Доц. Мика Зайкова: Системата е деформирана! Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове
Защо пенсионната ни система основава чувството, че може да е солидарна, само че не е обективна – с последните нараствания на най-ниските пенсии за хора с минимум трудов стаж, се реализира едно съвсем равнене с пенсиите на трудилите се съзнателно години наред? Справедливо ли е да се вземат заеми за пенсиите, които ще заплащат бъдещите генерации в страната? От novini.bg разговаряха с финансовият специалист и лекар на икономическите науки доцент Мика Зайкова, която е и дълготраен синдикален държавник. Тя бе народен представител в съставите на 45-то и 46-то Народно заседание от квотата на Има Такъв Народ.
По принцип 1-вия дирек на нашата пенсионна система обезпечава главните хонорари за възрастните до живот и това намирам за заслужено. Докато, в случай че се разчита единствено на финансовия дирек, то ще има пенсии до момента в който има пари в него. Затова съчетаването сред тези два стълба е извънредно значимо. След 2020 година инфлацията потегли нагоре, по това време както обществената пенсия, по този начин и тази с за най-малък трудов стаж до 15 години, се определяше на база обезпечен най-малък приход от 75 лева от 2018 година насам. При това състояние хората, които получаваха обществени пенсии и такива за повърхностен трудов стаж изпаднаха в последна беднотия. Нашата обществена система е изцяло деформирана.
Защото приходите въобще в цялата страна са най-ниски по отношение на тези в останалите страни от Европейски Съюз. И тези приходи, от които се отчисляват осигурителните вноски не дават опция на обществената система да дава съответни пенсионни хонорари по отношение на действителната цена на живота. Например даже минималната пенсия, която от 1 юни т.г. ще бъде 580 лева е доста надалеч от месечната прехрана на живота, избрана за 1489 лева и продължава да пораства. Обобщено, в случай че човек разчита единствено на посочените пенсии, то е жертван да съществува в последна беднотия. Вижда се по какъв начин всички артикули и услуги стремително нарастват. Дори хората със междинните пенсии от 833 лева към този момент едвам връзват двата края на месечните си разноски.
Затова и ръководещите взеха решение да трансформират нещо в обществените пенсии. С огромен скок обществената пенсия се приближи до минималната, което несъмнено не е заслужено по отношение на тези, които цялостен живот са работили и са внасяли осигуровки. Ножицата сред новите пенсии и тези, които са получавани преди 3-5 години се разтваря много с всяка последваща година. Това се случва, тъй като корекциите в нашата обществена система се вършат на парче.
Пенсионната система в действителност е солидарна, само че не е обективна. Основната месечна сума по нея се получава от 1-ви дирек, само че годините за пенсия порастват. Никой не се напъва да мисли по тази причина, че де факто България е страната с най-кратка дълготрайност на живота. Демографската рецесия, както е известно, принуждава ръководещите да усилват възрастта и годините за пенсия. Но казусът е в това, че мъжете и дамите отсега нататък ще могат да се употребяват от своите пенсии все по-малко години, поради междинната дълготрайност на живота у нас. Тази неправда е доста показателна. Възнагражденията у нас би трябвало да се усилват на база на продуктивността на труда, на основа на внедряване на нови технологии и така нататък. За страдание грижата за приходите тук не е приоритет.
Дефицитът в пенсионната система е над 50 %. Вноските в нея са доста ниски и е значимо те да са основани отсега нататък върху по-високи заплати. В България над 640 000 получават минимална пенсия. А над 500 000 са тези, които вземат минимална работна заплата. Откъде да се вземат пари?!
Крадем от бъдещите генерации с неразумни разходи и вземаме 50 на 100 за пенсии от бюджета. Тези пари могат да се употребяват за всички българи, само че не би. Капиталовите разноски в бюджета не се харчат по предопределение, а за настоящи разноски и това също е кражба от нашите наследници. Важно е също безусловно да се спре раздаването на публични пари на калпак за който би трябвало, и за който не би трябвало.
По принцип 1-вия дирек на нашата пенсионна система обезпечава главните хонорари за възрастните до живот и това намирам за заслужено. Докато, в случай че се разчита единствено на финансовия дирек, то ще има пенсии до момента в който има пари в него. Затова съчетаването сред тези два стълба е извънредно значимо. След 2020 година инфлацията потегли нагоре, по това време както обществената пенсия, по този начин и тази с за най-малък трудов стаж до 15 години, се определяше на база обезпечен най-малък приход от 75 лева от 2018 година насам. При това състояние хората, които получаваха обществени пенсии и такива за повърхностен трудов стаж изпаднаха в последна беднотия. Нашата обществена система е изцяло деформирана.
Защото приходите въобще в цялата страна са най-ниски по отношение на тези в останалите страни от Европейски Съюз. И тези приходи, от които се отчисляват осигурителните вноски не дават опция на обществената система да дава съответни пенсионни хонорари по отношение на действителната цена на живота. Например даже минималната пенсия, която от 1 юни т.г. ще бъде 580 лева е доста надалеч от месечната прехрана на живота, избрана за 1489 лева и продължава да пораства. Обобщено, в случай че човек разчита единствено на посочените пенсии, то е жертван да съществува в последна беднотия. Вижда се по какъв начин всички артикули и услуги стремително нарастват. Дори хората със междинните пенсии от 833 лева към този момент едвам връзват двата края на месечните си разноски.
Затова и ръководещите взеха решение да трансформират нещо в обществените пенсии. С огромен скок обществената пенсия се приближи до минималната, което несъмнено не е заслужено по отношение на тези, които цялостен живот са работили и са внасяли осигуровки. Ножицата сред новите пенсии и тези, които са получавани преди 3-5 години се разтваря много с всяка последваща година. Това се случва, тъй като корекциите в нашата обществена система се вършат на парче.
Пенсионната система в действителност е солидарна, само че не е обективна. Основната месечна сума по нея се получава от 1-ви дирек, само че годините за пенсия порастват. Никой не се напъва да мисли по тази причина, че де факто България е страната с най-кратка дълготрайност на живота. Демографската рецесия, както е известно, принуждава ръководещите да усилват възрастта и годините за пенсия. Но казусът е в това, че мъжете и дамите отсега нататък ще могат да се употребяват от своите пенсии все по-малко години, поради междинната дълготрайност на живота у нас. Тази неправда е доста показателна. Възнагражденията у нас би трябвало да се усилват на база на продуктивността на труда, на основа на внедряване на нови технологии и така нататък. За страдание грижата за приходите тук не е приоритет.
Дефицитът в пенсионната система е над 50 %. Вноските в нея са доста ниски и е значимо те да са основани отсега нататък върху по-високи заплати. В България над 640 000 получават минимална пенсия. А над 500 000 са тези, които вземат минимална работна заплата. Откъде да се вземат пари?!
Крадем от бъдещите генерации с неразумни разходи и вземаме 50 на 100 за пенсии от бюджета. Тези пари могат да се употребяват за всички българи, само че не би. Капиталовите разноски в бюджета не се харчат по предопределение, а за настоящи разноски и това също е кражба от нашите наследници. Важно е също безусловно да се спре раздаването на публични пари на калпак за който би трябвало, и за който не би трябвало.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ