"Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Трудови злополуки при славея и шута
Здраве желаем, уважаеми радиослушатели, още веднъж сме дружно, още веднъж напояваме с пот литературно-публицистичната равнища.
Като Белчо и Сивушка орем равнищата на нашия първомайски бюлетин “Новини с добавена стойност ” - една прослава на труда, това главно човешко право.
Днес е Денят на труда и ние си спомняме някакви хитроумия по тоя въпрос.
Народът споделил - " напразно работи, напразно не спри ", " не отлагай днешната работа " и по този начин нататък.
Сума такива ги е навъртял националният мозък, но по някое време същият народ седнал под кривата круша и споделил - " работа ли е, не ми я хвали " ; " работата дори да е в сутиен, отново не ща да я докосвам ". Или компромисната трудова национална мъдрост - " работата не е заек да избяга ".
Тоест - ще я свършим работата, но не незабавно, тъй като бързата работа е позор за майстора и от работа човек се изгърбва.
Обаче еволюционно видяно, работата направила от изгърбената маймуната - изправен човек и венец на естествената активност.
Но като забележим тоя венец на природата какви ги прави на бойното поле, викаме си - тия да бяха си останали маймуни!
Едни хомо сапиенси тласкат други хомо сапиенси да се избиват, само че тласкачите седят по някакви бункери и си пазят скъпоценните телесни опаковки.
В църковната литература написа доста да не се грижим за телесната обвивка, повече да обръщаме внимание на душата. Човекът е колбас, обвивката се хвърля, другото от вътрешната страна е скъпо. Пък царете в днешно време повече като че ли си гледат обвивките на душата - сакън да не стане някой сакатлък с телесните полезности.
И пропагандистите се пазят от директно присъединяване в багра - вървете, кай, да убивате и да умирате за нашата татковина, пък ний тука ще викаме ура и ще пеем бойни маршове.
Кой за каквото е учил, това работи - един пее славееви песни на ухото на императора, различен става пушечно месо.
Между другото, в пропагандната война сред Русия и Украйна вървят едни взаимни закани: украинците заплашват, че славеите на пропагандата ще носят отговорност наедно с другите подпалвачи на войната. От съветска страна пък се водят задочни каузи за екстремизъм против украински публицисти и против съветски публицисти, симпатизиращи на украинската идея.
Тия дни Владимир Путин излезе и самичък заяви вест - на един от пропагандистите му Владимир Соловьов готвели нападение, само че за благополучие заловили злосторниците атентатори. За да я заяви персонално императорът, значи новината е с безумна значимост.
Появиха се съществени подозрения, че историята с покушението е цялостна бутафория, само че по този начин или другояче персонално Путин излезе и сподели: по този начин и по този начин, желаят да ми заколят славейчето! Щеше значи да стане огромна трудова акцидент!
През вековете с разделянето на труда се появила специалността кралски шут. Шутовете имат привилегията да споделят в наличието на краля това, което на другите е неразрешено - въпреки че и при тях стават трудови злополуки.
В полската история има един полумитичен шут на име Станчик - той бил шут при трима полски царе и от време на време единствено той бил същински угрижен за ориста на страната. Има такава картина на шута Станчик той седи самичък и замислен, а в прилежащата зала велможите пият и се веселят, безхаберни пред надвисналата над Полша крах.
Има още по-древна история за един пропагандист от “Одисеята ” на Омир.
Знаете, Одисей го нямало 20 години у тях, обикалял, обикалял, па жена му го чакала в родната Итака, наобиколена от женихи.
Женихите един през различен се предложили на Пенелопа и разорявали имуществото на Одисей. Изяждали му стадата, изпивали му виното, несъмнено задявали и робините, та и робите.
И по този начин 20 години, до момента в който не се върнал Одисей ненадейно и ги избил до крайник.
Прибрал се значи Одисей от командировката, заварил вкъщи си една сюрия женихи и почнал да ги унищожава благодарение на сина си, който пораснал без татко.
Избили значи женихите и стигнали до гадателя.
И гадателят споделил - мене не ме убивайте, аз нищо неприятно не съм правил. Извинявам се, значи, че ядох и пих на тая софра с женихите, но не съм закачал жена ти, Одисее.
Обаче Одисей бил доста хитроумен и предвидлив, и споделил:
Тъй ли? Ти щом си ял и пил тука години наред, несъмнено си им предсказвал на женихите, че няма да се върна.
Хъката-мъката - и той бил погубен от законния държател на остров Итака Одисей. И гадателят претърпял трудова акцидент.
И в тази антична история славеят пропагандист бил осъден на равна нога с другите нарушители.
В умозаключение желая да направя една професионална диференциация, едно кардинално състояние в разделянето на труда.
Твърдя, че съм по-искрен русофил от всички славеи, за които русофилията е специалност. Те може да са експерти, аз пък съм угрижен за ориста на Русия като шута Станчик - поради особености на сърцето и мозъка, не по длъжностна характерност.
Отруден, пада погледът посърнал
с тъгата в наблюдателната вишка;
и въпреки всичко аз оставам русофил -
в сърцето, не във трудовата брошура.
Като Белчо и Сивушка орем равнищата на нашия първомайски бюлетин “Новини с добавена стойност ” - една прослава на труда, това главно човешко право.
Днес е Денят на труда и ние си спомняме някакви хитроумия по тоя въпрос.
Народът споделил - " напразно работи, напразно не спри ", " не отлагай днешната работа " и по този начин нататък.
Сума такива ги е навъртял националният мозък, но по някое време същият народ седнал под кривата круша и споделил - " работа ли е, не ми я хвали " ; " работата дори да е в сутиен, отново не ща да я докосвам ". Или компромисната трудова национална мъдрост - " работата не е заек да избяга ".
Тоест - ще я свършим работата, но не незабавно, тъй като бързата работа е позор за майстора и от работа човек се изгърбва.
Обаче еволюционно видяно, работата направила от изгърбената маймуната - изправен човек и венец на естествената активност.
Но като забележим тоя венец на природата какви ги прави на бойното поле, викаме си - тия да бяха си останали маймуни!
Едни хомо сапиенси тласкат други хомо сапиенси да се избиват, само че тласкачите седят по някакви бункери и си пазят скъпоценните телесни опаковки.
В църковната литература написа доста да не се грижим за телесната обвивка, повече да обръщаме внимание на душата. Човекът е колбас, обвивката се хвърля, другото от вътрешната страна е скъпо. Пък царете в днешно време повече като че ли си гледат обвивките на душата - сакън да не стане някой сакатлък с телесните полезности.
И пропагандистите се пазят от директно присъединяване в багра - вървете, кай, да убивате и да умирате за нашата татковина, пък ний тука ще викаме ура и ще пеем бойни маршове.
Кой за каквото е учил, това работи - един пее славееви песни на ухото на императора, различен става пушечно месо.
Между другото, в пропагандната война сред Русия и Украйна вървят едни взаимни закани: украинците заплашват, че славеите на пропагандата ще носят отговорност наедно с другите подпалвачи на войната. От съветска страна пък се водят задочни каузи за екстремизъм против украински публицисти и против съветски публицисти, симпатизиращи на украинската идея.
Тия дни Владимир Путин излезе и самичък заяви вест - на един от пропагандистите му Владимир Соловьов готвели нападение, само че за благополучие заловили злосторниците атентатори. За да я заяви персонално императорът, значи новината е с безумна значимост.
Появиха се съществени подозрения, че историята с покушението е цялостна бутафория, само че по този начин или другояче персонално Путин излезе и сподели: по този начин и по този начин, желаят да ми заколят славейчето! Щеше значи да стане огромна трудова акцидент!
През вековете с разделянето на труда се появила специалността кралски шут. Шутовете имат привилегията да споделят в наличието на краля това, което на другите е неразрешено - въпреки че и при тях стават трудови злополуки.
В полската история има един полумитичен шут на име Станчик - той бил шут при трима полски царе и от време на време единствено той бил същински угрижен за ориста на страната. Има такава картина на шута Станчик той седи самичък и замислен, а в прилежащата зала велможите пият и се веселят, безхаберни пред надвисналата над Полша крах.
Има още по-древна история за един пропагандист от “Одисеята ” на Омир.
Знаете, Одисей го нямало 20 години у тях, обикалял, обикалял, па жена му го чакала в родната Итака, наобиколена от женихи.
Женихите един през различен се предложили на Пенелопа и разорявали имуществото на Одисей. Изяждали му стадата, изпивали му виното, несъмнено задявали и робините, та и робите.
И по този начин 20 години, до момента в който не се върнал Одисей ненадейно и ги избил до крайник.
Прибрал се значи Одисей от командировката, заварил вкъщи си една сюрия женихи и почнал да ги унищожава благодарение на сина си, който пораснал без татко.
Избили значи женихите и стигнали до гадателя.
И гадателят споделил - мене не ме убивайте, аз нищо неприятно не съм правил. Извинявам се, значи, че ядох и пих на тая софра с женихите, но не съм закачал жена ти, Одисее.
Обаче Одисей бил доста хитроумен и предвидлив, и споделил:
Тъй ли? Ти щом си ял и пил тука години наред, несъмнено си им предсказвал на женихите, че няма да се върна.
Хъката-мъката - и той бил погубен от законния държател на остров Итака Одисей. И гадателят претърпял трудова акцидент.
И в тази антична история славеят пропагандист бил осъден на равна нога с другите нарушители.
В умозаключение желая да направя една професионална диференциация, едно кардинално състояние в разделянето на труда.
Твърдя, че съм по-искрен русофил от всички славеи, за които русофилията е специалност. Те може да са експерти, аз пък съм угрижен за ориста на Русия като шута Станчик - поради особености на сърцето и мозъка, не по длъжностна характерност.
Отруден, пада погледът посърнал
с тъгата в наблюдателната вишка;
и въпреки всичко аз оставам русофил -
в сърцето, не във трудовата брошура.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ