Защо по този начин не ти имам вяра, бе?

Нищо не разбирам. Нали мъжете не обичали да ги притискат? А ти, какво? Да не би да си друг. Не ти имам вяра бе… нали те открих в бара. Едвам ме прегръщаше, пиянските ти ръце сякаш несъзнателно ме попипваха тук-там строго неразрешени. Нали бяхме пияни, неразумни и не искахме нищо, нали на плажа ми сподели, че ти си подобен „ машина за смях и оргазми “? Нали ме намрази, като не ти дадох да спиш при мен? Нали крещеше и сутринта ме разсъни в 7 часа да си вървим към София? Нали не ми говореше в колата, нали бяхме единствено другари.

      – Как няма да ми се обадиш една седмица, в случай че беше друга, щеше да спи пред вратата?

Не спираше, телефонът ми те ненавиждаше. Обясняваше ми всевъзможни тъпотии. На рождения ти ден се напи и макар че се бях извинила с неявяване, не се сдържа. Обади ми се да ми кажеш, по какъв начин ми слагаш Х-са, по какъв начин, в случай че не дойда, в никакъв случай няма да ми проговориш, по какъв начин всичките ти другари били там, единствено мен ме нямало, по какъв начин тва е шибано почитание към някой, на който държиш… Ама аз не знаех държа ли… не държа ли. Познавах те от 2 – 3 години, виждахме се единствено когато идвах у вас, с цел да пия на облага, апартаментът ти беше котило на алкохолици, имаше повече бутилки концентрат, в сравнение с в нонстопа пред блока. Ходехме по нощни заведения и се правехме „ красиви “, след това всеки си се прибираше поотделно… с някой различен. Кво ти стана, сигурно не желаех да бъда на мястото на някоя от бара.

Дойдох… Имаше толкоз доста хора, че колкото да те открих. Подмина ме… ей по този начин даже без здрасти.  Добре, че някакво момче видимо пияно, почна да ми налива алкохол и ме заприказва. Взех си водката и излязох на терасата. За шанс тоя ме последва. За злощастие и ти си вървял след нас… и баааам  все едно някаква извънземна мощ ме сграбчи и ме изхвърли на спалнята.

КАК МОЖЕ ДА МЕ ДРАЗНИШ ТОЛКОВА МНОГО, когато си тук, когато мълчиш, когато те желая, когато те нямам, за какво??

Изчуках те брутално. Изобщо не ме интересуваше, че в другата стая имаше хора. Толкова доста пъти бях чувала, какво иска ми се случи, в случай че си легна до теб, че взех решение да не пожертвам. Събличах те, като че ли беше жизненоважно да си гол, забивах нокти, късах месо, хвърлях чаши… гледах те и знаех, че се случва нещо за първи път… даже да е следващ. Полудях, тия тела като че ли бяха  непознати, различен ги контролираше. Търсели са се толкоз дълго, а са били толкоз близо. Не знаех ти ли си, различен ли е, кой е? Целували са ме толкоз пъти, а чак в този момент го чувствам. Бедрата ми бяха основани да прилепват идеално за твоите. Как не бях забелязала до момента? Ръцете ти бяха толкоз сигурни какво вършат, че си помислих дали това в действителност е  първият ни път? Жените нормално губят девствеността си два пъти! С тебе се изгубих цялата…

Заспах, знаех, че съм направила най-голямата неточност в живота си, само че заспах. Репертоарът ти ми беше явен, на сутринта „ трябваше да бъда мъж “ и без никакви въпроси.

Нищо не разбирам. Нали мъжете не обичали да ги притискат? Откога това, че вървя сама по нощни заведения, се  трансформира в проблем?  Откога това, че не съм се обадила през днешния ден, е мотив за скандал?

Откога е наложително да те целувам за лека нощ и заран да те гушкам? Нали ти беше индивидът, който ясно ми съобщи, че не си във връзка?

Откога почнахме да гледаме мачове дружно и да променям чаршафите? Как внезапно мълчанието ти се трансформира в най-голямата болежка. Защо алкохолът към този момент не ме забавлява? Как по този начин към този момент знаеш за мен повече, в сравнение с би трябвало?

Нищо не разбирам. Бившите ти ми възпламениха ушите от благи поздрави за мама. Приятелите ни ни намразиха, все сме си били единствено двама. Трябва ли да се върша, че не пребивавам в парадайса?

Няма да си тръгна… няма да помръдна и на сантиметър… Не и до момента в който заран ставаш и още сънен обуваш моите чорапи, не и до момента в който ми правиш чай, тъй като през нощта съм кихнала, НЕ НЕ И НЕ… до момента в който непрекъснато ме дебнеш и ме връхлиташ с целувки. Какво от това, че преди сме били (с)други?

Колкото и да не те разбирам… просто ще остана…

Инфо: http://www.goguide.bg