Здравейте, уважаеми радиослушатели и скъпи съучастници на “Новини с добавена

Здравейте, уважаеми радиослушатели и скъпи съучастници на “Новини с добавена стойност ” - един бюлетин за дейна добродетел и интелектуално непорочие в днешния разпасан информативен век.

Аз в този момент ви приветствам със здравейте, добър ден, добра среща, здраве желаем във всяко едно отношение, мараба, хелоу, поздрав!

Това е отзивчиво, това е учтиво, не е някакъв зиг хайл с вдигната ръка. Ангел Джамбазки в Европарламента по този начин си вдигнал ръката, горе-долу без нацистки предумисъл, само че това стана тематика в медиите и в самия Европарламент. На някои евродепутати им се сторило, че напълно като за хитлеристки привет си подвига ръката господин Джамбазки - и в тоя огромен европейски орган избухнаха диспути. Нацистки привет ли насочва нашият представител или просто е помахал за “мараба ”, както се споделя на някогашния имперски език - езика на свирепата османска власт.

Обаче аз желая да обърна внимание, че до ден сегашен италианците употребяват някакъв език на омразата за здравей-здрасти, чао-бао, живо-здраво.

На италианеца като му кажеш здравей, той то вика довиждане.

Чакай бе, италианецо, аз в този момент дойдох, за какво ме отпращаш?

На какво наподобява тая грубиянщина!

Ние споделяме довиждане за сбогом, бай-бай, бейби, всичко хубаво.

А италианците - и за здрасти, и за сбогом - все довиждане.

Фашистка му работа.

Сега, аз разбирам, когато си бил на посетители при някоя другарка, а сутринта ще вървиш при партизаните, обикновено е да изпееш:

O bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao!

Демек - довиждане, хубавице, отивам значи да се удрям с фашисткия терор.

Обаче да отидеш при хубавицата и незабавно да кажеш довиждане, не е вярно съгласно мен, италианците би трябвало да си премислят държанието.

А пък това bella ciao, е от една партиджано-песен.

У нас партизаните обирали мандри с бяло саламурено сирене и кашкавал, само че в Италия партиджаните обирали пармиджано.

Тука на Балканите също е известна тая ария Bella ciao, Горан Брегович я беше правил, а и нашите македонски другари имаха своя версия, в която пееха “корона, довиждане, довиждане, довиждане! ”

Сиреч - сбогом корона-вирусе, беше ни доста неприятно.

Някои учени споделят, че Омикронът бил нещо като довиждане на короната.

След Омикрона към този момент щяла да ни гледа пандемията през малко по-крив макарон. От пандемия ще се намали на зараза, а вирусът към този момент мутира в нещо не чак толкоз ужасно, смъртоносно и геноцидно.

Ха нека, както се споделя в университетските среди, най-сетне да кажем “чао ” на пандемията и даже ариведерчи!

А пък Макрон и Петков тия дни като се заприказвали, не можели да си кажат довиждане. Сигурно тъй като не са италианци. Еманюел Макрон е президент на Франция, Кирил Петков е министър председател на България, двамата са млади, красиви и богати, тъй като това е по-добре, в сравнение с да са остарели, грозни и пауперизирани.

Кирил Петков описа, че в Брюксел се видял с Макрон и като отворили лаф моабет, няма млъкване, толкоз сладко им тръгнала приказката със симпатичния Еманюел!

Макрон, вика, безусловно закъсня за Европейския съвет.

Петков описа по присъщ метод и за диалога си с президента на Руанда Пол Кагаме, отново в Брюксел. Руандиецът похвалил нашия Ръководител на смяната, че доста добре го дава в битката с корупцията.

“Вика, пътят, по който си тръгнал е доста верен… Така че ме поздрави, той е следял, наподобява, новините от България ”, описа Петков.

А пък ние разпознаваме в тия разкази стила на предходния министър-председател: А па Путин ми вика - евала, Бойко, па аз му крещя, слушай кво, на мое място по какъв начин щеше да постъпиш!... А па на Макрон му крещя - ти знаеш ли Меркел какъв брой ме почита!... ” И по този начин нататък.

Маниер!

С президента на Франция добре се схванал Кирил Петков, само че с президента на България не му е толкоз сърдечен разговорът.

Радев тия дни по този начин разкритикува държавното управление, чак на ГЕРБ и Движение за права и свободи им хареса.

Не желал президентът да се меси в изпълнителната власт, но им сподели да си опичат акъла.

Имат си наподобява някакви разлики, само че въпреки всичко не са като някакви италианци, като се видят, незабавно да си викат довиждане.

На президента рецензиите касаят примерно стремглаво растящите цени на питателните артикули и силата.

Това с препускащите цени партията на Ангел Джамбазки го назовава ценови геноцид.

Даже провеждат подобен митинг: не на ценовия геноцид!

Ценовият геноцид в този момент свирепства по целия свят, пандемично. Макар че геноцид в действителност е малко мощна дума. Ако се съпостави примерно с геноцида на нацистите, дето вдигали ръка и викали зиг хайл, в действителност никакъв геноцид не е, ами една икономическа тягост.

В най-новата история на страдалното човечество геноцид имаше преди по-малко от 30 години таман в Руанда, където през днешния ден толкоз добре борят корупцията и даже хвалят нашия министър председател за същото.

Геноцидът в Руанда в този момент няма да го преразказваме, той е една брутална страница от историята на човешкия жанр. И в исторически проект това извънредно събитие се случи безусловно оня ден. Надяваме се тази страница да е затворена вечно.

Ако Кирил Петков беше отворил тая тематика пред президента на Руанда, това щеше да е по-грубо и от хитлеристки привет. И ние с тези неща не се майтапим, тъй като хуманизмът ни задължава да почитаме човешките нещастия.

Един тип - мерим си приказките.

А на мен, като ми кажат - мери си приказките, напряко минавам в мерена тирада.

Да смачкаме корупцията-гнида.

Да удушим цените с тъничък шал.

Да кажем твърдо НЕ на геноцида.

На вируса да кажем - хайде ЧАО!