Интернет промени усещането ни за време
- Защо решихте да разкажете историята на дядо си във филм?
- Въпросите, които един създател си задава след срещата на кино лентата с публиката, а и преди този момент - в процеса на работа, не стопират да го преследват. И всякога се запитвам - отсам в този момент накъде? " Февруари " е по-личен план, тъй като съм имал голяма нужда да снима филм в цялостна независимост, да работя безусловно на всички постове, да го докосна с ръцете си - както е било и в първия ми филм. " С лице надолу " беше по-мащабен, по-класически като метод на продуциране, камиони, хора... Имах потребност да се затворя и да бъда единствено със себе си, да не мисля дали ще се харесам на публиката. Отделно и самата тематика за този човек - за този вид човек - е нещо, което продължава да ме въодушевява и замисля. Това е моят портрет на един изчезващ метод на живот и опит да го запазя през киното.
- Даде ли ви художественият прочит ключ към облика на дядо ви - казвали сте, че той е останал до края на живота си загадка даже за вас, членовете на фамилията?
- За мен по-важното е, че филмът съумява да зададе въпроси. И когато фенът гледа един живот, който не е неговият, този разговор с непознатото да породи у него значимите мисли - кое е скъпото, какво сме изгубили, има ли нещо, което можем да подобрим, в случай че се върнем обратно? Тотално изгубено ли е? Тези въпроси нямат един-единствен отговор, а и да имаха, няма смисъл аз да го давам. По-скоро това е предложение фенът самичък да търси отговори. Когато самичък ги търси и намира, тогава те са същински скъпи за него.
- Въпреки че е дребна продукция, не е минало напълно леко - сюжетът е утвърден едвам на трета сесия на НФЦ, имало е и компликации с намирането на артист, който да изиграе героя в старческа възраст... В последна сметка Иван Налбантов направи блестяща последна роля (Налбантов умря напролет на т.г., малко преди българската премиера - б.р). Как се отразиха всички тези проблеми и забавяния на работата?
- Имах шанс. Събитията се подреждаха, въпреки че не всеки път изглеждаше по този начин изначало. Обикновено като мине доста време сред писане и финансиране, се дистанцираш от плана, и е мъчно да намериш мотивация още веднъж. Спомням си, когато получихме финансиране и най-накрая можеше да се снима филмът, бях изцяло обезверен. Вече не ми се снимаше този материал. Сега съм в сходна обстановка, тъй като аплайвам с план, написан, преди да стартира фотосите за " Февруари ", и още веднъж съм се отдалечил от текста. Но за това служи опитът - когато се обърна обратно към " Февруари ", разбирам, че това ми е помогнало материалът да узрее в мен и да извадя от него повече. Сега филмът резонира на едно по-абстрактно равнище. Забавянето около Иван Налбантов също се оказа плодотворно.
Самият сюжет е къс, само че и в този момент да го пишех, отново по този начин щях да го напиша - това е образен филм, с доста малко разговори. В киното, което одобрявам, постоянно е било по-важно по какъв начин създателят споделя, в сравнение с какво споделя. Понякога, като мине време от гледането на някой филм, даже не мога да си спомня какъв е бил сюжетът, само че помня цялостното чувство, атмосферата и прекарването, което съм имал тогава.
- " Февруари " ми се коства по-близък до " Източни пиеси ", в сравнение с до идващите ви два кино лентата - камерен роман, със мощен централен воин, който движи целия филм, а и естетиката е близка. Според мен това са и по-сполучливите ви филми.
- Намирам аналогия в метода, по който се работеше в двата кино лентата. И двата са доста бързо написани - това за мен е знак, че тематиката и сюжетът вървят дружно, имат обща естетика, която другояче по-трудно се реализира или даже не може да се реализира. В " Източни пиеси " също бях зад кадър, инсталирал съм го, приликите може би и оттова идват. Но във " Февруари " всеки избор е доста по-осъзнат - това може би е обикновено предвид на опита. Затова считам, че той е и най-хубавият ми филм.
- И аз също. Но в случай че се върнем обратно, " Източни пиеси " си беше огромен триумф - дебют, сниман без държавна дотация, и попаднал в Кан - за пръв път за български филм от 20 години тогава. Как преживяхте този триумф и какво се случи след него?
- От днешна позиция ми е най-интересна тематиката по какъв начин вървим на кино. Промяната, настъпила в навиците на хората през миналите 12 години. Наблюденията ми са освен върху моите филми, само че и върху тези на сътрудниците - всички те от година на година страдат от липса на посещаемост. И нямам поради единствено последните две години - в случай че в страни като Франция пандемията е това, което промени фрапантно навиците на публиката, то 2018-а или 2019-а там беше рекордна като посещаемост на кино. Тук наблюдавахме противоположна наклонност още преди ковид.
Основната причина, несъмнено, са навлизането на интернет и методът, по който хората през днешния ден употребяват наличие. Това промени изцяло чувството ни за време, метода, по който възприемаме; имаме все по-слаба централизация към обещано нещо; страхът, че за два часа би трябвало да се изключим от “света ”; тази онлайн самодостатъчност - ти си самичък с телефона, само че в действителност си с целия свят, и времето минава незабелязано, даже да имаш предпочитание да станеш и да направиш нещо друго, по-смислено. И в края на деня сме изтощени, изтощени и неудовлетворени от това, че не можем да се върнем към едно по-спокойно, по-отдадено прекарване на нещата.
Но с цел да се промени това, особено в региона на киното трябва по-задълбочена работа и построяването на цяла една среда, която към този момент не съществува. Имам поради разпространителската мрежа, образованието, работата с деца - очувствяването на хората от ранна възраст да вземат участие в този развой. Да са привикнали с мисълта, че те отиват всяка седмица да видят филм и да го обсъдят - без значение дали са го харесали или не, всичко това е част от едно обществено прекарване. И, най-малко за мен, то е скъпо. Така беше напълно до скоро, моите другари и аз гледахме филмите, които излизаха, и след това ги обсъждахме. Имахме общи референции, а в този момент това го няма - всеки гледа разнообразни неща.
Въпросът е, до момента в който стрийминг платформите се развиват и хората привикват да гледат кино от дивана си, то да не е за сметка на другия вид прекарване.
- Много се зарадвах, като видях " Февруари " в селекцията на Кан за 2020-а. За зла неволя, тъкмо тази година фестивал не се организира и филмът не можа да извлече всички дивиденти от този влиятелен избор - за разлика от тазгодишния български филм в " Особен взор " - " Жените в действителност плачат ", който получи добър пиар... Съжалявате ли за това стичане на събитията?
- Разбира се, остава нотка на незадоволство, възприятие за нещо пропуснато, само че какво можем да създадем? Радвам се, че все пак филмът получи доста положително разпространяване и изключителни мнения в пресата във Франция.
- Защо обаче рецензията в България не го вижда? Никакво внимание не му обърнаха и на " Златна роза ", а и в гласуването за български кандидат за " Оскар " не получи нито един глас...
- Това е забавна тематика за по-широк спор. Да се сложи на масата първо въпросът - каква е концепцията на държавното финансиране? Ако ще се финансират филми, кои да са тези филми? Неслучайно се споделя " държавна помощ " - както на лавандулата например, в случай че има усложнения и този бранш страда, й се оказва помощ, по този начин и киното е бранш, в който по-нестандартните гласове, задълбоченото търсене и високия риск, който носи един живописен филм, би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да може този развой да съществува и да се развива. Не става дума да се насърчават псевдохудожествени филми - критериите наподобяват ясно разграничени за всички, с изключение на за хората, които са в тези комисии. Е, едно криво-ляво жури ще избере посредствени филми, само че въпреки всичко добре е да има насоки към това жури. Да им се припомня каква е философията, заложена в закона за държавно финансиране.
- Как стоят вашите филми в подтекста на актуалното българско кино? Във " Февруари " виждаме в актьорско амплоа двама режисьори - Милко Лазаров и Николай Тодоров. Очевидно ви свързва някаква креативна непосредственост...
- За мен е значимо хората, които се занимават с кино, да го вършат задълбочено и да дават всичко от себе си. Не са доста, само че въпреки всичко имаме и такива създатели. Хора, които влагат старания в процеса, не избират лесното. Имат богата просвета - това също е значимо, с цел да не повтарят към този момент правени неща с убеждението, че измислят топлата вода. " 3/4 " на Илиян Метев за мен да вземем за пример е извънредно достижение. Той е филм на европейско равнище, доста добре признат по света, и в същото време в него се отразява нашата просвета - нещо, което не може да бъде направено от непознат създател. Именно това придава същинската му стойност. Любопитно ми е да видя какъв ще е идващият филм на Илиян, какъв ще е идващият на Милко Лазаров...
- Завършвайки френската кино академия " Фемис ", мислили ли сте за работа в чужбина?
- Тогава не. А и до момента към момента съм най-силно въодушевен от България. Но в последно време сякаш се възнамерявам и за планове на открито. Френските сътрудници, с които доста добре мина " Февруари ", желаят да създадем нещо дружно и към този момент ми оферират текстове, от които да предпочитам. Но отново ми е мъчно да си показва по какъв начин върша филм, в случай че не съм във вътрешността в средата, за която той споделя, в случай че отразява културния подтекст единствено незадълбочено. За мен положителният филм принадлежи към просвета, която добре познавам.
- " Пиши за това, което познаваш. "
- Абсолютно.
- Въпросите, които един създател си задава след срещата на кино лентата с публиката, а и преди този момент - в процеса на работа, не стопират да го преследват. И всякога се запитвам - отсам в този момент накъде? " Февруари " е по-личен план, тъй като съм имал голяма нужда да снима филм в цялостна независимост, да работя безусловно на всички постове, да го докосна с ръцете си - както е било и в първия ми филм. " С лице надолу " беше по-мащабен, по-класически като метод на продуциране, камиони, хора... Имах потребност да се затворя и да бъда единствено със себе си, да не мисля дали ще се харесам на публиката. Отделно и самата тематика за този човек - за този вид човек - е нещо, което продължава да ме въодушевява и замисля. Това е моят портрет на един изчезващ метод на живот и опит да го запазя през киното.
- Даде ли ви художественият прочит ключ към облика на дядо ви - казвали сте, че той е останал до края на живота си загадка даже за вас, членовете на фамилията?
- За мен по-важното е, че филмът съумява да зададе въпроси. И когато фенът гледа един живот, който не е неговият, този разговор с непознатото да породи у него значимите мисли - кое е скъпото, какво сме изгубили, има ли нещо, което можем да подобрим, в случай че се върнем обратно? Тотално изгубено ли е? Тези въпроси нямат един-единствен отговор, а и да имаха, няма смисъл аз да го давам. По-скоро това е предложение фенът самичък да търси отговори. Когато самичък ги търси и намира, тогава те са същински скъпи за него.
- Въпреки че е дребна продукция, не е минало напълно леко - сюжетът е утвърден едвам на трета сесия на НФЦ, имало е и компликации с намирането на артист, който да изиграе героя в старческа възраст... В последна сметка Иван Налбантов направи блестяща последна роля (Налбантов умря напролет на т.г., малко преди българската премиера - б.р). Как се отразиха всички тези проблеми и забавяния на работата?
- Имах шанс. Събитията се подреждаха, въпреки че не всеки път изглеждаше по този начин изначало. Обикновено като мине доста време сред писане и финансиране, се дистанцираш от плана, и е мъчно да намериш мотивация още веднъж. Спомням си, когато получихме финансиране и най-накрая можеше да се снима филмът, бях изцяло обезверен. Вече не ми се снимаше този материал. Сега съм в сходна обстановка, тъй като аплайвам с план, написан, преди да стартира фотосите за " Февруари ", и още веднъж съм се отдалечил от текста. Но за това служи опитът - когато се обърна обратно към " Февруари ", разбирам, че това ми е помогнало материалът да узрее в мен и да извадя от него повече. Сега филмът резонира на едно по-абстрактно равнище. Забавянето около Иван Налбантов също се оказа плодотворно.
Самият сюжет е къс, само че и в този момент да го пишех, отново по този начин щях да го напиша - това е образен филм, с доста малко разговори. В киното, което одобрявам, постоянно е било по-важно по какъв начин създателят споделя, в сравнение с какво споделя. Понякога, като мине време от гледането на някой филм, даже не мога да си спомня какъв е бил сюжетът, само че помня цялостното чувство, атмосферата и прекарването, което съм имал тогава.
- " Февруари " ми се коства по-близък до " Източни пиеси ", в сравнение с до идващите ви два кино лентата - камерен роман, със мощен централен воин, който движи целия филм, а и естетиката е близка. Според мен това са и по-сполучливите ви филми.
- Намирам аналогия в метода, по който се работеше в двата кино лентата. И двата са доста бързо написани - това за мен е знак, че тематиката и сюжетът вървят дружно, имат обща естетика, която другояче по-трудно се реализира или даже не може да се реализира. В " Източни пиеси " също бях зад кадър, инсталирал съм го, приликите може би и оттова идват. Но във " Февруари " всеки избор е доста по-осъзнат - това може би е обикновено предвид на опита. Затова считам, че той е и най-хубавият ми филм.
- И аз също. Но в случай че се върнем обратно, " Източни пиеси " си беше огромен триумф - дебют, сниман без държавна дотация, и попаднал в Кан - за пръв път за български филм от 20 години тогава. Как преживяхте този триумф и какво се случи след него?
- От днешна позиция ми е най-интересна тематиката по какъв начин вървим на кино. Промяната, настъпила в навиците на хората през миналите 12 години. Наблюденията ми са освен върху моите филми, само че и върху тези на сътрудниците - всички те от година на година страдат от липса на посещаемост. И нямам поради единствено последните две години - в случай че в страни като Франция пандемията е това, което промени фрапантно навиците на публиката, то 2018-а или 2019-а там беше рекордна като посещаемост на кино. Тук наблюдавахме противоположна наклонност още преди ковид.
Основната причина, несъмнено, са навлизането на интернет и методът, по който хората през днешния ден употребяват наличие. Това промени изцяло чувството ни за време, метода, по който възприемаме; имаме все по-слаба централизация към обещано нещо; страхът, че за два часа би трябвало да се изключим от “света ”; тази онлайн самодостатъчност - ти си самичък с телефона, само че в действителност си с целия свят, и времето минава незабелязано, даже да имаш предпочитание да станеш и да направиш нещо друго, по-смислено. И в края на деня сме изтощени, изтощени и неудовлетворени от това, че не можем да се върнем към едно по-спокойно, по-отдадено прекарване на нещата.
Но с цел да се промени това, особено в региона на киното трябва по-задълбочена работа и построяването на цяла една среда, която към този момент не съществува. Имам поради разпространителската мрежа, образованието, работата с деца - очувствяването на хората от ранна възраст да вземат участие в този развой. Да са привикнали с мисълта, че те отиват всяка седмица да видят филм и да го обсъдят - без значение дали са го харесали или не, всичко това е част от едно обществено прекарване. И, най-малко за мен, то е скъпо. Така беше напълно до скоро, моите другари и аз гледахме филмите, които излизаха, и след това ги обсъждахме. Имахме общи референции, а в този момент това го няма - всеки гледа разнообразни неща.
Въпросът е, до момента в който стрийминг платформите се развиват и хората привикват да гледат кино от дивана си, то да не е за сметка на другия вид прекарване.
- Много се зарадвах, като видях " Февруари " в селекцията на Кан за 2020-а. За зла неволя, тъкмо тази година фестивал не се организира и филмът не можа да извлече всички дивиденти от този влиятелен избор - за разлика от тазгодишния български филм в " Особен взор " - " Жените в действителност плачат ", който получи добър пиар... Съжалявате ли за това стичане на събитията?
- Разбира се, остава нотка на незадоволство, възприятие за нещо пропуснато, само че какво можем да създадем? Радвам се, че все пак филмът получи доста положително разпространяване и изключителни мнения в пресата във Франция.
- Защо обаче рецензията в България не го вижда? Никакво внимание не му обърнаха и на " Златна роза ", а и в гласуването за български кандидат за " Оскар " не получи нито един глас...
- Това е забавна тематика за по-широк спор. Да се сложи на масата първо въпросът - каква е концепцията на държавното финансиране? Ако ще се финансират филми, кои да са тези филми? Неслучайно се споделя " държавна помощ " - както на лавандулата например, в случай че има усложнения и този бранш страда, й се оказва помощ, по този начин и киното е бранш, в който по-нестандартните гласове, задълбоченото търсене и високия риск, който носи един живописен филм, би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да може този развой да съществува и да се развива. Не става дума да се насърчават псевдохудожествени филми - критериите наподобяват ясно разграничени за всички, с изключение на за хората, които са в тези комисии. Е, едно криво-ляво жури ще избере посредствени филми, само че въпреки всичко добре е да има насоки към това жури. Да им се припомня каква е философията, заложена в закона за държавно финансиране.
- Как стоят вашите филми в подтекста на актуалното българско кино? Във " Февруари " виждаме в актьорско амплоа двама режисьори - Милко Лазаров и Николай Тодоров. Очевидно ви свързва някаква креативна непосредственост...
- За мен е значимо хората, които се занимават с кино, да го вършат задълбочено и да дават всичко от себе си. Не са доста, само че въпреки всичко имаме и такива създатели. Хора, които влагат старания в процеса, не избират лесното. Имат богата просвета - това също е значимо, с цел да не повтарят към този момент правени неща с убеждението, че измислят топлата вода. " 3/4 " на Илиян Метев за мен да вземем за пример е извънредно достижение. Той е филм на европейско равнище, доста добре признат по света, и в същото време в него се отразява нашата просвета - нещо, което не може да бъде направено от непознат създател. Именно това придава същинската му стойност. Любопитно ми е да видя какъв ще е идващият филм на Илиян, какъв ще е идващият на Милко Лазаров...
- Завършвайки френската кино академия " Фемис ", мислили ли сте за работа в чужбина?
- Тогава не. А и до момента към момента съм най-силно въодушевен от България. Но в последно време сякаш се възнамерявам и за планове на открито. Френските сътрудници, с които доста добре мина " Февруари ", желаят да създадем нещо дружно и към този момент ми оферират текстове, от които да предпочитам. Но отново ми е мъчно да си показва по какъв начин върша филм, в случай че не съм във вътрешността в средата, за която той споделя, в случай че отразява културния подтекст единствено незадълбочено. За мен положителният филм принадлежи към просвета, която добре познавам.
- " Пиши за това, което познаваш. "
- Абсолютно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ