Когато здравната информация вреди...
Здравната информация може да вреди, когато не е основана на научни доказателства и се употребява за сензация. Пример за това е промотирането на лекуване на рак на гърдата със сода и отслабването с хранителни добавки, препоръчвани от известни лекари или пък упоменати като научни открития, каквито обаче не са.
Фалшивите здравни вести може да бъдат изключително рискови, тъй като техният таргет са пациентите, които са податливи на заблуди и елементарно могат да станат жертви на погрешна информация. В същото време здравната информация като цяло има своите правни граници, с които качествената информация на процедура се лимитира.
На 2.11.2017 година в центъра за публичен спор „ Червената къща “ в София се организира среща-дискусия на тематика „ Фалшивите вести в опазването на здравето и медицината “. Дискусията бе открита от заместник-министъра на опазването на здравето Мирослав Ненков. Събитието е проведено с поддръжката на „ Америка за България “.
Участие в полемиката взеха Ирина Недева (журналист и ръководител на Асоциацията на европейските публицисти в България), Гергана Колева (международен съветник по здравни комуникации), Мария Шаркова (адвокат в областта на здравното право) и Боряна Маринкова (експерт по маркетинг и връзки в опазването на здравето, пиар и маркетингов пълководец в болница „ Токуда “).
Факторът „ аз съм доктор и съм тук да ви церя, а не да ви изяснявам “ води до прибягване към подправените вести
Ирина Недева показва, че в уеб страниците, които злоупотребяват с доверието на хората и популяризират подправени вести за здравето, изцерението постоянно се показва като „ знамение “, като нещо, което ще бъде реализирано незабавно. Често сензацията и препоръките водят до самолечение. Във подправените вести постоянно участват подвеждащи и неправилно интерпретирани здравни термини.
За особената известност на подправените вести, касаещи човешкото здраве, тя показва два фактора – дефицитите в здравната система и дефицитите в медийната среда. Според Недева това е „ взривоопасна композиция, която може непосредствено да се отрази на здравето на потребителите “.
Едно от главните трудности пред поднасянето на здравната информация в медиите е сензацията и комерсиализацията, които постоянно взимат превес пред качествените здравни вести. Гонитбата на медийни рейтинги води до обстоятелството, че съмнителни специалисти намират естрада даже в уважавани и възприемани като квалитетни медии. Тоест преследването на рейтинга води до пропускливост на зловредни сензации. Сензационно се популяризират медицина, представяна като „ национална “, и комерсиални „ революционни “ артикули.
Според Недева за качественото информиране на обществото за здравните проблеми са изключително значими другите играчи в системата: лекарите, пиарската задача и журналистическата задача. Трудната връзка сред доктор предпоставя пациентите да прибягват до информацията в интернет, която постоянно може и да е рискова. Например „ тук съм с цел да ви церя, не да ви изяснявам “. Според Недева „ изискването е лекарят да дава цялостната информация на пациента за неговото положение “. „ Журналистическата задача се свежда до това да осведомяваме, а не да гледаме да се харесаме на аудиторията. Именно поради това медиите сме част от казуса “, споделя Недева.
За всеобщата публика е мъчно да реши коя вест е подправена и коя е истина
„ Широката аудитория мъчно преценя коя информация е със спазени журналистически стандарти и коя - не “, твърди Гергана Колева. Освен това са изключително известни тайните теории за „ бялата мафия “, „ мафия в престилки “, че съществува лекарство за рак, само че промишлеността не го пуска, тъй като прави повече пари от животоподдържащи медикаменти и така нататък Според Колева точно тази среда подготвя към подправените вести.
Според Гергана Колева подправените вести произлизат от погрешни изказвания заради здравно незнание и доверчивост, съчетано с тайни теории. Двата най-ярки образеца за такива изказвания са митовете за имунизациите - че предизвикват аутизъм, че са цялостни с канцерогенни химикали, че компаниите вършат ваксини, единствено с цел да печелят, че решението на родителите визира единствено тяхното дете. Колева цитира данни от 2010 година, съгласно които имунизациите носят едвам 2-3 % от всички доходи на фармацевтичните компании, което е една от тези тайни теории.
Колева добавя, че са известни също тайните изказвания, че дезодорантите, изкуствените подсладители, мобилните телефони и микровълновите печки предизвикват рак. А стандартните медикаменти единствено пълнят джобовете и така нататък Новините в тези уеб сайтове нормално са с неразбираеми източници. При тях липсват данни и научни причини, а водещото е сензацията, привличането на внимание, рейтингите. Целта е да се притегля интернет трафик.
„ Глухарче цери рак, черен дроб и жлъчка. Смъква холестерола “
Това да вземем за пример е заглавие, оповестено в български вестник. Особено известни в медиите са разказите на очевидци; на хора, които са представяни като доказателства за различно лекуване, да вземем за пример: „ Излекувах рака с прахуляк от млада пшеница “ или „ Преборих рака със зелев сок “.
Някои популяризират подправени здравни вести и за облага, да вземем за пример посредством продажба на предписания за лекуване в интернет.
Защо хората имат вяра на подправените вести?
„ Декарт смята, че хората усвояват информацията, откакто я обмислят. А Спиноза, че хората инстинктивно и твърдо имат вяра на една информация, а по-късно ревизират дали е вярна, или не “, споделя Гергана Колева. Според нея през днешния ден обществените мрежи потвърждават, че е вярна теорията на Спиноза и това кой споделя информацията е по-важно, в сравнение с това, което съставлява тя.
„ Нашето здраве е наше и ние би трябвало да сме дейната страна “, твърди Боряна Маринкова. Тя споделя, че за жалост, има доста хора, които даже не знаят името на персоналния си доктор през днешния ден. Според Маринкова обществото ни би трябвало да се бори с настройките си към здравето си – да вземем за пример да не пием хапче, което е помогнало на съседа, без да потърсим консултация с доктор.
Фалшивите здравни вести може да бъдат изключително рискови, тъй като техният таргет са пациентите, които са податливи на заблуди и елементарно могат да станат жертви на погрешна информация. В същото време здравната информация като цяло има своите правни граници, с които качествената информация на процедура се лимитира.
На 2.11.2017 година в центъра за публичен спор „ Червената къща “ в София се организира среща-дискусия на тематика „ Фалшивите вести в опазването на здравето и медицината “. Дискусията бе открита от заместник-министъра на опазването на здравето Мирослав Ненков. Събитието е проведено с поддръжката на „ Америка за България “.
Участие в полемиката взеха Ирина Недева (журналист и ръководител на Асоциацията на европейските публицисти в България), Гергана Колева (международен съветник по здравни комуникации), Мария Шаркова (адвокат в областта на здравното право) и Боряна Маринкова (експерт по маркетинг и връзки в опазването на здравето, пиар и маркетингов пълководец в болница „ Токуда “).
Факторът „ аз съм доктор и съм тук да ви церя, а не да ви изяснявам “ води до прибягване към подправените вести
Ирина Недева показва, че в уеб страниците, които злоупотребяват с доверието на хората и популяризират подправени вести за здравето, изцерението постоянно се показва като „ знамение “, като нещо, което ще бъде реализирано незабавно. Често сензацията и препоръките водят до самолечение. Във подправените вести постоянно участват подвеждащи и неправилно интерпретирани здравни термини.
За особената известност на подправените вести, касаещи човешкото здраве, тя показва два фактора – дефицитите в здравната система и дефицитите в медийната среда. Според Недева това е „ взривоопасна композиция, която може непосредствено да се отрази на здравето на потребителите “.
Едно от главните трудности пред поднасянето на здравната информация в медиите е сензацията и комерсиализацията, които постоянно взимат превес пред качествените здравни вести. Гонитбата на медийни рейтинги води до обстоятелството, че съмнителни специалисти намират естрада даже в уважавани и възприемани като квалитетни медии. Тоест преследването на рейтинга води до пропускливост на зловредни сензации. Сензационно се популяризират медицина, представяна като „ национална “, и комерсиални „ революционни “ артикули.
Според Недева за качественото информиране на обществото за здравните проблеми са изключително значими другите играчи в системата: лекарите, пиарската задача и журналистическата задача. Трудната връзка сред доктор предпоставя пациентите да прибягват до информацията в интернет, която постоянно може и да е рискова. Например „ тук съм с цел да ви церя, не да ви изяснявам “. Според Недева „ изискването е лекарят да дава цялостната информация на пациента за неговото положение “. „ Журналистическата задача се свежда до това да осведомяваме, а не да гледаме да се харесаме на аудиторията. Именно поради това медиите сме част от казуса “, споделя Недева.
За всеобщата публика е мъчно да реши коя вест е подправена и коя е истина
„ Широката аудитория мъчно преценя коя информация е със спазени журналистически стандарти и коя - не “, твърди Гергана Колева. Освен това са изключително известни тайните теории за „ бялата мафия “, „ мафия в престилки “, че съществува лекарство за рак, само че промишлеността не го пуска, тъй като прави повече пари от животоподдържащи медикаменти и така нататък Според Колева точно тази среда подготвя към подправените вести.
Според Гергана Колева подправените вести произлизат от погрешни изказвания заради здравно незнание и доверчивост, съчетано с тайни теории. Двата най-ярки образеца за такива изказвания са митовете за имунизациите - че предизвикват аутизъм, че са цялостни с канцерогенни химикали, че компаниите вършат ваксини, единствено с цел да печелят, че решението на родителите визира единствено тяхното дете. Колева цитира данни от 2010 година, съгласно които имунизациите носят едвам 2-3 % от всички доходи на фармацевтичните компании, което е една от тези тайни теории.
Колева добавя, че са известни също тайните изказвания, че дезодорантите, изкуствените подсладители, мобилните телефони и микровълновите печки предизвикват рак. А стандартните медикаменти единствено пълнят джобовете и така нататък Новините в тези уеб сайтове нормално са с неразбираеми източници. При тях липсват данни и научни причини, а водещото е сензацията, привличането на внимание, рейтингите. Целта е да се притегля интернет трафик.
„ Глухарче цери рак, черен дроб и жлъчка. Смъква холестерола “
Това да вземем за пример е заглавие, оповестено в български вестник. Особено известни в медиите са разказите на очевидци; на хора, които са представяни като доказателства за различно лекуване, да вземем за пример: „ Излекувах рака с прахуляк от млада пшеница “ или „ Преборих рака със зелев сок “.
Някои популяризират подправени здравни вести и за облага, да вземем за пример посредством продажба на предписания за лекуване в интернет.
Защо хората имат вяра на подправените вести?
„ Декарт смята, че хората усвояват информацията, откакто я обмислят. А Спиноза, че хората инстинктивно и твърдо имат вяра на една информация, а по-късно ревизират дали е вярна, или не “, споделя Гергана Колева. Според нея през днешния ден обществените мрежи потвърждават, че е вярна теорията на Спиноза и това кой споделя информацията е по-важно, в сравнение с това, което съставлява тя.
„ Нашето здраве е наше и ние би трябвало да сме дейната страна “, твърди Боряна Маринкова. Тя споделя, че за жалост, има доста хора, които даже не знаят името на персоналния си доктор през днешния ден. Според Маринкова обществото ни би трябвало да се бори с настройките си към здравето си – да вземем за пример да не пием хапче, което е помогнало на съседа, без да потърсим консултация с доктор.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ