Здравейте! Тук ли сте? От началото на годината мина една

Здравейте! Тук ли сте? От началото на годината мина една шепа време, а ние още сме по масите. Или в ледените води. Наоколо е все така празнично. И шумно. Но не от пиратките. Просто насреща пълнят с гориво и популизъм мислени изтребители. Редят и етнически подпалки, които би трябвало да се разпукат в огън. Да речем да вземем за пример - към изборите. И в главите ни. Докато дъвчем обещанията. Или се лекуваме с армеева супа и сладки приказки, че `те` не са като нас... Думи, в които имаме вяра, едвам не се задавим.

Да, `ние` не сме като `вас`. И все си споделяме: с тези нямаме нищо общо. Нито поотделно, нито като общество. Не можем и не желаеме да се идентифицираме с увековечения в надпис “Локо” върху монумент на хилядолетия. Или с Мими, която прибавя името си върху пещерните рисунки в Магурата. Далечни са ни и `отколешните` вчерашни обичаи. Ако ледени води се разрушават с хора̀ - с насмешки замръзва рецензията в интернет. И назад. И отново за наша сметка.
Не ни засягат и свадите към най-голямата военна поръчка у нас след рухването на режима. Те са си `техни`, нали - на `онези`, които не са като `нас`. Но в случай че разправията не беше за самолети, а за винетки, да речем - всички гневно се нахвърляме, с цел да им кажем: не играем с вас, отивайте си!
Смъртта на някой непознат ни прави хищници за паметта му, които в това време остро сочат с пръст тези, ровещите в нечии други кости. Културата ни на отношение един към различен коства колкото едно кривокрако лого. Или колкото две заклани свине. На намерено за представление и несъмнено - за наставление на постоянно недоволните.
" О, да - ние не сме като тях "! Така си споделяме, до момента в който си доливаме и допиваме от личното вино и личното его. И по този начин в никакъв случай нямаме нищо общо като общество с тази или онази идея, с тази или онази нелепост. Все в другите е топката, все в нас са следствията. И тежките думи, от които към този момент не боли, тъй като претръпнахме.
Наистина се запитвам от време на време наивни въпроси. Питам се по кое време ще имаме доблестта като народ да застанем дружно зад цел или борба, която да изкараме до дъно? Или пък все по този начин дружно да отхвърлим в непоносимост следващата измама, която `онези`, които не са като `нас`, се пробват да ни подреден? Тъй като, замислете се, че до момента в който се надуваме и разделяме в изкуствени кавги, те надуват балони от лобистки закони. Наистина, единствено за момент погледнете по какъв начин до момента в който се борим за общото си оцеляване, те се борят само за своето. Докато драскаме по стени и антични руини, те задраскват всекидневно бъдещето на `онези` след нас.
И да - прави сте, нито те са като `нас`, нито ние ще бъдем като `тях`. Но не бъркайте! Това не са разнообразни вселени, а просто двете страни на една и съща монета.