избрали ОПЛ с прекратени права “, до момента в който Национална агенция за приходите регистрира административен брой по застрахователен статус. Минималния период на загуба по по-„ строгата “ база на НЗОК е 0,56–1,12 милиарда лева, а оптималният период (по по-широката база на Национална агенция за приходите – 1,08–2,15 милиарда лева “, сподели Шарков.

По думите му международните рецесии се отразяват непосредствено на опазването на здравето, а България не е изолирана от нещата, които се случват към нас. „ Това го видяхме по време на Коронавирус пандемията, по време на войната в Украйна и на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Ограниченият достъп до запаси и геополитически риск води до по-скъпи магнити/сплави, което се отразява върху техниката и оскъпява MRI, рентген, лапароскопска апаратура; чипове за медицински устройства в директна конкуренция с авто/IT бранша плюс повтаряем дефицит води до закъснение на монитори, инфузионни помпи, образна техника. Техниката закъснява или нараства, а това удря по графиците на поправки, доставка на консумативи и сервиз и надлежно по опциите за лекуване “, сподели още Аркади Шарков.