Откриха сребърен грош на цар Иван Александър в опожарена през XIII в. крепост
Завършиха теренните археологически изследвания на средновековния град Лютица край Ивайловград. Разкопките бяха финансирани от Министерството на културата, Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и Община Ивайловград. Това е петнадесетият сезон на изследванията, стартирани от доцент доктор Бони Петрунова през 2002 година
За петте археологически сезона до 2016 година от постройката са събрани 492 предмета, от които 255 монети , а през тази година нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най - сериозен интерес съставлява сребърен грош на цар Иван Александър , открит в последните дни на изследването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ изрично, по археологически път, това, което се знаеше досега по исторически данни.
Източник:
Византийският император Йоан Кантакузин назовава Лютица градче, подчинено на българския цар през XIV в. , и то в действителност е такова. Населението явно не е съумяло са се съвземе изцяло след разрухата, нанесена от латините, само че то е траяло да живее на същото място.
Останките от внушителната в миналото постройка на входа са употребявани съвсем напълно, с цел да бъде подсилена стената за новата опасност от югоизток. Оформени са паянтови постройки на калова заварка и кирпичи за жилища, долепени до крепостната стена. Въпреки мощния дух на българите по граничните региони, двете масирани талази от края на XIII в. и втората половина на XIV в. поставят завършек на живота в този феодален български град.
Източник:
Днес, след девет експедиции, са открити останките от базилика , гробищна черква, водохранилище и солидна каменна постройка, ситуирана до входа на укреплението.
Каменната постройка до входа е проучвана от 2011 година, когато бе открит солиден златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на повърхност от 190 кв. м и е била на два етажа най-малко, като нейното битие и употреба е над петстотин години - евентуално още от IX век, до края на XIII в.
Източник:
През 1275 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на " Свето причестяване " от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора.
В житие на Зографските монаси е разказано извънредно трагичното заличаване, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, непокътната от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, досега в постройката, измежду опожарените руини, са събрани три напълно непокътнати шпори на западни конници.
Източник:
За петте археологически сезона до 2016 година от постройката са събрани 492 предмета, от които 255 монети , а през тази година нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най - сериозен интерес съставлява сребърен грош на цар Иван Александър , открит в последните дни на изследването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ изрично, по археологически път, това, което се знаеше досега по исторически данни.
Източник:
Византийският император Йоан Кантакузин назовава Лютица градче, подчинено на българския цар през XIV в. , и то в действителност е такова. Населението явно не е съумяло са се съвземе изцяло след разрухата, нанесена от латините, само че то е траяло да живее на същото място.
Останките от внушителната в миналото постройка на входа са употребявани съвсем напълно, с цел да бъде подсилена стената за новата опасност от югоизток. Оформени са паянтови постройки на калова заварка и кирпичи за жилища, долепени до крепостната стена. Въпреки мощния дух на българите по граничните региони, двете масирани талази от края на XIII в. и втората половина на XIV в. поставят завършек на живота в този феодален български град.
Източник:
Днес, след девет експедиции, са открити останките от базилика , гробищна черква, водохранилище и солидна каменна постройка, ситуирана до входа на укреплението.
Каменната постройка до входа е проучвана от 2011 година, когато бе открит солиден златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на повърхност от 190 кв. м и е била на два етажа най-малко, като нейното битие и употреба е над петстотин години - евентуално още от IX век, до края на XIII в.
Източник:
През 1275 година сред Константинопол и Рим е подписана уния за приемане на " Свето причестяване " от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора.
В житие на Зографските монаси е разказано извънредно трагичното заличаване, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, непокътната от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, досега в постройката, измежду опожарените руини, са събрани три напълно непокътнати шпори на западни конници.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ