Децата попиват нашите проблеми като гъби
Здравейте г-жо Симеонова,
Пиша ви във връзка на моята щерка, която е на 6 години и тази есен потегля на учебно заведение.
Тя е прелестно дете, тиха, добра и деликатна, извънредно състрадателна, обожава животните и когато гледа анимация или детско филмче, където животинче страда или е болно се разстройва и плаче дълго време.
Много е сензитивна и въобще не умее да споделя не, да откаже нещо или да съобщи себе си по някакъв метод.
В детската градина имахме проблеми с други деца, които и взимаха играчките, обиждаха я, няколко пъти бяха посягали да я удрят на което съгласно учителките тя дори не е реагирала и въпреки да сме и говорили неведнъж със брачният партньор ми, няма смяна.
Често боледува, имаше моменти в които отива един ден на градина и след това седмици в къщи, напряко ни беше боязън да я пуснем.
Напоследък доста се приказва за детската експанзия и ни заливат с вести за деца, които се бият или биват унизени в учебно заведение и съм мощно обезпокоена, по какъв начин тя ще се оправи там?
Наистина поставяме огромни старания с татко и да и приказваме, да я учим да отстоява себе си, да се декларира, опитваме се да сме и персонален образец, само че не виждам разлика, дори в противен случай, имам възприятието, че колкото повече се стараем, тя толкоз повече се затваря в себе си.
Какво можем да създадем, има ли метод да я научим да е по-смела, мощна и да не разрешава да й се качват на главата, нагледно казано?
Предварително ви благодаря за отговора.
Мария Н.,
гр.София
Здравейте Мария и благодаря за този въпрос.
Това е тематика, която вълнува много родители и знам, че е забавна и потребна, може да даде някои насоки за размисъл..
Съвсем съзнателно споделям насоки, а не препоръки, тъй като не давам такива, аз имам вяра, че лечението и терапевтите не дават подготвени отговори, а друга позиция, в която хората да открият своята истина, тази, която ще работи за тях..
Вероятно ще ви изненадам с това, което ще ви кажа, само че не щерка ви, а вие и брачният партньор ви е нужно да се обърнете към себе си и то почтено и надълбоко..
Разбира се всеки човек носи своя самостоятелен темперамент и особености, които го отличават, само че също е правилно, че ние сме значително отражение на родителите си и това е изключително относимо към децата..
Деца до 7 годишна възраст даже не се разболяват сами по себе, а единствено отразяват възприятията, настроенията, страстите и страховете на своите родителите..
Не приказваме за някои инцидентни настинки, въпреки всичко сме физически същества и е изцяло допустимо, а за повтарящи се положения..
Например, в случай че дететo ви е постоянно с ангина, дали пък не премълчавате точно вие, някои неща в връзките си на възрастни, а детето от своя страна демонстрира вашият боязън в гърлото си, което е нашият център за връзка?
Те са като гъби, само че доста сензитивни гъби, които улавят и най-финната осцилация и я излъчват на открито. Но тук тъкмо е разковничето - не това, което споделяме и демонстрираме пред тях, смятайки, че можем да ги заблудим, а това което усещаме в действителност надълбоко в себе си и се опасяваме сами да си признаем..
Затова се получава доста постоянно такова разминаване, ние показаме убеденост, приказваме им по какъв начин би трябвало да са нещата, само че..чувстваме напълно друго нещо и тъкмо него долавят децата..
И когато настойчиво играем спектакъл сами със себе си, децата ни с държанието си демонстрират нашите болки, страхове и подтиснати страсти..
Мария, няма никакво значение какво й говорите със брачният партньор ви. Сигурна съм, че демонстрирате, както и сама пишете убеденост, която съгласно вас би трябвало да и помогне и тя да види, че би трябвало да стане мощна като мама и баща, само че щом няма никъква смяна, евентуално тя " вижда " нещо напълно друго под външното ви държание и то е същинското..
Затова бих ви насърчила напълно почтено да погледнете в себе си и двамата и да си извършите една проверка, да си дадете сметка дали в действителност се чувствате по метода, който и показвате или е единствено външна фасада, под която дремят вашите лични неразрешени страхове?
Аз имам вяра, че в тези обстановки наложително е нужно да се работи първо с родителите, доста постоянно нещата се трансформират откакто те самите отработят някои свои контузии..
Децата грам не ги интересува, какво им казвате, да, те се учат от образци, не от думи, факт, само че безпогрешно долавят фалша в образците ни и ние лъжем само нас самите..
Затова преди да пожелаваме от децата си или да считаме, че би трябвало да ги " поправяме " по някакъв метод, дано първо бъдем до болежка почтени сами със себе си..
Поздрави,
Петя Симеонова
клиничен психолог
______________________________________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email:
[email protected]
На най-интересните ще отговоря в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Пиша ви във връзка на моята щерка, която е на 6 години и тази есен потегля на учебно заведение.
Тя е прелестно дете, тиха, добра и деликатна, извънредно състрадателна, обожава животните и когато гледа анимация или детско филмче, където животинче страда или е болно се разстройва и плаче дълго време.
Много е сензитивна и въобще не умее да споделя не, да откаже нещо или да съобщи себе си по някакъв метод.
В детската градина имахме проблеми с други деца, които и взимаха играчките, обиждаха я, няколко пъти бяха посягали да я удрят на което съгласно учителките тя дори не е реагирала и въпреки да сме и говорили неведнъж със брачният партньор ми, няма смяна.
Често боледува, имаше моменти в които отива един ден на градина и след това седмици в къщи, напряко ни беше боязън да я пуснем.
Напоследък доста се приказва за детската експанзия и ни заливат с вести за деца, които се бият или биват унизени в учебно заведение и съм мощно обезпокоена, по какъв начин тя ще се оправи там?
Наистина поставяме огромни старания с татко и да и приказваме, да я учим да отстоява себе си, да се декларира, опитваме се да сме и персонален образец, само че не виждам разлика, дори в противен случай, имам възприятието, че колкото повече се стараем, тя толкоз повече се затваря в себе си.
Какво можем да създадем, има ли метод да я научим да е по-смела, мощна и да не разрешава да й се качват на главата, нагледно казано?
Предварително ви благодаря за отговора.
Мария Н.,
гр.София
Здравейте Мария и благодаря за този въпрос.
Това е тематика, която вълнува много родители и знам, че е забавна и потребна, може да даде някои насоки за размисъл..
Съвсем съзнателно споделям насоки, а не препоръки, тъй като не давам такива, аз имам вяра, че лечението и терапевтите не дават подготвени отговори, а друга позиция, в която хората да открият своята истина, тази, която ще работи за тях..
Вероятно ще ви изненадам с това, което ще ви кажа, само че не щерка ви, а вие и брачният партньор ви е нужно да се обърнете към себе си и то почтено и надълбоко..
Разбира се всеки човек носи своя самостоятелен темперамент и особености, които го отличават, само че също е правилно, че ние сме значително отражение на родителите си и това е изключително относимо към децата..
Деца до 7 годишна възраст даже не се разболяват сами по себе, а единствено отразяват възприятията, настроенията, страстите и страховете на своите родителите..
Не приказваме за някои инцидентни настинки, въпреки всичко сме физически същества и е изцяло допустимо, а за повтарящи се положения..
Например, в случай че дететo ви е постоянно с ангина, дали пък не премълчавате точно вие, някои неща в връзките си на възрастни, а детето от своя страна демонстрира вашият боязън в гърлото си, което е нашият център за връзка?
Те са като гъби, само че доста сензитивни гъби, които улавят и най-финната осцилация и я излъчват на открито. Но тук тъкмо е разковничето - не това, което споделяме и демонстрираме пред тях, смятайки, че можем да ги заблудим, а това което усещаме в действителност надълбоко в себе си и се опасяваме сами да си признаем..
Затова се получава доста постоянно такова разминаване, ние показаме убеденост, приказваме им по какъв начин би трябвало да са нещата, само че..чувстваме напълно друго нещо и тъкмо него долавят децата..
И когато настойчиво играем спектакъл сами със себе си, децата ни с държанието си демонстрират нашите болки, страхове и подтиснати страсти..
Мария, няма никакво значение какво й говорите със брачният партньор ви. Сигурна съм, че демонстрирате, както и сама пишете убеденост, която съгласно вас би трябвало да и помогне и тя да види, че би трябвало да стане мощна като мама и баща, само че щом няма никъква смяна, евентуално тя " вижда " нещо напълно друго под външното ви държание и то е същинското..
Затова бих ви насърчила напълно почтено да погледнете в себе си и двамата и да си извършите една проверка, да си дадете сметка дали в действителност се чувствате по метода, който и показвате или е единствено външна фасада, под която дремят вашите лични неразрешени страхове?
Аз имам вяра, че в тези обстановки наложително е нужно да се работи първо с родителите, доста постоянно нещата се трансформират откакто те самите отработят някои свои контузии..
Децата грам не ги интересува, какво им казвате, да, те се учат от образци, не от думи, факт, само че безпогрешно долавят фалша в образците ни и ние лъжем само нас самите..
Затова преди да пожелаваме от децата си или да считаме, че би трябвало да ги " поправяме " по някакъв метод, дано първо бъдем до болежка почтени сами със себе си..
Поздрави,
Петя Симеонова
клиничен психолог
______________________________________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email:
[email protected]
На най-интересните ще отговоря в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ