Добромир Райнов - DOBLIFE: Живеем в късче от рая
Здравейте, споделям се Добромир Райнов и съм от София. Повечето хора в онлайн пространството ме знаят като DOBLIFE.
Фотографията е била постоянно към мен, само че по-сериозно и постоянно започнах да снимам в последната година и половина, като на този стадий съм някъде по средата, между хоби и специалност, като се надявам скоро да се трансформира напълно в специалност.
Обичам да фотографирам природа, само че не мога да се дефинира като типичен пейзажен фотограф. Тази зима реших да опитам и малко градска снимка основно отвисоко с дрона. София отвисоко през зимата наподобява приказна. Друго нещо, което обичам да снимам, са животни, за жалост не ми се случва толкоз постоянно, само че несъмнено ми доставя удоволствие.
Имахме една много забавна рискова преживелица с мой другар, до момента в който снимахме на Бузлуджа през зимата. Имаше ветрове и пориви над 50-60 км/ч, а температурата беше около минус 20 градуса. Интересното е, че за 10 минути вървене от паметника назад до колата аз получих лека първа степен измръзване на част от носа, а момчето, което беше с мен, на част от пръста. Така че природата и най-много планината не би трябвало безусловно никога да се подценяват, тъй като белята може да стане доста бързо.
Както при множеството хора, които снимат, и аз доста рядко си одобрявам дадена фотография. Може би за тези година и половина снимане имам към 5-6 фрагмента, които си одобрявам, но за този зимен сезон имам един обичан кадър от залез на Черни връх, където бяхме отписали, че ще се случи нещо забавно за снимане, само че тъкмо откакто слънцето падна зад хоризонта и по върха стартира да лазят мъгли и облачета и просто стана една ледена приказка.
Искам да да прибавя за край един дребен зов към всички - апелирам, не си хвърляйте отпадъците измежду природата.
Наистина живеем върху парченце от парадайса, тъй че го пазете и му се радвайте с цялостна мощ. И както е споделил Алеко: " Опознай родината, с цел да я обикнеш``!
Фотографията е била постоянно към мен, само че по-сериозно и постоянно започнах да снимам в последната година и половина, като на този стадий съм някъде по средата, между хоби и специалност, като се надявам скоро да се трансформира напълно в специалност.
Обичам да фотографирам природа, само че не мога да се дефинира като типичен пейзажен фотограф. Тази зима реших да опитам и малко градска снимка основно отвисоко с дрона. София отвисоко през зимата наподобява приказна. Друго нещо, което обичам да снимам, са животни, за жалост не ми се случва толкоз постоянно, само че несъмнено ми доставя удоволствие.
Имахме една много забавна рискова преживелица с мой другар, до момента в който снимахме на Бузлуджа през зимата. Имаше ветрове и пориви над 50-60 км/ч, а температурата беше около минус 20 градуса. Интересното е, че за 10 минути вървене от паметника назад до колата аз получих лека първа степен измръзване на част от носа, а момчето, което беше с мен, на част от пръста. Така че природата и най-много планината не би трябвало безусловно никога да се подценяват, тъй като белята може да стане доста бързо.
Както при множеството хора, които снимат, и аз доста рядко си одобрявам дадена фотография. Може би за тези година и половина снимане имам към 5-6 фрагмента, които си одобрявам, но за този зимен сезон имам един обичан кадър от залез на Черни връх, където бяхме отписали, че ще се случи нещо забавно за снимане, само че тъкмо откакто слънцето падна зад хоризонта и по върха стартира да лазят мъгли и облачета и просто стана една ледена приказка.
Искам да да прибавя за край един дребен зов към всички - апелирам, не си хвърляйте отпадъците измежду природата.
Наистина живеем върху парченце от парадайса, тъй че го пазете и му се радвайте с цялостна мощ. И както е споделил Алеко: " Опознай родината, с цел да я обикнеш``!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ