Една жена в Япония
Здравейте, девойки! Предполагам, съвсем всяка от вас, като чуе „ Япония ”, се размечтава да пътува до тази далечна страна, да срещне гейша, да опита автентично суши, да се разноски из претъпканата с небостъргачи столица Токио... Както постоянно, ще ви опиша за това по какъв начин една българка се усеща, когато попадне в далечна и доста друга с културата си страна.
В Япония е доста евентуално да се почувствате като слон в стъкларски магазин; като исполин в страната на лилипутите; като човек, който има доста да учи, но в действителност доста. Япония е софтуерно знамение. Така споделят. Тоалетните им са супермодерни, влаковете ултрабързи, организацията точна до милисекунда. Да, обаче мен не ме впечатлиха модернизацията и организацията, а дълбоките поклони, персоналната и социална непорочност, откровените усмивки и любовта на японците към сладоледа. Колкото и странна и надалеч от нашата национална просвета да е тяхната, усмивката е универсално средство за връзка. А в Япония те посрещат на всички места с нея. Желанието да се помогне и да бъдат в изгода не е нещо, което се среща в избрани човеци. Цял един народ е откърмен и учтив по този метод. Грижата за другият е преди всичко. Така потребностите ти (дори единствено като един краткотрайно пребиваващ турист) са планувани и посрещнати, преди да си споделил и думичка. Така в никакъв случай, но в никакъв случай не се чувстваш загубен в Япония, тъй като знаеш, че хората даже да не приказват и дума британски, ще те заловен за ръка и ще ти покажат пътя. По този метод, в случай че си с задоволително отворен разум, ще се почувстваш вкъщи си в една толкоз друга от твоята страна.
Като жена можеш доста да научиш от японките. Деликатни и възпитани, стилно облечени и добре поддържани, тези дами са самото съвършенство. Поне множеството от тях. Излъчват някаква изтънчена деликатност, която се вижда изключително в отношението им към децата. А дечицата – о, те са просто прелестни. Красиви с порцелановите си лица и любопитни очички; в случай че не бяха срамежливите им усмивки в крайчеца на устните, щяхте да ги помислите за същински кукли.
Япония е страна, която е страдала доста. Но японският издръжливост и пристрастеност към перфекционизъм се виждат на всички места. По принцип качеството на продуктите, даже и на тези, импортирани от Китай, е високо. Изборът на артикули е голям, само че и е мъчно да се ориентираш в многообразието, тъй като етикетите доста рядко са на различен с изключение на японски език. Но пък в случай че ти се случи да си купиш чифт обувки, ще получиш оня най-дълбок признателен реверанс и ще си излезеш от магазина като... ами като посетител, почетен със специфични почести. За нас, българите, е необичайно да ни посрещат и изпращат с поклони, само че пък да ви кажа, доста бързо се привиква. И даже незабелязано ти самият започваш да отвръщаш по същия метод.Планирането на пътешестване до Япония изисква повече четене. Системата и порядките са толкоз разнообразни, че е по-добре да се информирате авансово за това, което ви чака там. И въпреки че нямате потребност от виза авансово (ще получите такава на летището при кацане), би трябвало да знаете да вземем за пример, че багажът ви не може да бъде пренасян дружно с вас във влака. За тази цел си има специфична услуга. И да ме питате за какво е по този начин, не бих могла да ви отговоря.
Ако тръгнете за Япония (а би трябвало – рано или късно!), вземете си най-хубавото въодушевление, най-щастливата усмивка и малко багаж. Номерът с отрицателното, нападателно държание не минава там, а хотелските стаи са толкоз дребни, че в случай че си вземете най-големия куфар, вътре няма да има място за вас самите.
Попътен вятър и прелестен август, пътешественички! И не спирайте да мечтаете!
За създателя: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да вървя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и метода на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата наслада изпитана се пробвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „ When Woman Travels “, е да се показва женската позиция и да бъде потребен на дамите като цяло при техните пътувания. Защото ние, дамите, сме любопитни и жадни за знание същества, а знанието за света е най-хубавият метод да опознаеш самия себе си.
В Япония е доста евентуално да се почувствате като слон в стъкларски магазин; като исполин в страната на лилипутите; като човек, който има доста да учи, но в действителност доста. Япония е софтуерно знамение. Така споделят. Тоалетните им са супермодерни, влаковете ултрабързи, организацията точна до милисекунда. Да, обаче мен не ме впечатлиха модернизацията и организацията, а дълбоките поклони, персоналната и социална непорочност, откровените усмивки и любовта на японците към сладоледа. Колкото и странна и надалеч от нашата национална просвета да е тяхната, усмивката е универсално средство за връзка. А в Япония те посрещат на всички места с нея. Желанието да се помогне и да бъдат в изгода не е нещо, което се среща в избрани човеци. Цял един народ е откърмен и учтив по този метод. Грижата за другият е преди всичко. Така потребностите ти (дори единствено като един краткотрайно пребиваващ турист) са планувани и посрещнати, преди да си споделил и думичка. Така в никакъв случай, но в никакъв случай не се чувстваш загубен в Япония, тъй като знаеш, че хората даже да не приказват и дума британски, ще те заловен за ръка и ще ти покажат пътя. По този метод, в случай че си с задоволително отворен разум, ще се почувстваш вкъщи си в една толкоз друга от твоята страна.
Като жена можеш доста да научиш от японките. Деликатни и възпитани, стилно облечени и добре поддържани, тези дами са самото съвършенство. Поне множеството от тях. Излъчват някаква изтънчена деликатност, която се вижда изключително в отношението им към децата. А дечицата – о, те са просто прелестни. Красиви с порцелановите си лица и любопитни очички; в случай че не бяха срамежливите им усмивки в крайчеца на устните, щяхте да ги помислите за същински кукли.
Япония е страна, която е страдала доста. Но японският издръжливост и пристрастеност към перфекционизъм се виждат на всички места. По принцип качеството на продуктите, даже и на тези, импортирани от Китай, е високо. Изборът на артикули е голям, само че и е мъчно да се ориентираш в многообразието, тъй като етикетите доста рядко са на различен с изключение на японски език. Но пък в случай че ти се случи да си купиш чифт обувки, ще получиш оня най-дълбок признателен реверанс и ще си излезеш от магазина като... ами като посетител, почетен със специфични почести. За нас, българите, е необичайно да ни посрещат и изпращат с поклони, само че пък да ви кажа, доста бързо се привиква. И даже незабелязано ти самият започваш да отвръщаш по същия метод.Планирането на пътешестване до Япония изисква повече четене. Системата и порядките са толкоз разнообразни, че е по-добре да се информирате авансово за това, което ви чака там. И въпреки че нямате потребност от виза авансово (ще получите такава на летището при кацане), би трябвало да знаете да вземем за пример, че багажът ви не може да бъде пренасян дружно с вас във влака. За тази цел си има специфична услуга. И да ме питате за какво е по този начин, не бих могла да ви отговоря.
Ако тръгнете за Япония (а би трябвало – рано или късно!), вземете си най-хубавото въодушевление, най-щастливата усмивка и малко багаж. Номерът с отрицателното, нападателно държание не минава там, а хотелските стаи са толкоз дребни, че в случай че си вземете най-големия куфар, вътре няма да има място за вас самите.
Попътен вятър и прелестен август, пътешественички! И не спирайте да мечтаете!
За създателя: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да вървя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и метода на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата наслада изпитана се пробвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „ When Woman Travels “, е да се показва женската позиция и да бъде потребен на дамите като цяло при техните пътувания. Защото ние, дамите, сме любопитни и жадни за знание същества, а знанието за света е най-хубавият метод да опознаеш самия себе си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ