Здравейте, уважаеми естети, скъпи съучастници. Вие слушате “Новини с добавена

Здравейте, уважаеми естети, скъпи съучастници. Вие слушате “Новини с добавена стойност ” - един бюлетин по острието на публичния бръснач.
Радостни сме да съобщим, че безусловно преди дни народът се сплоти и заприказва за просвета!

И то без някакви хитрини като тези на културния министър, дето се беше снимал в провлачено сантиментално видеоселфи.

Може би си спомняте - министърът на културата се беше снимал на прозореца на кабинета си и говореше постепенно - здравейте, маци-пис, мър-мяу… Шу-шу-шууу.

После сподели, че направил по този начин преднамерено, с цел да предизвика обществото да приказва за просвета.

А в този момент - без такива маци-пис целият народ заприказва за скулптурата на украинската майка.

Това неприлично произведение изтръгна от гърдите на обществото стонове на смут - все едно сме видели грозното лице на войната.

Творбата с украинската майка съставлява фигура на жена, загрозена от ужаса на някакво военно закононарушение, някакъв акт на заличаване. Скулптурата с този безмълвен вик бе изложена против Паметника на Съветската войска в центъра на София, тя ужаси обществото.

Дни наред мало и огромно обсъждаше - и осъди естетически творбата, тъй като предизвиквало у тях неприятни усеща.

И всякоя възраст, класа, пол занимание

изрази свойто естетично усещане.

Удивителното е, че за разлика от имунизациите, войната или гей парадите, този път обществото не се раздели, а заедно осъди упадъчното изкуство.

Ленин е споделил, че изкуството принадлежи на народа, затова народът би трябвало да си каже думата. И народът си сподели думата. Независимо дали поддържат украинската идея, дали са неутрални с надолнище или неутрални без надолнище - всички осъдиха статуята изрично и дефинитивно.

Меки различия имаше единствено по конкретиката и претекстовете на унищожителната рецензия. Всеки имаше лични претекстове да отхвърли грозното произведение.

Един познавач вика:

Аз съм виждал украински майки, те са нещо напълно друго - с прелестно телосложение и миловодни лица. Те имат страхотни коли. Украинките са манекенки, а не чудовища. Тази скулптура е засегнатост за украинската майка!

Друга изкуствоведка споделя:

В тази статуя не е спазена художествената истина. Украинските майки са готованки, за тях заплащат по 40 лв. дневно, а ние гладуваме! Правилната статуя би трябвало да изобразява жена на хотел в Златни пясъци, която се плацика в джакузито без пари.

Трета способена консуматорка на изящни изкуства също е безапелационна:

Украинките по принцип крадат българските мъже, а тази жена от скулптурата не може да прелъсти даже орангутан. Не, това не е изкуство, не го схващам!

Четвърти капител на културата изяснява:

Аз разбирам концепцията, само че това не е вярно. Това кара първата ми сигнална систематична да звъни като тревога на джипка! Не, в никакъв случай няма да приема, че това е изкуство, то ме кара да се усещам зле, а войната е друго. Войната е безподобен подвиг и всеотдайност. Войната е Каспичанска епопея, а не Тутраканска селищна система и някаква оскотяла грозота.

И по този начин народът заприказва за просвета и се сплоти. Народът, притиснат от инфлация, сиво всекидневие и битови проблеми, сформира в придвижване свои естетически критерии. Народ, който не е поглеждал статуя в никакъв случай, в този момент може в най-тънки претекстове да изясни за какво не приема това просташко произведение на недоизкуството.

Народът плесна с ръце и се прегърна. Станахме като пестник!

А не примерно като по времето на Ленин, когато голямата съветска страна се раздира от Гражданската война, па след това сума време се сплотява в Съветски съюз. И таман да се сплоти дефинитивно, взе че се разпадна преди 30 години.

Владимир Путин и до момента се сърди за това разпарчетосване и се е нагърбил с историческата задача да възвърне огромната империя, да плесне с ръце и да прегърне руското пространство.

Но както споделя Козма Прутков - не можеш да обхванеш необятното! Разбитата статуя е като разрушено сърце - не може да се залепи назад.

Един от основателите на разпадането на Съветския съюз, Леонид Кравчук, тази седмица умря на напреднала възраст - приключи един дълъг и изчерпателен живот. Леонид Кравчук в края на руската ера беше началник на Съветска Украйна, стана Баща на независимостта и пръв президент на самостоятелна Украйна.

Кравчук е татко на самостоятелна Украйна, Ленин - на Съветска Украйна. Путин е татко на изкривената от смут грозна украинска майка.

За Леонид Кравчук се твърдеше, че не един, а два пъти прочел с молив Събраните съчинения на Ленин - всичките 50 и няколко тома.

Един украински публицист разказваше, че го питал:

Г-н Кравчук, вие в преклонна възраст четете без очила. Знаем, че два пъти сте минали с молив целия Ленин - той ли е повода за вашето чудесно зрение?

А Кравчук дал отговор:

Добре че не прочетох Ленин за трети път, несъмнено щях да ослепея!

Но ние още имаме очи

и търсим с тях смеха

и хубостта

със хубост

светът ще се избави,

а ниеще обхванем

необята!