Различните млади: Здравко популяризира събирането на капачки за още спасени човешки животи
Здравко Беляшки приключва Английската гимназия в Пловдив с цялостно отличие. Бил е юношески заместник-омбудсман. 18-годишното момче се интересува от история, физика, стопанска система, политика и вложение. А една от най-успешните вложения, които прави досега, е да посвети част от тийнейджърските си години на юношески действия и благотворителни планове.
Воден от желанието за смяна се въодушевява да слага железни сърца в учебни заведения, детски заведения и други институции, където да се събират капачки за детски кувьози и кола за спешна помощ към самодейността „ Капачки за бъдеще “. Първото такова отива при Професионалната гимназия по електротехника и електроника-Пловдив. И от този момент благотворителната им самодейност не е серпантина.
В групата на другите млади го изпращат още доста негови цели и ползи. Най-вече разбирането за нуждата от смяна и желанието да бъде част от нея. Ето какво описа пловдивчанинът пред TrafficNews за себе си, интензивността при младежите и значимостта да носиш положителното в сърцето си:
-Здравей, Здравко! Как ти хрумна концепцията да събирате капачки точно в железни сърца?
-Преди две години бях заместител на юношески омбудсман в Пловдив, където имахме страховит екип от трима души. Постоянно обсъждахме хрумвания и начинания, с които да подобрим качеството на живот на младежи в Пловдив. Една от тях бе точно концепцията за сърцата. Стана доста инцидентно, несъмнено, не сме измислили тази идея ние – има я от дълго време.
Много ми хареса концепцията, възпламених се по нея, и когато от екипа я поддържаха започнахме да действаме. Беше проблем финансирането, тъй като не получаваме средства отникъде, тъй като сме неофициална организация. Наложи се самичък да диря средства. Всички стана по инцидентен метод, бях на среща с другар, който ми показа, че желае да помогне на младежка самодейност в Пловдив, само че няма такива. Аз съм на тъкмо противоположната теза – имаме доста стойностни начинания, които рядко срещат финансова поддръжка. Неговите думи бяха „ Добре, тогава кажи ми една стойностна концепция и да я започваме “. Разказах му нашата, той се въодушеви и ни подаде ръка.
-Казваш, че вие сте огромен екип. Колко души се включват в самодейността за металните сърца?
-Не сме избран брой. Много и разнообразни хора се включват със своя персонален принос към това, което вършим. Някои се занимават с намирането на експерти, който да създават сърцата от метал и да ги инсталират на избраните местоположения. Аз да вземем за пример съм поел частта с намиране на учебни заведения и детски заведения, където да ги слагаме.
-Английската гимназия, чийто ученик си ти, ли беше първото място, където поставихте сърце?
-За жал, не. В гимназията ми към момента няма сложено сърце. Много ми се желае обаче това да се осъществя в близко бъдеще. Имаме налични сърца, само би трябвало да уговорим самата процедура с управлението и учебния парламент. Защото от тази самодейност, несъмнено, произтича и уговорката за транспортиране на събраните количества към пунктове за преработване. Тук желая да отбележа, че всяко едно учебно заведение, което има опция да поеме този ангажимент, ние сме разполагаем да сложим сърце в него.
-Намираш ли скрита символика в слагането на огромните железни сърца?
-Сърцето са мен е знак на съпричастност и подготвеност да окажеш помощ на другите. Да създадем изпитание от твоя страна. Та даже и чисто естетически наподобява по-добре от това да събираме пластмасови капачки в пластмасови туби. Също считам, че ненапълно това алегорично предизвиква повече хора да се включат в задачата да се избавят човешки животи, вместо да изхвърлят капачката.
-В този ред на мисли, какво е чувството, откакто чуете какъв брой деца са били избавени с кувьози и линейни, направени от капачки?
-За някои хора това може да звучи като статистика. В случая обаче „ +1 “ значи един избавен човешки живот! А да знаеш, че ти си дал даже дребен принос към това, носи задоволство. Знаеш, че всичко това си заслужава. Радвам се, че от ден на ден хора в страната, дори кметства и общини закупуват сърца, с цел да предизвикват самодейността.
- Ти си бил и зам.-младежки омбудсман още на 16 години. Какво те накара да вземеш това решение, вместо да се занимаваш с по-популярни тийнейджърски занимания?
-Младежите в Пловдив са изправени пред много проблеми. Откакто разбрах, че съществува тази самодейност „ Младежки омбудсман “, усетих, че това е моето място. Всъщност и това ми занятие ми даде опцията да бъда в позицията на посредник на младежката общественост в Пловдив и институциите. Както и да работя по самостоятелни планове – какъв е плана ни за основаване на Младежкия съвет и работещи училищен парламент. Това реализирахме дружно с още един участник в рубриката ви „ Различните млади “ - Николай и Татяна, двамата ми сътрудници тогава. За страдание, към момента някои учебни заведения в Пловдив не са развили работещи парламенти, а е добре са се направи, защото това оказва помощ за възстановяване средата, в която се развиват младежите.
-В момента си в 12 клас и скоро ти следва да напуснеш учебната среда. Какви са желанията ти оттук нататък?
-Насочил съм се нависоко. Искам да продължа образованието си тук в България и считам, че страната ни дава положителни благоприятни условия за реализация. Винаги съм желал да давам своя принос за позитивна смяна в средата, в която пребивавам. Искам да направя това тук, а не в чужбина.
-Има ли нещо, което би ти се желало да промениш в актуалното общество?
-Нихилизма към бъдещето. Бъдещето е само в наши ръце и младежите, по мое наблюдаване, не мисля за него, не кроят проекти. Мислят, че всичко е предрешено. „ Така или другояче страната ни не става, за какво аз да се напъвам “ е мисъл, която би трябвало да бъде изкоренена! Ако желаеме обаче да създадем позитивна смяна в обществото и тя да не бъде повърхностна, би трябвало да стартираме от полезностите на хората. Когато работим по тях, всичко друго идва на мястото си единствено. Проблемът е, че това е един доста комплициран и муден развой. Смятам обаче, че като общество сме тръгнали в тази тенденция и в бъдеще ще имаме много положителни резултати.
-В края на диалога ни, си показа, че сме изкоренили нихилизма, за който приказваш. Как би наподобява България следователно?
-Представям си България на равните благоприятни условия. Защото когато успеем да съгради страна с висок витален стандарт и мощно гражданско присъединяване, тогава ще сме спокойни, да кажем, че живеем с добра страна. Без да обръщаме глава към чужбина. А когато българите в чужбина си кажат, че желаят да се върнат на родното си място, тъй като то е по-добро, то тогава сме постигнали „ съвършената България “.
Воден от желанието за смяна се въодушевява да слага железни сърца в учебни заведения, детски заведения и други институции, където да се събират капачки за детски кувьози и кола за спешна помощ към самодейността „ Капачки за бъдеще “. Първото такова отива при Професионалната гимназия по електротехника и електроника-Пловдив. И от този момент благотворителната им самодейност не е серпантина.
В групата на другите млади го изпращат още доста негови цели и ползи. Най-вече разбирането за нуждата от смяна и желанието да бъде част от нея. Ето какво описа пловдивчанинът пред TrafficNews за себе си, интензивността при младежите и значимостта да носиш положителното в сърцето си:
-Здравей, Здравко! Как ти хрумна концепцията да събирате капачки точно в железни сърца?
-Преди две години бях заместител на юношески омбудсман в Пловдив, където имахме страховит екип от трима души. Постоянно обсъждахме хрумвания и начинания, с които да подобрим качеството на живот на младежи в Пловдив. Една от тях бе точно концепцията за сърцата. Стана доста инцидентно, несъмнено, не сме измислили тази идея ние – има я от дълго време.
Много ми хареса концепцията, възпламених се по нея, и когато от екипа я поддържаха започнахме да действаме. Беше проблем финансирането, тъй като не получаваме средства отникъде, тъй като сме неофициална организация. Наложи се самичък да диря средства. Всички стана по инцидентен метод, бях на среща с другар, който ми показа, че желае да помогне на младежка самодейност в Пловдив, само че няма такива. Аз съм на тъкмо противоположната теза – имаме доста стойностни начинания, които рядко срещат финансова поддръжка. Неговите думи бяха „ Добре, тогава кажи ми една стойностна концепция и да я започваме “. Разказах му нашата, той се въодушеви и ни подаде ръка.
-Казваш, че вие сте огромен екип. Колко души се включват в самодейността за металните сърца?
-Не сме избран брой. Много и разнообразни хора се включват със своя персонален принос към това, което вършим. Някои се занимават с намирането на експерти, който да създават сърцата от метал и да ги инсталират на избраните местоположения. Аз да вземем за пример съм поел частта с намиране на учебни заведения и детски заведения, където да ги слагаме.
-Английската гимназия, чийто ученик си ти, ли беше първото място, където поставихте сърце?
-За жал, не. В гимназията ми към момента няма сложено сърце. Много ми се желае обаче това да се осъществя в близко бъдеще. Имаме налични сърца, само би трябвало да уговорим самата процедура с управлението и учебния парламент. Защото от тази самодейност, несъмнено, произтича и уговорката за транспортиране на събраните количества към пунктове за преработване. Тук желая да отбележа, че всяко едно учебно заведение, което има опция да поеме този ангажимент, ние сме разполагаем да сложим сърце в него.
-Намираш ли скрита символика в слагането на огромните железни сърца?
-Сърцето са мен е знак на съпричастност и подготвеност да окажеш помощ на другите. Да създадем изпитание от твоя страна. Та даже и чисто естетически наподобява по-добре от това да събираме пластмасови капачки в пластмасови туби. Също считам, че ненапълно това алегорично предизвиква повече хора да се включат в задачата да се избавят човешки животи, вместо да изхвърлят капачката.
-В този ред на мисли, какво е чувството, откакто чуете какъв брой деца са били избавени с кувьози и линейни, направени от капачки?
-За някои хора това може да звучи като статистика. В случая обаче „ +1 “ значи един избавен човешки живот! А да знаеш, че ти си дал даже дребен принос към това, носи задоволство. Знаеш, че всичко това си заслужава. Радвам се, че от ден на ден хора в страната, дори кметства и общини закупуват сърца, с цел да предизвикват самодейността.
- Ти си бил и зам.-младежки омбудсман още на 16 години. Какво те накара да вземеш това решение, вместо да се занимаваш с по-популярни тийнейджърски занимания?
-Младежите в Пловдив са изправени пред много проблеми. Откакто разбрах, че съществува тази самодейност „ Младежки омбудсман “, усетих, че това е моето място. Всъщност и това ми занятие ми даде опцията да бъда в позицията на посредник на младежката общественост в Пловдив и институциите. Както и да работя по самостоятелни планове – какъв е плана ни за основаване на Младежкия съвет и работещи училищен парламент. Това реализирахме дружно с още един участник в рубриката ви „ Различните млади “ - Николай и Татяна, двамата ми сътрудници тогава. За страдание, към момента някои учебни заведения в Пловдив не са развили работещи парламенти, а е добре са се направи, защото това оказва помощ за възстановяване средата, в която се развиват младежите.
-В момента си в 12 клас и скоро ти следва да напуснеш учебната среда. Какви са желанията ти оттук нататък?
-Насочил съм се нависоко. Искам да продължа образованието си тук в България и считам, че страната ни дава положителни благоприятни условия за реализация. Винаги съм желал да давам своя принос за позитивна смяна в средата, в която пребивавам. Искам да направя това тук, а не в чужбина.
-Има ли нещо, което би ти се желало да промениш в актуалното общество?
-Нихилизма към бъдещето. Бъдещето е само в наши ръце и младежите, по мое наблюдаване, не мисля за него, не кроят проекти. Мислят, че всичко е предрешено. „ Така или другояче страната ни не става, за какво аз да се напъвам “ е мисъл, която би трябвало да бъде изкоренена! Ако желаеме обаче да създадем позитивна смяна в обществото и тя да не бъде повърхностна, би трябвало да стартираме от полезностите на хората. Когато работим по тях, всичко друго идва на мястото си единствено. Проблемът е, че това е един доста комплициран и муден развой. Смятам обаче, че като общество сме тръгнали в тази тенденция и в бъдеще ще имаме много положителни резултати.
-В края на диалога ни, си показа, че сме изкоренили нихилизма, за който приказваш. Как би наподобява България следователно?
-Представям си България на равните благоприятни условия. Защото когато успеем да съгради страна с висок витален стандарт и мощно гражданско присъединяване, тогава ще сме спокойни, да кажем, че живеем с добра страна. Без да обръщаме глава към чужбина. А когато българите в чужбина си кажат, че желаят да се върнат на родното си място, тъй като то е по-добро, то тогава сме постигнали „ съвършената България “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ