„Съгласие“ – новото задължително представление в театър „София“
„ Заслужава ли си да гледате тази пиеса: Абсолютно! “ – това написа през април 2017 година Independent във връзка новата пиеса на Нина Рейн, която е премиерното заглавие на спектакъл „ София “ този месец. Абсолютно настояща, ужасно изиграна и мощно прочувствена от първата до последната минута – пиесата е същинска находка за феновете на театъра.
Нина Рейн е отличен драматург с многочислени награди, също така е праплеменница на Борис Пастернак. Умението й да работи с думите и усетът към настоящите проблеми и страхове на съвремието личат чудесно в последната й пиеса „ Съгласие “. Актьорите от трупата на явно са се припознали доста мощно в героите си – което ни описа и в изявлението си преди премиерата – и за съвсем двата часа театрално деяние няма нито една подправена секунда. При това всички герои са непрестанно на сцената, без значение дали са ангажирани интензивно в протичащото се или просто са негов декор.
Едуард (Росен Белов) и Кити (Силвия Петкова) са обикновено семейство от междинната класа – той е юрист, тя седи вкъщи и гледа бебето – недоспала, изнервена и потисната след раждането. Най-добрите им другари са Тим (Мартин Димитров) и Рейчъл (Неда Спасова), също юристи, с две дребни деца. На пръв взор всичко наподобява чудесно, Едуард и Кити преди малко са се преместили в новата си къща, Тим е както постоянно гръмък и безсрамен, Рейчъл е разсъдлива и великодушна, само че един юридически проблем изкарва на напред във времето непредвидени секрети и копнежи.
Едуард е бранител на мъж, упрекнат в изнасилването на млада жена (Невена Калудова), която познава от години. Двамата са били пияни и е доста мъчно да се потвърди, че не е имало единодушие от страна на жертвата. Уязвимостта на дамата, която познава насилника, лимитираните й благоприятни условия да изясни случилото се по задоволително въздействащ и безапелационен за съдията метод, водят до оправдателна присъда за насилника. За Едуард това е просто длъжностен епизод – една елементарна жена, съвсем алкохолизирана, следващата истеричка в отминало за него дело. Когато тази жена намира пътя към дома му, събитията получават друга багра. Историята не свършва тук, само че няма смисъл да се споделя, просто би трябвало да се види, тъй като визира всички ни по някакъв метод. И тъкмо като в пиесата – визира и тези, които след прочетеното дотук са решили, че това в никакъв случай няма да им се случи.
Интересно е по какъв начин в британската интерпретация на текста е комплициран доста мощен акцент върху физическата неуязвимост на героите или най-малко това акцентират критиците. У нас по-силно е застъпен прочувственият аспект, от което пиесата единствено печели и става още по-въздействаща. Отлично зрелище!
Нина Рейн е отличен драматург с многочислени награди, също така е праплеменница на Борис Пастернак. Умението й да работи с думите и усетът към настоящите проблеми и страхове на съвремието личат чудесно в последната й пиеса „ Съгласие “. Актьорите от трупата на явно са се припознали доста мощно в героите си – което ни описа и в изявлението си преди премиерата – и за съвсем двата часа театрално деяние няма нито една подправена секунда. При това всички герои са непрестанно на сцената, без значение дали са ангажирани интензивно в протичащото се или просто са негов декор.
Едуард (Росен Белов) и Кити (Силвия Петкова) са обикновено семейство от междинната класа – той е юрист, тя седи вкъщи и гледа бебето – недоспала, изнервена и потисната след раждането. Най-добрите им другари са Тим (Мартин Димитров) и Рейчъл (Неда Спасова), също юристи, с две дребни деца. На пръв взор всичко наподобява чудесно, Едуард и Кити преди малко са се преместили в новата си къща, Тим е както постоянно гръмък и безсрамен, Рейчъл е разсъдлива и великодушна, само че един юридически проблем изкарва на напред във времето непредвидени секрети и копнежи.
Едуард е бранител на мъж, упрекнат в изнасилването на млада жена (Невена Калудова), която познава от години. Двамата са били пияни и е доста мъчно да се потвърди, че не е имало единодушие от страна на жертвата. Уязвимостта на дамата, която познава насилника, лимитираните й благоприятни условия да изясни случилото се по задоволително въздействащ и безапелационен за съдията метод, водят до оправдателна присъда за насилника. За Едуард това е просто длъжностен епизод – една елементарна жена, съвсем алкохолизирана, следващата истеричка в отминало за него дело. Когато тази жена намира пътя към дома му, събитията получават друга багра. Историята не свършва тук, само че няма смисъл да се споделя, просто би трябвало да се види, тъй като визира всички ни по някакъв метод. И тъкмо като в пиесата – визира и тези, които след прочетеното дотук са решили, че това в никакъв случай няма да им се случи.
Интересно е по какъв начин в британската интерпретация на текста е комплициран доста мощен акцент върху физическата неуязвимост на героите или най-малко това акцентират критиците. У нас по-силно е застъпен прочувственият аспект, от което пиесата единствено печели и става още по-въздействаща. Отлично зрелище!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ