Щастието да преоткриеш себе си
Здравей,
Отново се срещаме. Ние сме като две прави, които непрекъснато пресичат пътищата си и по-късно всяка продължава в своята си посока.
Харесва ми пролетното време, което съумява да върне цветовете на листата. Харесва ми да слушам радостното ято птици и техните просторни песни. Харесва ми да си бленувам, че споделям всяка дребна и огромна пролетна история с теб.
Двамата от дълго време се променихме, само че имам вяра, че сме млади и към момента има вяра за нас. Моля те, каквото и да правиш, не позволявай на пролетта да отлети от душата ти и лятото да хукне след нея. Не всички имаме ориста на Одисей, само че това, което имаме, е силата да създадем живота, за който мечтаем. След време, когато изминат години, ще седнем на някое сантиментално място и ще си спомняме с трогване за ласкавите изгреви и залези, които въпреки да искахме, по този начин и не споделихме дружно. Ще си спомним за безкрайния ни смях, който караше коремите ни да се свиват. Ще си спомняме за нас – каквито бяхме и каквито сме в този момент.
Ако един ден ти ще живееш за себе си, то за какво не в този момент? Просто прави това, което те прави благополучен. Знам, че в този момент боли, само че повярвай ми, с времето болката ще отмине. Ще намериш нещо ново, което да те интригува, и някой нов човек, който да заличи белезите от предходните ти любови. Вярвай ми, това не е краят. Има толкоз доста, което към момента не си претърпял, не си почувствал. Всичко, което желая, е да ти покажа цялата хубост, която се крие там. Искам да ти кажа, че е обикновено да не разбираш възприятията – дори и твоите лични. Някой ден ще започнеш и няма да си схванал по какъв начин е станало. Дори да не е скоро, не се чувствай зле, не се затваряй за светлината, която другите могат да ти дадат – в никакъв случай не се чувствай зле поради това, че не разбираш. Ти не си робот, въпреки да знам какъв брой доста ти се желае да бъдеш подобен. Ти си си ти. Разбери, че това постоянно ще бъде задоволително. Само, апелирам те, помни, че не всеки има сърце като твоето. Пази го.
Влюбвай се в хората и местата, където можеш да създадеш дом. Изживявай с тези хора освен огромните моменти, като концерти, празненства, вълнуващите неща от живота, само че и дребните също. Пазарувай с тях, минете през обичаното ти място, разходете се из няколко директни от града и след това топло си кажете “чао ”.
Бъди повода някой да има вяра в добротата в хората. Запази детето в себе си, което има вяра, че някой ден ще се разсъни, ще отвори прозореца и ще допре света. Бъди като утринната светлина – тя не обръща изключително внимание на нещата, които огрява, на нея й стига единствено да знае, че нещо някъде сега свети. Дали ще бъдат магазини, водни кули, поля, хангари на летища, корпоративни здания – всеки лъч е художник и всеки прозорец е картина. В ясните зимни утрини, даже единствено за секунда, всичко е в светлина. Бъди тази светлина за себе си. Никога не я гаси вътре в теб и в никакъв случай не се опасявай да я дадеш на някого другиго.
Накрая, знай няколко неща. Твоята усмивка кара цветята напролет да поникват по-бързо. Когато поглеждам към сините висини, ще се сещам за теб, въпреки не постоянно, и опцията да споделим някой изгрев или залез дружно. Когато схванеш всичко, което чувстваш, аз ще бъда тук и дружно ще се оправим с всичко. Вярвам, че колкото и време да минава, част от мен постоянно ще принадлежи на теб. Ще се веселя да слушам къде си приключенствал с другари и ще бъда до теб, когато сърцето ти е разрушено. Не забравяй, че постоянно ще вардя с обич светлината, която си ми дал.
Дано някой ден се обичаме едновременно,
Аз
Кътче благополучие в нещастието
Отново се срещаме. Ние сме като две прави, които непрекъснато пресичат пътищата си и по-късно всяка продължава в своята си посока.
Харесва ми пролетното време, което съумява да върне цветовете на листата. Харесва ми да слушам радостното ято птици и техните просторни песни. Харесва ми да си бленувам, че споделям всяка дребна и огромна пролетна история с теб.
Двамата от дълго време се променихме, само че имам вяра, че сме млади и към момента има вяра за нас. Моля те, каквото и да правиш, не позволявай на пролетта да отлети от душата ти и лятото да хукне след нея. Не всички имаме ориста на Одисей, само че това, което имаме, е силата да създадем живота, за който мечтаем. След време, когато изминат години, ще седнем на някое сантиментално място и ще си спомняме с трогване за ласкавите изгреви и залези, които въпреки да искахме, по този начин и не споделихме дружно. Ще си спомним за безкрайния ни смях, който караше коремите ни да се свиват. Ще си спомняме за нас – каквито бяхме и каквито сме в този момент.
Ако един ден ти ще живееш за себе си, то за какво не в този момент? Просто прави това, което те прави благополучен. Знам, че в този момент боли, само че повярвай ми, с времето болката ще отмине. Ще намериш нещо ново, което да те интригува, и някой нов човек, който да заличи белезите от предходните ти любови. Вярвай ми, това не е краят. Има толкоз доста, което към момента не си претърпял, не си почувствал. Всичко, което желая, е да ти покажа цялата хубост, която се крие там. Искам да ти кажа, че е обикновено да не разбираш възприятията – дори и твоите лични. Някой ден ще започнеш и няма да си схванал по какъв начин е станало. Дори да не е скоро, не се чувствай зле, не се затваряй за светлината, която другите могат да ти дадат – в никакъв случай не се чувствай зле поради това, че не разбираш. Ти не си робот, въпреки да знам какъв брой доста ти се желае да бъдеш подобен. Ти си си ти. Разбери, че това постоянно ще бъде задоволително. Само, апелирам те, помни, че не всеки има сърце като твоето. Пази го.
Влюбвай се в хората и местата, където можеш да създадеш дом. Изживявай с тези хора освен огромните моменти, като концерти, празненства, вълнуващите неща от живота, само че и дребните също. Пазарувай с тях, минете през обичаното ти място, разходете се из няколко директни от града и след това топло си кажете “чао ”.
Бъди повода някой да има вяра в добротата в хората. Запази детето в себе си, което има вяра, че някой ден ще се разсъни, ще отвори прозореца и ще допре света. Бъди като утринната светлина – тя не обръща изключително внимание на нещата, които огрява, на нея й стига единствено да знае, че нещо някъде сега свети. Дали ще бъдат магазини, водни кули, поля, хангари на летища, корпоративни здания – всеки лъч е художник и всеки прозорец е картина. В ясните зимни утрини, даже единствено за секунда, всичко е в светлина. Бъди тази светлина за себе си. Никога не я гаси вътре в теб и в никакъв случай не се опасявай да я дадеш на някого другиго.
Накрая, знай няколко неща. Твоята усмивка кара цветята напролет да поникват по-бързо. Когато поглеждам към сините висини, ще се сещам за теб, въпреки не постоянно, и опцията да споделим някой изгрев или залез дружно. Когато схванеш всичко, което чувстваш, аз ще бъда тук и дружно ще се оправим с всичко. Вярвам, че колкото и време да минава, част от мен постоянно ще принадлежи на теб. Ще се веселя да слушам къде си приключенствал с другари и ще бъда до теб, когато сърцето ти е разрушено. Не забравяй, че постоянно ще вардя с обич светлината, която си ми дал.
Дано някой ден се обичаме едновременно,
Аз
Кътче благополучие в нещастието
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ