Писмо до портрета на стената
Здравей! Извинявай, че би трябвало да ти наруша покоя, само че се постанова. Нещата не са добре. Изобщо не са добре. Той се завърна. Засега е още срамежлив и не смее да си покаже рогата, само че силата му пораства с всеки ден. Въпрос на време е да изправи снага.
Радват му се под сурдинка. Искат реванш, само че още ги е боязън от теб. Все още има хора, които те помнят, само че се опасявам, че времето ти е зложелател и колкото повече часовникът отмерва годините от Победата, толкоз повече обликът ти се размива и даже не помнят да избършат прахта от стъклото. Младите, както постоянно, се присмиват на старите, считат, че предишното е отпътувало и няма да се върне, че ги занимават с нелепости, че портретът ти е част от мебелировката и не пасва на модерните движимости, считат, че успеха е един път вечно.
Всъщност ти знаеш ли, че победи? Защото той помни. И чака. Чака да остарееш. Намерил си е прислужници. Глупаци. Алчни. Нищожества. Мерзавци. Негодници. Търсещи възмездие. Готови да му служат. Готови поради персоналната засегнатост и полза да кажат на черното бяло, да извратят, да преиначат, да пренапишат. И да те пратят в забвение. Затова не трият прахта от стъклото ти. За да може, когато се изхрачат от горната страна, да я размажат и да не се виждаш под мръсотията.
Ето, оня ден от външното ни министерство споделиха, че било съмнителна историческа теза, че си освободил Източна Европа. Хем си го бил победил, само че не било несъмнено, че си освободил тези, които бяха поробени и изтребвани от него. Ще кажеш, но в случай че не бях победил, тези хора може би нямаше да бъдат живи, тъй като към камерите подкарваха ешелони освен с евреи, само че и с християни, с роми, с поляци, с руснаци, със славяни, с комунисти, с демократи, деца и старци, с заболели, хроми, слепи, луди, мелези, с непълноценните, с недостойните за величието на Райха и расовата му непорочност.
Да, по този начин е. Но знаеш ли, освен страхът замъглява разсъдъка. Омразата също го прави, а ние умеем да се ненавиждаме. Тук, в България, си имаме една война. Вече 100 години водиме война между тях и ти, без да си го желал, си част от нея. Тези, които те оплюха оня ден, считат че си оказал помощ на тези, които водят война с тях към този момент един век - градът против селото, бедните против богатите, грозните против красивите. И трансферираха омразата върху теб, само че не могат да те отрекат на половина или на една четвърт, по тази причина те отхвърлят изцяло.
Врагът ти има доста лица. И не всички от тях са разкривени и грозни. Но това е лукавство. Зад красивата фасада постоянно ще мирише на гнилоч. На над 50 милиона разложени натрупа. Такава хекатомба не е слагана пред нито един олтар, на нито една победа преди твоята победа.
Знаеш ли, доста ме е боязън, че тая жертва към този момент не е задоволителна, че паметта за саможертвата изтлява и той усеща това, и се усеща все по-уверен. И тия декларацийки от Варшава до София ме карат да считам, че съм прав. Бедата идва, а живите са прекомерно заети да си гледат живота. Владимир Висоцки пее: " Нашите мъртви няма да ни оставят в неволя ". Но могат ли мъртвите да спасят слепите и глухите, водени от глупавите, под кикота на мерзавците?
Да знаеш, че ще ме питат - Кой е на портрета от стената? Какво да им кажа - че си оня радист от Вестерплате, умрял, само че не издал шифрите на нацистите, че си руският боец, написал в казематите на Брестката цитадела: " Умирам, само че не се предавам. Сбогом, Родино ". А може би ти си латвийски евреин, разстрелян дружно с роми и комунисти на плажовете край Лиепая, или пък си една от тези дами, бити и унижавани, преди да бъдат разстреляни от съгражданите си в Лвов, или си Януш Корчак, повел възпитаниците си към газовите камери? Или си оня Стойне от Ястребино, или си партизанин с отрязана глава на площада. А може би си едно от извадените очи в кошницата, поднесена на Анте Павлич, както споделя Курцио Малапарте. Или си от оня един милион червеноармейци, починали в Източна Европа?
Който и да си, елементарни на живите, че борбата ти не е приключила. Пак ще те призоват. Той се завърна.
Радват му се под сурдинка. Искат реванш, само че още ги е боязън от теб. Все още има хора, които те помнят, само че се опасявам, че времето ти е зложелател и колкото повече часовникът отмерва годините от Победата, толкоз повече обликът ти се размива и даже не помнят да избършат прахта от стъклото. Младите, както постоянно, се присмиват на старите, считат, че предишното е отпътувало и няма да се върне, че ги занимават с нелепости, че портретът ти е част от мебелировката и не пасва на модерните движимости, считат, че успеха е един път вечно.
Всъщност ти знаеш ли, че победи? Защото той помни. И чака. Чака да остарееш. Намерил си е прислужници. Глупаци. Алчни. Нищожества. Мерзавци. Негодници. Търсещи възмездие. Готови да му служат. Готови поради персоналната засегнатост и полза да кажат на черното бяло, да извратят, да преиначат, да пренапишат. И да те пратят в забвение. Затова не трият прахта от стъклото ти. За да може, когато се изхрачат от горната страна, да я размажат и да не се виждаш под мръсотията.
Ето, оня ден от външното ни министерство споделиха, че било съмнителна историческа теза, че си освободил Източна Европа. Хем си го бил победил, само че не било несъмнено, че си освободил тези, които бяха поробени и изтребвани от него. Ще кажеш, но в случай че не бях победил, тези хора може би нямаше да бъдат живи, тъй като към камерите подкарваха ешелони освен с евреи, само че и с християни, с роми, с поляци, с руснаци, със славяни, с комунисти, с демократи, деца и старци, с заболели, хроми, слепи, луди, мелези, с непълноценните, с недостойните за величието на Райха и расовата му непорочност.
Да, по този начин е. Но знаеш ли, освен страхът замъглява разсъдъка. Омразата също го прави, а ние умеем да се ненавиждаме. Тук, в България, си имаме една война. Вече 100 години водиме война между тях и ти, без да си го желал, си част от нея. Тези, които те оплюха оня ден, считат че си оказал помощ на тези, които водят война с тях към този момент един век - градът против селото, бедните против богатите, грозните против красивите. И трансферираха омразата върху теб, само че не могат да те отрекат на половина или на една четвърт, по тази причина те отхвърлят изцяло.
Врагът ти има доста лица. И не всички от тях са разкривени и грозни. Но това е лукавство. Зад красивата фасада постоянно ще мирише на гнилоч. На над 50 милиона разложени натрупа. Такава хекатомба не е слагана пред нито един олтар, на нито една победа преди твоята победа.
Знаеш ли, доста ме е боязън, че тая жертва към този момент не е задоволителна, че паметта за саможертвата изтлява и той усеща това, и се усеща все по-уверен. И тия декларацийки от Варшава до София ме карат да считам, че съм прав. Бедата идва, а живите са прекомерно заети да си гледат живота. Владимир Висоцки пее: " Нашите мъртви няма да ни оставят в неволя ". Но могат ли мъртвите да спасят слепите и глухите, водени от глупавите, под кикота на мерзавците?
Да знаеш, че ще ме питат - Кой е на портрета от стената? Какво да им кажа - че си оня радист от Вестерплате, умрял, само че не издал шифрите на нацистите, че си руският боец, написал в казематите на Брестката цитадела: " Умирам, само че не се предавам. Сбогом, Родино ". А може би ти си латвийски евреин, разстрелян дружно с роми и комунисти на плажовете край Лиепая, или пък си една от тези дами, бити и унижавани, преди да бъдат разстреляни от съгражданите си в Лвов, или си Януш Корчак, повел възпитаниците си към газовите камери? Или си оня Стойне от Ястребино, или си партизанин с отрязана глава на площада. А може би си едно от извадените очи в кошницата, поднесена на Анте Павлич, както споделя Курцио Малапарте. Или си от оня един милион червеноармейци, починали в Източна Европа?
Който и да си, елементарни на живите, че борбата ти не е приключила. Пак ще те призоват. Той се завърна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ