Любов моя, това е последната ми мисъл за теб!
Здравей, обич моя!
Казах ли ти, че ме вдъхновяваш? Така, както Тартюф е въодушевил Молиер.
Седя, благи мой, с чаша шампанско в едно парижко кафене на Rue de la Bucherie, на няколко стъпки от обичаната ми книжарничка „ Шекспир ”. В Париж всички пият шампанско или бяло вино и съзерцават минувачите. А минувачите гледат мен (не ревнувай, де!). Сигурно тъй като съм облечена с къса пола и тясно зелено жакетче на голо, по този начин както ти ме харесваш. Бедрата ми са изтегнати под приятното майско слънце и всмукват наяве натурален витамин Д. Френските виновност са много пенливи, като че ли цялостни с страсти. Бълбук, бълбук. Отпивам глътка, а тя като че ли се разпуква в устата ми, провокира гъдел и остава един подобен дъхав усет на теб.
Много е хубаво в този град, нали знаеш, обич моя? Дърветата, неотдавна напъпили и подкарали едни свежи зелени листенца, разлистват се от ден дневно и стават все по-уверени, все по-млади, все по-уханни, все по-красиви. И глупави пред възхитените погледи на хората.
Рицарю мой! Не успяхме да се обичаме по този начин, както никой различен, в Париж?! Вярвам, че даже огромната обич на Гала и Салвадор Дали или убийствената на Модилиани и Жан Ебютерн. О, забравих за Силви Вартан и Джони Холидей –несравними са с нас.
Любов моя, помниш ли Ню Йорк? Как летеше, летеше, летеше, за да ме догониш. Беше ти за първи път. За първи път същинска обич и за първи път в чужбина ! А какъв брой съм треперила дали ще ти дадат виза?! Нямаше да отпътува без теб! А една заран си потегли от стаята с моето долни дрехи в джоба. Един чорап и едни гащички във всеки джоб. Сатенени, като утрото в Ню Йорк. За първи път видя същински „ Старбъкс ”. И всяка заран тичаше към него с бързите си огромни крачки, с цел да ми донесеш горещо кафе, преди да отворя очи. А нощем, дружно с неспирния писък на сирените, чувах гласа ти под възглавницата „ обичам те, обичам те… ”.
Бях горда, че хвърча за първи път толкоз самоуверено, бях горда, че те заведох в чужбина, бях горда с теб – мой мъничък Великане.
А помниш ли, когато измежду стъклено-металните небостъргачи на Ню Йорк търсихме магазин за баскетболни екипи?
И най-хубавото пристигна, когато се прибрахме. Управителният съвет те утвърди. Теб, това момче от провинцията, незавършило образованието си, припечелващо някой лев от продажба на златни синджири на черно. А в този момент ти ставаше шеф. Щеше да имаш личен кабинет в една от най-хубавите офис здания на София, с аспект към Витоша. Не ми вярваше, само че стана, нали? Трудно ти е било и не си се дипломирал. Нищо, има време. Ще го създадем дружно! Важно беше да те оценим! И аз го направих. Да не мислиш, че не знам, че портфейлът ти постоянно е празен? Мислила съм и за това. Но изчакай още малко, едно по едно. Господи, какъв брой си почтен и горделив!
Ще си поръчам още една чаша от същото.
И...
Казах ли ти, че ме вдъхновяваш? Така, както Тартюф е въодушевил Молиер.
Седя, благи мой, с чаша шампанско в едно парижко кафене на Rue de la Bucherie, на няколко стъпки от обичаната ми книжарничка „ Шекспир ”. В Париж всички пият шампанско или бяло вино и съзерцават минувачите. А минувачите гледат мен (не ревнувай, де!). Сигурно тъй като съм облечена с къса пола и тясно зелено жакетче на голо, по този начин както ти ме харесваш. Бедрата ми са изтегнати под приятното майско слънце и всмукват наяве натурален витамин Д. Френските виновност са много пенливи, като че ли цялостни с страсти. Бълбук, бълбук. Отпивам глътка, а тя като че ли се разпуква в устата ми, провокира гъдел и остава един подобен дъхав усет на теб.
Много е хубаво в този град, нали знаеш, обич моя? Дърветата, неотдавна напъпили и подкарали едни свежи зелени листенца, разлистват се от ден дневно и стават все по-уверени, все по-млади, все по-уханни, все по-красиви. И глупави пред възхитените погледи на хората.
Рицарю мой! Не успяхме да се обичаме по този начин, както никой различен, в Париж?! Вярвам, че даже огромната обич на Гала и Салвадор Дали или убийствената на Модилиани и Жан Ебютерн. О, забравих за Силви Вартан и Джони Холидей –несравними са с нас.
Любов моя, помниш ли Ню Йорк? Как летеше, летеше, летеше, за да ме догониш. Беше ти за първи път. За първи път същинска обич и за първи път в чужбина ! А какъв брой съм треперила дали ще ти дадат виза?! Нямаше да отпътува без теб! А една заран си потегли от стаята с моето долни дрехи в джоба. Един чорап и едни гащички във всеки джоб. Сатенени, като утрото в Ню Йорк. За първи път видя същински „ Старбъкс ”. И всяка заран тичаше към него с бързите си огромни крачки, с цел да ми донесеш горещо кафе, преди да отворя очи. А нощем, дружно с неспирния писък на сирените, чувах гласа ти под възглавницата „ обичам те, обичам те… ”.
Бях горда, че хвърча за първи път толкоз самоуверено, бях горда, че те заведох в чужбина, бях горда с теб – мой мъничък Великане.
А помниш ли, когато измежду стъклено-металните небостъргачи на Ню Йорк търсихме магазин за баскетболни екипи?
И най-хубавото пристигна, когато се прибрахме. Управителният съвет те утвърди. Теб, това момче от провинцията, незавършило образованието си, припечелващо някой лев от продажба на златни синджири на черно. А в този момент ти ставаше шеф. Щеше да имаш личен кабинет в една от най-хубавите офис здания на София, с аспект към Витоша. Не ми вярваше, само че стана, нали? Трудно ти е било и не си се дипломирал. Нищо, има време. Ще го създадем дружно! Важно беше да те оценим! И аз го направих. Да не мислиш, че не знам, че портфейлът ти постоянно е празен? Мислила съм и за това. Но изчакай още малко, едно по едно. Господи, какъв брой си почтен и горделив!
Ще си поръчам още една чаша от същото.
И...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ