Кътче щастие в нещастието
Здравейте,
Надявам се този път да обясня концепцията си задоволително добре, тъй като всички знаем, че това не е една от мощните ми страни. Може би се дължи на обстоятелството, че: “това, което мисля ”, “това, което мога да опиша с думи, без значение на какъв език ” и “това, което хората в действителност схващат ” се разграничават.
Казват, че учебните години са едни от най-хубавите, които една персона може да има. Всичко е нехайно – занимания с другари, разходки из градските улици, завършения на душата. Ако си късметлия, намираш огромна и забележителна част от себе си по време на този интервал. Разбира се, избираш по какъв път искаш да поемеш оттук насетне. За мен, това беше друго. Реших какво желая да върша с живота си в ранна възраст. Заминах. Оставих места и хора в предишното, с цел да преследвам фантазиите си. За страдание (или не), се оказа, че годините прекарани в учебно заведение ще бъдат тези, които най-силно желая да не помни.
Имам поради, че учебното заведение единствено по себе си и множеството облици в него ми навяват чувство на насилничество, на затвор, на място, където, даже и да желае, човек не би могъл да развива капацитета си. Казвам ви всичко това, тъй като вие сте едно от извънредно дребното учители, които не престанаха да ме поддържат в процеса на образование, въпреки да се явявах в клас без домашна работа или ненаучени думи от време на време. Високо оценявам това. Благодарна съм за всеки комплимент, всяка забележка и всеки повод към научаване на повече. Всичко към нас е магия. Златна светлина, която кара слънчевите лъчи да блестят, обагрените цветя, които порастват в многочислените паркове на града, нотите на уличните музиканти, които се чуват от всеки подлез. Сред потомство от мощно запалени бунтари, изтощени бойци и заспали идеалисти, съм късметлийка да имам тъкмо вас за мои учители. За мен е чест.
Има нещо, което не съм ви споделяла. С наслада бих била другар с вас, само че допускам, че връзката учител-ученик не го разрешава кой знае какъв брой. Ако се чудите за какво, нямам явен отговор. Интуиция, наблюдения, диалози. Вие сте най-просто казано извънредно цветни души, цялостни с истории. Сякаш сте живели толкоз дълго, били сте на безчет места и сте претърпели не по-малко. Не знам дали сте забелязали, само че от вас извира възприятие на убеденост, топлина, успокоение…
Усещането от заминаването, от напускането на обичаните хора, от оставянето на кътче от теб някъде вечно, несъмнено още не е почнало да ми се отразява. Честно казано, не знам дали това в миналото ще се случи, аз съм си просто такава – странник, задържането на едно място за дълго не е моето нещо. Това несъмнено не значи, че в края на образователната година ще ви кажа “довиждане ”, в противен случай, даже не ми е хрумвало, тъй като последното помахване, последното превръщане обратно значат забравяне, а повярвайте ми, не бих си разрешила да не помни хора като вас. Убедена съм, че сещайки се всякога за вас, на лицето ми ще блества усмивка. Казват също, че не можем да живеем постоянно във фантазиите, към които настройваме мозъците си. Трябва да се сблъскаме с действителността, да осъзнаем качествата на личното си схващане, да прегледаме позитивните и отрицателните си страни и да се научим да ги прилагаме в всекидневието си.
Трябва да сме зрели, пораснали хора, които претърпяват пълнотата на реалистичното си битие в света. Аз, бидейки мечтател, избирам да сътворявам мой личен свят, който да мога да променям всяка секунда. Вие постоянно ще имате особено място в него. Надявам се идващите резултати да бъдат отлични, тъй като по никакъв метод не бих желала да ви отчайвам или подценявам труда ви. Надявам се в бъдеще да имам опцията да засичам дребното благополучие от нещастните години – вас по многочислените пътища на живота, даже да бъде леко неловка среща в бар.
Искрено ваша,
Стани
София - домът на спомените
Надявам се този път да обясня концепцията си задоволително добре, тъй като всички знаем, че това не е една от мощните ми страни. Може би се дължи на обстоятелството, че: “това, което мисля ”, “това, което мога да опиша с думи, без значение на какъв език ” и “това, което хората в действителност схващат ” се разграничават.
Казват, че учебните години са едни от най-хубавите, които една персона може да има. Всичко е нехайно – занимания с другари, разходки из градските улици, завършения на душата. Ако си късметлия, намираш огромна и забележителна част от себе си по време на този интервал. Разбира се, избираш по какъв път искаш да поемеш оттук насетне. За мен, това беше друго. Реших какво желая да върша с живота си в ранна възраст. Заминах. Оставих места и хора в предишното, с цел да преследвам фантазиите си. За страдание (или не), се оказа, че годините прекарани в учебно заведение ще бъдат тези, които най-силно желая да не помни.
Имам поради, че учебното заведение единствено по себе си и множеството облици в него ми навяват чувство на насилничество, на затвор, на място, където, даже и да желае, човек не би могъл да развива капацитета си. Казвам ви всичко това, тъй като вие сте едно от извънредно дребното учители, които не престанаха да ме поддържат в процеса на образование, въпреки да се явявах в клас без домашна работа или ненаучени думи от време на време. Високо оценявам това. Благодарна съм за всеки комплимент, всяка забележка и всеки повод към научаване на повече. Всичко към нас е магия. Златна светлина, която кара слънчевите лъчи да блестят, обагрените цветя, които порастват в многочислените паркове на града, нотите на уличните музиканти, които се чуват от всеки подлез. Сред потомство от мощно запалени бунтари, изтощени бойци и заспали идеалисти, съм късметлийка да имам тъкмо вас за мои учители. За мен е чест.
Има нещо, което не съм ви споделяла. С наслада бих била другар с вас, само че допускам, че връзката учител-ученик не го разрешава кой знае какъв брой. Ако се чудите за какво, нямам явен отговор. Интуиция, наблюдения, диалози. Вие сте най-просто казано извънредно цветни души, цялостни с истории. Сякаш сте живели толкоз дълго, били сте на безчет места и сте претърпели не по-малко. Не знам дали сте забелязали, само че от вас извира възприятие на убеденост, топлина, успокоение…
Усещането от заминаването, от напускането на обичаните хора, от оставянето на кътче от теб някъде вечно, несъмнено още не е почнало да ми се отразява. Честно казано, не знам дали това в миналото ще се случи, аз съм си просто такава – странник, задържането на едно място за дълго не е моето нещо. Това несъмнено не значи, че в края на образователната година ще ви кажа “довиждане ”, в противен случай, даже не ми е хрумвало, тъй като последното помахване, последното превръщане обратно значат забравяне, а повярвайте ми, не бих си разрешила да не помни хора като вас. Убедена съм, че сещайки се всякога за вас, на лицето ми ще блества усмивка. Казват също, че не можем да живеем постоянно във фантазиите, към които настройваме мозъците си. Трябва да се сблъскаме с действителността, да осъзнаем качествата на личното си схващане, да прегледаме позитивните и отрицателните си страни и да се научим да ги прилагаме в всекидневието си.
Трябва да сме зрели, пораснали хора, които претърпяват пълнотата на реалистичното си битие в света. Аз, бидейки мечтател, избирам да сътворявам мой личен свят, който да мога да променям всяка секунда. Вие постоянно ще имате особено място в него. Надявам се идващите резултати да бъдат отлични, тъй като по никакъв метод не бих желала да ви отчайвам или подценявам труда ви. Надявам се в бъдеще да имам опцията да засичам дребното благополучие от нещастните години – вас по многочислените пътища на живота, даже да бъде леко неловка среща в бар.
Искрено ваша,
Стани
София - домът на спомените
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ