Защо политиката отмести“ предстоящата нова вълна на коронавирус в България,

Защо политиката „ отмести “ идната нова вълна на ковид в България, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ доктор Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.

Какво пропуснахме

„ Те към този момент нищо не пропущат, тъй като резултатите от пропуснатите седмици и месеци, съгласно мен, към този момент са налице. Някак се сътвори чувството, че въпросът с ковид след пролетта или, да кажем, след последната вълна завърши. Което въобще не е по този начин. За страдание и на равнище страна като че ли се сътвори чувството, че сме добре готови и от тук нататък няма какво да ни изненада. Медиите като че ли избраха да дават повече опция за изява в последните месеци на скептиците по въпроса с ковид, а въпросното мъртвило усили гласа им. Хората облекчено отдъхнаха, че ето на – приключихме. И проспахме едно скъпо време на видимо успокоение, в което можехме да се подготвим доста по-добре за това, което следва, обаче времето беше изпуснато.

Това, което данните, съгласно мен, безапелационно демонстрират , макар всички опити да се омаловажават и да се обръщат наопаки, е това, че страни, в които има висок % на имунизирани, изключително измежду рисковите групи, сега на фона на ширеща се последваща вълна, имат доста по-малко тежко наранени и по-ниска смъртност спрямо тези, които имат същия брой инфектирани, само че доста по-малък брой имунизирани.

Всеки, който има предпочитание, може да огледа цифрите – да вземем за пример на Англия и на Русия – да ги съпостави за, да кажем, последните четири седмици, да види какво се случва в едната страна и в другата. Така че безапелационно може да се каже, че това, което оказва помощ сега едните страни да се показват по-добре от другите, е броят на имунизираното им население. Нещо, което в България като развой беше оставено главно на съзнанието на хората, на допускането, че има задоволително доста информация и всеки, който желае, може да стигне до нея. Само че страната не влага задоволително доста старания и запаси да направи полемиката задоволително необятна, значима и безапелационна в посока на имунизирането и ние сме на последно място в Европейския съюз като брой имунизирани. Аз това назовавам проспани и пропуснати месеци. “

Какво следва

„ Вчера прочетох, че президентът привиква Консултативния съвет по национална сигурност и една от точките е подготовката за идната последваща вълна. Президентът самичък по себе си беше много въздържан във връзка с тази рецесия. Сега внезапно се промени отношението му. По същия метод може да се наблюдава и държанието на министър Стойчо Кацаров във връзка с пандемията и вируса. От човек, който преди месеци е писал статуси срещу вируса, поддържал е мнението на хора, за които знаем в България, че изрично са против всевъзможни ограничения и всевъзможен здрав разсъдък във връзка с контрола върху пандемията, а тъкмо противоположното – желаят да сме демократични в този метод, в един миг сътвори проект за реакция, само че той не е задоволително дейна страна. Какво би трябвало да се направи? Ежедневно би трябвало да бъдат убеждавани хората, че единственото рационално решение е имунизирането. Това е функционалността на страната – да контролира процесите в своя изгода. Ако на следващия ден филантропичната рецесия ни връхлети дори и по-люта от предната зима , в случай че броят на болните надмине 10 хиляди, броят на попаднали в интензивни отделения се вдигне над хиляда, стартираме всеки ден да отчитаме по 50-100 индивида умряли единствено от ковид, и към тях прибавим всички други, които не получават съответна здравна помощ, когато системата е на колене, а тя вероятно може да стигне и до такова положение, кой има най-интерес да предотврати всичко това? Държавата. Държавата, макар митингите, би трябвало да прояви неотстъпчивост и решителност, да обезпечи надзор върху процеса по метод, по който го реализират на други места. И откакто задоволително демократичният метод, който България имаше в последните месеци не дава стремежи резултат, просто би трябвало да се смени тактиката. “

Политиците и вируса

" Политиците, в случай че бяха задоволително виновни в държанието си, с дребни изключения щяха да се нареждат и да разгласят какви са идващите стъпки и какво ще вършим. Ние знаем, че партията, която завоюва последните избори, като се изключи че не пожела да поеме политическата отговорност в този сложен миг, знаем тяхното отношение към въпроса с вируса – повече са в посока неглижиране на всевъзможни ограничения. Щеше да е доста ползотворно, в случай че във всяка една партия се бяха намерили хора, които по обществен метод да заявят отношението си, показвайки по какъв начин се имунизират. Най-вероятно това щеше да има сериозен отзив измежду поддръжниците на всяка една от партиите. Знаем, че един-единствен политик реши да покаже обществено по какъв начин се имунизира – предходният министър-председател, единствено че за мен е безпределно закъсняло деяние, мощно популистко. “

Опасни ли са имунизациите

„ Защо не са рискови имунизациите, от дълго време не би трябвало да се дискутира, тъй като опитът, който се натрупа е голям – приказваме за на 4 милиарда сложени дози в света, това е голям масив. При състояние че на всички континенти ясно се мониторират страничните резултати, че се наблюдават под лупа. Факт е, че имунизациите не са на 100% безвредни, само че са най-хубавото решение сега за надзор на тази здравна рецесия, тъй като от другата страна виждаме едни близки до апокалипсис картини, както да вземем за пример в Бразилия към този момент месеци наред, в Русия с голямо количество загиващи хора всеки ден, с претъпкани лечебни заведения. Изобщо, хората не желаят да одобряват, че имаме два процеса. От една страна, е да оставим вируса непрестанно да провокира нови и нови талази и да лишава човешки животи. От друга страна, имаме имунизациите, които явно са доста по-безопасното решение.

За страдание се вижда, че имунизациите при някои хора провокират странични реакции, при някои много по-тежки, само че от гледна точна на епидемиологията, в случай че съпоставим едните и другите – жертвите от вируса и тежкото му протичане, и сложим от другата страна тези, които са получили странични резултати от имунизациите, те са пренебрежимо малко в тази група. Виждаме Америка и Англия – две страни, в които Центърът за битка с инфекциозните болести в Съединени американски щати и съответните органи в Лондон мониторират непрестанно по какъв начин тече процесът и могат да изкарат точни данни за това какъв брой хора са имунизирани, какъв брой странични резултати са настъпили, какъв брой умряли има по отношение на имунизациите, и това елементарно може да бъде съпоставено с това, което провокира вируса. В България не се води статистика, не се и приказва съответно с фактология, а се спекулира с, най-образно казано, отрязъци от вестниците. Всичките скептици и съперници на имунизирането непрестанно ни замерват с неща, изкарани оттук-оттам, които най-често нямат здравна основа зад себе си . В същото време имаме непрекъснатите им медийни изяви, те непрестанно обикалят студиа, заливат хората с изчезнала фактология , със спекулативни тези, обаче на хората след месеци отмалялост това им се слуша и това намира почва. Единственият метод е здравната общественост в България твърдо да излезе и да обори това нещо с данни. Ролята на Министерството на здравеопазването е незаменима в това отношение – да вади непрестанно обстоятелства. Конкретен образец. Всяка седмица би трябвало да излиза бюлетин от болничните звена, от интензивните им отделения за това какъв брой от тежките ми случаи са имунизирани и какъв брой не са. За да ги забележим и да ги съпоставим. Всяка седмица да излизат ясно и съответно, а това не е чак толкоз мъчно. Covid болните елементарно могат да бъдат проучени за това кои са имунизирани и кои не са. След четири седмици ща имаме една база данни и тогава да водим една професионална полемика със скептиците коя група е по-застрашена, кои умират и кои не. И това да бъде основа, върху която да се води спор пред обществото , и хората, може би, най-сетне да проумеят, че това е отбраната, която имаме. Нямаме лекуване, не можем да предвидим кой ще се разболее тежко, само че можем да се предпазим по този метод. "

Защо никой не съблюдава ограниченията против ковид

„ В самия парламент политиците отхвърлят да носят маски. При състояние, че има заповед на министъра за носене на маски на закрито, в случай, че явно не пълзим, а сме се засилили с бързи крачки да влезем още веднъж в алените зони, имам поради София и други огромни градове. И даже политиците, които би трябвало да са лицето и да дават образец на нацията по какъв начин би трябвало да се отнасяме към въпроса, даже те отхвърлят да носят маски. Как да убедим хората, че има проблем? Ние в България още сме на равнище да спорим дали вируса е рисков и дали провокира провали. Това е несериозно. “

„ Корона рецесия “ и политическата рецесия в България

„ Има недоумение на демокрацията, корист с думата народна власт и проблем с нашия прочит какво съставлява демокрацията. Според мен, ние в България разбираме народна власт като тотална разпасаност. А, съгласно мен, демокрацията е опция посредством диалози, посредством силата на причините да могат хора, изповядваща друга политическа просвета и друго разбиране за нещата, да намират решения в сложни обстановки. И тъй като пребивавам в Германия, мога да дам образец. Винаги съм казвал на въпрос на другари къде е разликата, че немците са безпределно прагматични хора. Когато нещата, нагледно казано, опрат до кокала, те сядат на една маса и неемоционално стартират да търсят най-разумните решения. Това го виждам всекидневно в работата си и в полемики с сътрудниците си, дори на равнище политика. И когато в Германия има рецесия по някаква причина, сядат най-големите партии от дясно и ляво на една маса, дискутират дни наред, подписват съглашение, нормално с дебелината на дребна енциклопедия, точка по точка по какъв начин ще се вършат нещата. И споделят: " в името на хората стигнахме до тези решения, тъй като е значимо ". Това, което се случи в България е грозно . И позицията, която партията, от която се очакваше да поеме властта, те се наскърбиха на всички останали, че не са им приели стила и метода. Ама той е лекомислен, той не е консенсусен и не търсеше решения. На мен ми харесва това, което се пробват от другите партии на митинга да внесат като звук и да кажат: " има належащи проблеми, имаме рецесия с вируса, имаме зима с възходящи цени, а хората са небогати, имаме проект за възобновяване на равнище Европейски Съюз, дайте да разпишем точка по точка какво ще прави идващите 6-8 месеца, и по-късно да отидем на избори ". Това звучи напълно рационално.

Аз не виждам кой естествен човек не би приел тази обосновка. Обаче в това време разтварям случаен конгрес, в който се дискутира това, което се случва, и то е ужасно. Просто казусът е в прочита ни на народна власт във всяко едно направление, същото е и с вируса. Като не желаят хората да се имунизират, другото е да носят маски, да не се събират на огромни групи и така нататък, само че те и това не желаят да вършат. И добре, какво желаеме да вършим? Искаме да си живеем все едно няма вирус, само че него го има. И той да убива хора, ние да сме отговорни за това нещо, само че да не признаем пред себе си отговорност за това, което се случва. И да упрекваме някого другиго. Не знаем какво желаеме, това е ситуацията за жалост. “