„Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Родилен дом за нашите чудовища
Здравейте, уважаеми радиослушатели, добър ден във всяко едно отношение, скъпи съучастници. Вие слушате “Новини с добавена стойност ” - един бюлетин в жанр научен пънк-рок. Тук ние се стремим да държим безсънен публичния разум, тъй като сънят на разсъдъка ражда чудовища, както е споделил Франсиско Гоя, който е художник романтик.
Те разните там създатели от епохата на романтизма повече пишели и рисували за всякакви чудовища, в сравнение с с нещо сантиментално да се заловят. Както и да е, това са парадоксите на културния живот.
В актуалния културен живот също има прояви на принуждение.
Например тая седмица на церемонията на “Оскарите ” имаше пердах на чернокожи в холивудска нощ.
Един високоточков пестник, само че въпреки всичко черен против черен, както в този момент славяни избиват славяни в Украйна - а не белият човек да малтретира черния, както се е случвало в мрачното минало. Тоя пердах на “Оскарите ” не беше толкоз колосален, въпреки че се дава неприятен образец на младите.
Но още по-лош образец дава другарят Сталин на господин Путин.
Днес имаме мотив да си спомним за Сталин, първо, тъй като е политически настоящ, второ, тъй като днешната дата е знаменателна. Точно преди 100 години, на 3 април 1922, Сталин е определен за общоприет секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Младият Путин преди 20 и няколко години не беше такова страшилище, дори имаше другари измежду западните водачи. А в този момент се е хванал да реставрира сталинизма в съветското общество. За това приказват сега доста съветски интелектуалци - завръщането към епохата на сталинизма, твърдата ръка и твърдата мисъл.
И тъй като Путин има у нас много симпатизанти, те на процедура симпатизират на реставрацията на сталинизма.
За по-младите слушатели можем да създадем едно съпоставяне.
В момента у нас политическият строй е демократична народна власт. Една от характерностите на този строй е, че се позволяват най-различни отзиви и човек има право да приказва нелепости от заран до вечер. И в този момент, тъй като има война, пропагандите се надпреварват за нашето внимание. Ужким има някакви ограничавания за едната агитация, само че тези ограничавания са като оградата ни с Турция - който не го мързи, той не е прескочил тая ограда.
И освен това състояние се получава следното:
През лявото ухо влиза едната агитация, през дясното ухо влиза другата агитация, а по средата сред двете уши вероятно нещо може да се обработи и приближи до истината. Може несъмнено и да не се занимаваме с такива работи, може и да не си претрупваме веществото сред ушите, никой не ни задължава. Но както казахме - сънят на разсъдъка ражда чудовища.
А при сталинизма няма такава битка сред лявото и дясното ухо. И през двете уши влиза единствено една агитация, освен това упорито и заплашително: гражданино, да не си посмял да мислиш по различен метод, тъй като неприятно ти се написа!
Това правомислие се реализира със съответния инструментариум - ботуши, пагони, репресии, среднощни визити, тръгване в незнайна посока. Това доста покачва гражданската дисциплинираност! Хората стават изключително съзнателни и почват да пишат въодушевени доноси един за различен.
Така че, когато в днешно време някой укорява демократичната интонационна среда в ограниченост, не е напълно прав. Либералната агитация може да бъде едностранчива като всяка агитация. Но в условия на демократична народна власт има действителна конкуренция сред репродукторите на пропагандите.
Един стихотворец от епохата на сталинизма споделил нещо си от сорта, преди да го разстрелят:
Векът вълкодав ме преследва в живота, желае да ме раздра, въпреки че не съм вълк…
Поетът значи сравнил епохата на сталинизма с куче-вълкодав.
Друг стихотворец, по-жизнерадостен, в самия пик на Сталиновите репресии писал химни какъв брой е безоблачен животът и какъв брой е хубаво да пълниш гърдите си с въздушните струи на свободата. Такава значи прохлада усещал поетът.
Това са културни парадокси като с романтизма и чудовищата.
А идейното завещание на Сталин е толкоз огромно, че неговите фенове през днешния ден са извънредно разнородни групи. Освен путинистите-сталинисти, има да вземем за пример една извънредно странна фракция с значително почитатели - така наречен царебожники. Те са по едно и също време и монархисти, и сталинисти, и антиваксъри.
Докато сталинистът Путин от своя страна е уверен ваксинист и дори вкара наложителна имунизация за обособени групи от популацията в Руската федерация. Макар че след това изобщо поизлекува света от ковид по действен път - със спецоперация.
Има също по този начин и сталинисти болшевики, които си желаят цялостна реституция на остарелия строй, без олигарси и боляри, ами с колхози и планова стопанска система.
Виждате какъв брой разнообразни школи на неосталинизма, а общото сред всички тях е умиляването по твърдата ръка и осъзнатата нужда от репресии - с цел да има ред, би трябвало пердах по чутурата, в случай че ще да пострада и някой почтен. (И никой не ще да си направи сметката, че може самичък да се окаже сред шамарите, колкото и да се мисли за ортодоксален.)
В тази връзка - Путин по всяка възможност в скоро време ще стартира една чистка по Сталинов пример и ще опердаши някой-друг олигарх - само че не всички, а единствено неприятните. Ще си остави кръг от положителни олигарси, които да му оказват помощ в тия комплицирани времена. И ще каже: унищожих чудовищните олигарси, оставих положителните, които милеят за народа и за нашата власт.
Изобщо, който и да унищожи Путин, той постоянно ще е прав, тъй като унищожава чудовища.
Примерно, когато бомбардира родилен дом, той споделя: но там имаше чудовища нацисти, те се бяха скрили при родилките. То това беше дом на чудовища.
Аз пък се притеснявам, по този начин чисто поетически, че тук у нас, нашето сантиментално въодушевление по чара на богатирската мощ може да ни трансформира в нещо ужасяващо.
Който целува твърдата ръка, единствено си фантазира, че е в преференциална и безвредна позиция.
Ти май очакваш твърдата ръка
да ни обсипе с блестящи съкровища;
разбираш ли, че просто хей по този начин
ще се трансформира нашата страна
в родилен дом за всевъзможни чудовища.
Те разните там създатели от епохата на романтизма повече пишели и рисували за всякакви чудовища, в сравнение с с нещо сантиментално да се заловят. Както и да е, това са парадоксите на културния живот.
В актуалния културен живот също има прояви на принуждение.
Например тая седмица на церемонията на “Оскарите ” имаше пердах на чернокожи в холивудска нощ.
Един високоточков пестник, само че въпреки всичко черен против черен, както в този момент славяни избиват славяни в Украйна - а не белият човек да малтретира черния, както се е случвало в мрачното минало. Тоя пердах на “Оскарите ” не беше толкоз колосален, въпреки че се дава неприятен образец на младите.
Но още по-лош образец дава другарят Сталин на господин Путин.
Днес имаме мотив да си спомним за Сталин, първо, тъй като е политически настоящ, второ, тъй като днешната дата е знаменателна. Точно преди 100 години, на 3 април 1922, Сталин е определен за общоприет секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Младият Путин преди 20 и няколко години не беше такова страшилище, дори имаше другари измежду западните водачи. А в този момент се е хванал да реставрира сталинизма в съветското общество. За това приказват сега доста съветски интелектуалци - завръщането към епохата на сталинизма, твърдата ръка и твърдата мисъл.
И тъй като Путин има у нас много симпатизанти, те на процедура симпатизират на реставрацията на сталинизма.
За по-младите слушатели можем да създадем едно съпоставяне.
В момента у нас политическият строй е демократична народна власт. Една от характерностите на този строй е, че се позволяват най-различни отзиви и човек има право да приказва нелепости от заран до вечер. И в този момент, тъй като има война, пропагандите се надпреварват за нашето внимание. Ужким има някакви ограничавания за едната агитация, само че тези ограничавания са като оградата ни с Турция - който не го мързи, той не е прескочил тая ограда.
И освен това състояние се получава следното:
През лявото ухо влиза едната агитация, през дясното ухо влиза другата агитация, а по средата сред двете уши вероятно нещо може да се обработи и приближи до истината. Може несъмнено и да не се занимаваме с такива работи, може и да не си претрупваме веществото сред ушите, никой не ни задължава. Но както казахме - сънят на разсъдъка ражда чудовища.
А при сталинизма няма такава битка сред лявото и дясното ухо. И през двете уши влиза единствено една агитация, освен това упорито и заплашително: гражданино, да не си посмял да мислиш по различен метод, тъй като неприятно ти се написа!
Това правомислие се реализира със съответния инструментариум - ботуши, пагони, репресии, среднощни визити, тръгване в незнайна посока. Това доста покачва гражданската дисциплинираност! Хората стават изключително съзнателни и почват да пишат въодушевени доноси един за различен.
Така че, когато в днешно време някой укорява демократичната интонационна среда в ограниченост, не е напълно прав. Либералната агитация може да бъде едностранчива като всяка агитация. Но в условия на демократична народна власт има действителна конкуренция сред репродукторите на пропагандите.
Един стихотворец от епохата на сталинизма споделил нещо си от сорта, преди да го разстрелят:
Векът вълкодав ме преследва в живота, желае да ме раздра, въпреки че не съм вълк…
Поетът значи сравнил епохата на сталинизма с куче-вълкодав.
Друг стихотворец, по-жизнерадостен, в самия пик на Сталиновите репресии писал химни какъв брой е безоблачен животът и какъв брой е хубаво да пълниш гърдите си с въздушните струи на свободата. Такава значи прохлада усещал поетът.
Това са културни парадокси като с романтизма и чудовищата.
А идейното завещание на Сталин е толкоз огромно, че неговите фенове през днешния ден са извънредно разнородни групи. Освен путинистите-сталинисти, има да вземем за пример една извънредно странна фракция с значително почитатели - така наречен царебожники. Те са по едно и също време и монархисти, и сталинисти, и антиваксъри.
Докато сталинистът Путин от своя страна е уверен ваксинист и дори вкара наложителна имунизация за обособени групи от популацията в Руската федерация. Макар че след това изобщо поизлекува света от ковид по действен път - със спецоперация.
Има също по този начин и сталинисти болшевики, които си желаят цялостна реституция на остарелия строй, без олигарси и боляри, ами с колхози и планова стопанска система.
Виждате какъв брой разнообразни школи на неосталинизма, а общото сред всички тях е умиляването по твърдата ръка и осъзнатата нужда от репресии - с цел да има ред, би трябвало пердах по чутурата, в случай че ще да пострада и някой почтен. (И никой не ще да си направи сметката, че може самичък да се окаже сред шамарите, колкото и да се мисли за ортодоксален.)
В тази връзка - Путин по всяка възможност в скоро време ще стартира една чистка по Сталинов пример и ще опердаши някой-друг олигарх - само че не всички, а единствено неприятните. Ще си остави кръг от положителни олигарси, които да му оказват помощ в тия комплицирани времена. И ще каже: унищожих чудовищните олигарси, оставих положителните, които милеят за народа и за нашата власт.
Изобщо, който и да унищожи Путин, той постоянно ще е прав, тъй като унищожава чудовища.
Примерно, когато бомбардира родилен дом, той споделя: но там имаше чудовища нацисти, те се бяха скрили при родилките. То това беше дом на чудовища.
Аз пък се притеснявам, по този начин чисто поетически, че тук у нас, нашето сантиментално въодушевление по чара на богатирската мощ може да ни трансформира в нещо ужасяващо.
Който целува твърдата ръка, единствено си фантазира, че е в преференциална и безвредна позиция.
Ти май очакваш твърдата ръка
да ни обсипе с блестящи съкровища;
разбираш ли, че просто хей по този начин
ще се трансформира нашата страна
в родилен дом за всевъзможни чудовища.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ