Защо някои портрети ни следят с очи
Защо някои портрети ни наблюдават с очи. Има един тип портрети, които те наблюдават, до момента в който вървиш из стаята. Виждали сте такива, нали?
Какво провокира този тип оптична заблуда?
За някои способни художници този резултат е относително елементарен. Необходимо е единствено да се реализира известна дълбочина на картината (3D резултат чрез светлосенки и перспектива) и по-късно очите да се нарисуват по този начин, че да гледат непосредствено напред.
Както тъкмо се случва по-късно в мозъците ни, с цел да ни се стори, че картината ни гледа, когато сме настрана от нея? През 2004 година екип откриватели от Университета в Охайо ни сподели, че когато се движим настрана от картината, нейните „ най-близка “ и „ най-далечна “ точка не се трансформират. Тези точки са дефинирани като точките, които биха били най-близо и най-далеч от нас под избран ъгъл, в случай че картината беше триизмена. Съавторът на проучването Джейм Тод обобщава резултатите по следния метод:
„ Идеята е елементарна – без значение от кое място гледате картината, тя не се трансформира, постоянно гледате една плоска повърхност… Номерът е най-близката и най-далечната точка да бъдат постоянно същите от всички ъгли на гледане. Когато гледаме предмети в действителния свят, тези точки се трансформират. Когато гледаме обаче картина на стената, най-близката и най-далечната точка не се трансформират, когато променяме ъгъла, само че все пак я интерпретираме като действителен (а не 2D) обект… “
Следователно, тъй като вероятността, сенките и светлината върху картината не се трансформират, в случай че очите на портрета са гледали непосредствено в нас, когато сме били пред него, ще продължава да ни се коства, че гледат в нас когато сменим вероятността си.
По същата причина, в случай че художникът нарисува очите по този начин, че да гледат встрани – където и да застанем, те в никакъв случай няма да гледат право в нас.
Тази техника за първи път се появява през 14 век , когато италианският художник и проектант Филипо Брунелески среща света на изкуството с концепцията за вероятност, която ще оказва помощ на създателите да основат заблуда за дълбочина. Тази техника разрешава основаването на извънредно реалистични портрети, в това число и такива, които те наблюдават без значение къде отидеш.
Експлозия в ресторант в Турция- има починали
Защо някои портрети ни наблюдават с очи
