Студът крие рискове за сърцето, какви са те
Защо сърцето е „ рохко яйце “ в студа? Пред какви закани го изправя „ сезонът на инфекциите “? Кои пациенти се утежняват в мразовитото време? Можем ли да минимизираме риска от инфаркт и инсулт? И по какъв начин да приспособяваме диетата и режима си, с цел да облекчим сърцето през зимата? Отговорите дава пред проф. Лилия Демиревска, част от екипа на Клиниката по кардиология във ВМА.
„ Ниските температури през зимата водят до стесняване на кръвоносните съдове, в това число и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, изключително на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлота и да поддържа естествена телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната периодичност и артериалното налягане “, изяснява проф. Лилия Демиревска.
Кардиологът изяснява, че това е естествена реакция на студа, само че спомагателното напрежение от време на време провокира неприятни признаци при хора със сърдечни болести, изключително по време на физическо натоварване. „ В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да докара до инфаркт или инсулт “, сигнализира експертът от ВМА.
Влажно и студено – най-лошата композиция
Проф. Демиревска разкрива, че съгласно проучвания рискът за сърцето стартира да се покачва, когато живакът „ падне “ под 12C. „ Има значение обаче и понижаването на температурата по отношение на последните няколко дни, а освен от безспорната ѝ стойност. По-резките температурни съмнения са по-високорискови. Разбира се, нечистият въздух в допълнение ускорява сърдечния риск. Вятърът е изключително рисков, тъй като отстранява пласта нагорещен въздух към тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия метод влажното студено време провокира по-бърза загуба на топлота, в сравнение с при същата температура в по-сухи условия “, дава образци кардиологът.
Внимание, инфекции!
Зимата носи и още една опасност – инфекциите. „ Връзката им със сърдечно-съдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна от дълго време. Увеличен сърдечен риск се следи при разнообразни инфекциозни процеси, в това число грип, пневмония, изострен бронхит, инфекции на пикочните пътища и сепсис “,. Самата зараза може да докара до развиване на миокарден инфаркт, до утежняване на
налична сърдечна непълнота или до инфектиране на сърдечния мускул, така наречен миокардит “, изрежда заплахите проф. Демиревска.
Гръдните са изключително подли
„ Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, по този начин и бактериални. Той е най-голям първоначално им и е симетричен на тежестта на болестта. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното равнище в границите на месеци. При по-тежки, като пневмония и сепсис, понижава постепенно и може да надвиши изходния риск до 10 години след инфекцията “, не крие експертът от ВМА.
Сезонът на инфарктите
Защо се стига до инфаркти? „ Посочват се разнообразни аргументи – от нарушение на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на разнообразни възпалителни клетки) до основаване на среда за нараснало формиране на тромби (поради активиране на тромбоцитите), провокирано от респираторни вируси като грип, да вземем за пример. Има значение и така наречен „ цитокинова стихия “, на която бяхме очевидци в месеците на тежка зараза с COVID-19, и директното увреждане на сърдечния мускул “, добавя кардиологът.
Проф. Демиревска не пропуща да означи и, че зимните инфекции може да влошат и към този момент съществуваща сърдечна непълнота. „ При нарасналите потребности на организма за справяне с сериозни обстановки, каквото е едно инфектиране, доста бързо може да се изчерпят опциите за компенсиране на към този момент повредената сърдечна функционалност. Това води до внезапно утежняване и потребност от постъпване в болница за лекуване на положението “, предизвестява експертът от ВМА.
Не подценявайте болката в гърдите
Кои пациенти би трябвало да са изключително деликатни в мразовитото време? „ При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, породени от атеросклеротични плаки, студът може да докара до поява на болежка в гърдите – заради в допълнение притеснение от спазъма на съда, който той предизвиква. Ако към тези условия се добави и физическо натоварване, опциите на сърцето да компенсират нарасналите условия за приемане на О2 към сърдечния мускул фрапантно понижават. Това може да предизвика миокарден инфаркт “, сигнализира проф. Демиревска. „ Ако при излизане на студено се получи болежка в гърдите, би трябвало незабавно да се потърси здравна помощ, с цел да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт “, е апелът на кардиолога от ВМА.
Хипертониците се утежняват
Зимата е тестване и за хипертониците. „ Както към този момент загатнах, студеното време води до по-високо артериално налягане и утежнява сърдечните недоволства. Това изисква смяна в лечението. Така
да вземем за пример, при пациентите с артериална хипертония се постанова увеличение на дозите на медикаментите за високо кръвно налягане или прибавяне на още един медикамент “, споделя опита си проф. Демиревска. И добавя, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи смяна в медикаментозната терапия или осъществяване на инвазивно лекуване. „ За да се избегне утежняване, от особена значимост е прецизното следене на артериалното налягане и своевременното търсене на здравна помощ. Добрият надзор ще понижи риска от сърдечни затруднения “, акцентира опитният кардиолог. Съветът ѝ към пациентите е да се обличат топло, да заобикалят физическо натоварване на студено и да се следят за притеснителни признаци. „ Общите правила за деен живот, здравословно хранене и прекъсване на тютюнопушенето важат, без значение от сезона “, припомня проф. Демиревска.
Препиването и преяждането са рискови
Не е загадка обаче, че през зимата диетата е по-бедна, а преяждането и препиването – изключително около празниците – всекидневие. Как този режим се отразява на сърцето? „ Алкохолът основава лъжливо чувство за топлота, само че в действителност усилва риска от хипотермия, тъй като уголемява периферните съдове. По-разширените съдове на крайниците водят до загуба на повече топлота. Препиването по празниците може да докара до хипертонични рецесии и до развиването на сърдечно и мозъчно увреждане “, предизвестява кардиологът. „ През зимния сезон прекаляваме и с туршиите, при които има високо наличие на сол. Увеличеният банкет на сол води да задръжка на течности в организма и до повишение на кръвното налягане и до утежняване на съществуваща сърдечна непълнота. Същото важи и за осолените меса, които също консумираме по празници “, отбелязва експертът от ВМА.
Движете се, на инат на студа
Проф. Демиревска е безапелационна – и през зимата, можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него. „ Съвременният метод на живот ни дава опция и да водим деен метод на живот и да спортуваме. Дори и на закрито – би трябвало да го вършим. Все отново, макар студеното време, можем да излизаме на разходки в планината на чист въздух, като се обличаме добре “, счита кардиологът. „ Понижаването на сърдечния риск може да стане при постоянно лекуване на съществуващите сърдечно-съдови болести и посредством тяхната профилактика (например, лекуване на покачвания холестерол). При рисковите контингенти – каквито са възрастните пациенти и тези със сърдечни и хронични белодробни болести – имунизациите за грип, пневмококи, COVID-19 също биха могли да спомагат за намаляване на сърдечния риск ”, разяснява в умозаключение проф. Лилия Демиревска.
„ Ниските температури през зимата водят до стесняване на кръвоносните съдове, в това число и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, изключително на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлота и да поддържа естествена телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната периодичност и артериалното налягане “, изяснява проф. Лилия Демиревска.
Кардиологът изяснява, че това е естествена реакция на студа, само че спомагателното напрежение от време на време провокира неприятни признаци при хора със сърдечни болести, изключително по време на физическо натоварване. „ В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да докара до инфаркт или инсулт “, сигнализира експертът от ВМА.
Влажно и студено – най-лошата композиция
Проф. Демиревска разкрива, че съгласно проучвания рискът за сърцето стартира да се покачва, когато живакът „ падне “ под 12C. „ Има значение обаче и понижаването на температурата по отношение на последните няколко дни, а освен от безспорната ѝ стойност. По-резките температурни съмнения са по-високорискови. Разбира се, нечистият въздух в допълнение ускорява сърдечния риск. Вятърът е изключително рисков, тъй като отстранява пласта нагорещен въздух към тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия метод влажното студено време провокира по-бърза загуба на топлота, в сравнение с при същата температура в по-сухи условия “, дава образци кардиологът.
Внимание, инфекции!
Зимата носи и още една опасност – инфекциите. „ Връзката им със сърдечно-съдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна от дълго време. Увеличен сърдечен риск се следи при разнообразни инфекциозни процеси, в това число грип, пневмония, изострен бронхит, инфекции на пикочните пътища и сепсис “,. Самата зараза може да докара до развиване на миокарден инфаркт, до утежняване на
налична сърдечна непълнота или до инфектиране на сърдечния мускул, така наречен миокардит “, изрежда заплахите проф. Демиревска.
Гръдните са изключително подли
„ Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, по този начин и бактериални. Той е най-голям първоначално им и е симетричен на тежестта на болестта. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното равнище в границите на месеци. При по-тежки, като пневмония и сепсис, понижава постепенно и може да надвиши изходния риск до 10 години след инфекцията “, не крие експертът от ВМА.
Сезонът на инфарктите
Защо се стига до инфаркти? „ Посочват се разнообразни аргументи – от нарушение на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на разнообразни възпалителни клетки) до основаване на среда за нараснало формиране на тромби (поради активиране на тромбоцитите), провокирано от респираторни вируси като грип, да вземем за пример. Има значение и така наречен „ цитокинова стихия “, на която бяхме очевидци в месеците на тежка зараза с COVID-19, и директното увреждане на сърдечния мускул “, добавя кардиологът.
Проф. Демиревска не пропуща да означи и, че зимните инфекции може да влошат и към този момент съществуваща сърдечна непълнота. „ При нарасналите потребности на организма за справяне с сериозни обстановки, каквото е едно инфектиране, доста бързо може да се изчерпят опциите за компенсиране на към този момент повредената сърдечна функционалност. Това води до внезапно утежняване и потребност от постъпване в болница за лекуване на положението “, предизвестява експертът от ВМА.
Не подценявайте болката в гърдите
Кои пациенти би трябвало да са изключително деликатни в мразовитото време? „ При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, породени от атеросклеротични плаки, студът може да докара до поява на болежка в гърдите – заради в допълнение притеснение от спазъма на съда, който той предизвиква. Ако към тези условия се добави и физическо натоварване, опциите на сърцето да компенсират нарасналите условия за приемане на О2 към сърдечния мускул фрапантно понижават. Това може да предизвика миокарден инфаркт “, сигнализира проф. Демиревска. „ Ако при излизане на студено се получи болежка в гърдите, би трябвало незабавно да се потърси здравна помощ, с цел да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт “, е апелът на кардиолога от ВМА.
Хипертониците се утежняват
Зимата е тестване и за хипертониците. „ Както към този момент загатнах, студеното време води до по-високо артериално налягане и утежнява сърдечните недоволства. Това изисква смяна в лечението. Така
да вземем за пример, при пациентите с артериална хипертония се постанова увеличение на дозите на медикаментите за високо кръвно налягане или прибавяне на още един медикамент “, споделя опита си проф. Демиревска. И добавя, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи смяна в медикаментозната терапия или осъществяване на инвазивно лекуване. „ За да се избегне утежняване, от особена значимост е прецизното следене на артериалното налягане и своевременното търсене на здравна помощ. Добрият надзор ще понижи риска от сърдечни затруднения “, акцентира опитният кардиолог. Съветът ѝ към пациентите е да се обличат топло, да заобикалят физическо натоварване на студено и да се следят за притеснителни признаци. „ Общите правила за деен живот, здравословно хранене и прекъсване на тютюнопушенето важат, без значение от сезона “, припомня проф. Демиревска.
Препиването и преяждането са рискови
Не е загадка обаче, че през зимата диетата е по-бедна, а преяждането и препиването – изключително около празниците – всекидневие. Как този режим се отразява на сърцето? „ Алкохолът основава лъжливо чувство за топлота, само че в действителност усилва риска от хипотермия, тъй като уголемява периферните съдове. По-разширените съдове на крайниците водят до загуба на повече топлота. Препиването по празниците може да докара до хипертонични рецесии и до развиването на сърдечно и мозъчно увреждане “, предизвестява кардиологът. „ През зимния сезон прекаляваме и с туршиите, при които има високо наличие на сол. Увеличеният банкет на сол води да задръжка на течности в организма и до повишение на кръвното налягане и до утежняване на съществуваща сърдечна непълнота. Същото важи и за осолените меса, които също консумираме по празници “, отбелязва експертът от ВМА.
Движете се, на инат на студа
Проф. Демиревска е безапелационна – и през зимата, можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него. „ Съвременният метод на живот ни дава опция и да водим деен метод на живот и да спортуваме. Дори и на закрито – би трябвало да го вършим. Все отново, макар студеното време, можем да излизаме на разходки в планината на чист въздух, като се обличаме добре “, счита кардиологът. „ Понижаването на сърдечния риск може да стане при постоянно лекуване на съществуващите сърдечно-съдови болести и посредством тяхната профилактика (например, лекуване на покачвания холестерол). При рисковите контингенти – каквито са възрастните пациенти и тези със сърдечни и хронични белодробни болести – имунизациите за грип, пневмококи, COVID-19 също биха могли да спомагат за намаляване на сърдечния риск ”, разяснява в умозаключение проф. Лилия Демиревска.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ