Защо играта и движението са предпоставки за психичното съзряване при

Защо играта и придвижването са предпоставки за психологичното съзряване при децата? Психомоторният терапевт с дългогодишна процедура Марион Есер дава голям брой потребни упътвания в книгата си „ Осмели се да се свържеш ” (изд. Колибри “) и отговор на въпроса по какъв начин може взаимоотношението с децата да е по-малко травматично и повече подкрепящо за тях.

(The Village School, c.1670, by Jan Steen)

♥ Осмели се да се свържеш

Метафората за планинския поток

„ Моторната неукротимост е като поток, който се спуска от планината. Нищо не може да спре неговата стремителна, дива мощ. Въпреки всички трудности в природата той тече все по-надолу. Водата се блъска при рухване, разделя се и се трансформира в пяна. Дивият поток тече все по-надолу – към момента мощно, само че към този момент с по-премерена мощ. Хората са канализирали силата му с яз, който, макар че водата тече, задържа силата ѝ в язовир. Енергията на планинския поток е овладяна и трансформирана в електрическа сила. Свободното придвижване и игра – за какво са толкоз значими? Тази сила в този момент е разпределена и премерена, с цел да се реализира най-подходящият креативен план за положителното на индивида. “

Не е мъчно да се досетим, че тази метафора може да се употребява за детското развиване и учене. Докато силата се трансформира в нови креативен интензивности като преодоляването на умеенето за четене и писане, по предписание детето се нуждае от 6 до 7 години. Всеки, който живее с деца, познава силата на ранното детство. Децата разполагат с една дива, стремителна, импулсивна мощ. Децата са шумни, преносими, неуморни в изразяването на тази неподправена неуморима сила. Това е благосъстоянието на ранното детство – да разполагаш с цялата сила, с цел да опознаваш света, действайки, и малко по малко да изграждаш идентичността си, съпроводен от тази дарба за деяние. Децата са любопитни и откривателски настроени. Те пробват нови неща и непрекъснато са в придвижване. Затова имат потребност от пространства, в които да се движат свободно и независимо, пространства, които не са идеално проведени и оправдано функционализирани от възрастните.

Това не значи, и е доста значимо да бъде разбрано, че децата би трябвало да бъдат оставени сами. Удържане и свързване са най-важните предпоставки за сполучливо развиване при детето. Да се даде на детето независимо пространство, в което да се „ тества “, да натрупа разнородни прекарвания и да може да потърси и да откри независими решения – тъкмо това е стимулирането. Това си коства да се разбере. Възрастният слага рамката посредством удържане и свързване.

От метафората с планинския поток излиза наяве, че свободното придвижване и игра са причина и изискване за развиване на концентрацията и способността за деяние. Моторната неукротимост, неизчерпаемият повод към деяние е особеното положение на детето, в което то опознава света и построява еднаквост. С времето през непосредственото деяние се доближава и до способността за говорене и мислене като форми на разграничаване.
Моторната необузданост на ранното детство е основата, върху която стъпва психологичната зрялост.

Между другото, психически/умствено зрял е оня човек, който може да се дистанцира от себе си, от личните си ползи и потребности и да се обърне към другия и другите, с цел да ги чуе – това е съществена причина за учебна подготвеност, съществена причина за учене.

Този взор към детското развиване опонира на педагогическите и политически старания за ранно когнитивно стимулиране, които от своя страна не регистрират задоволително тонично-емоционалните процеси на узряването.
В Германия може да чуете министърът на образованието Шаван да споделя, че „ възрастовата граница от 6 години води до това доста деца в Германия прекомерно късно да стартират учебно заведение във връзка с равнището си, а в края на първи клас те към този момент да нямат никакъв интерес, защото са подложени на занижени условия “. В същото време има и тъкмо противоположни отзиви като това на Улрих Тьоне, ръководител на сдружението „ Възпитание и просвета “, който дефинира изказването на Шаван за ранното постъпване в учебно заведение като „ безсмислено “. „ Децата имат право на детство “, споделя Тьоне. Той се обосновава, че учебното заведение не дава опция за доброволно придвижване, каквато има в детската градина, и че за учебно заведение децата би трябвало да са душевен и прочувствено зрели. „ Който тръгне на учебно заведение, би трябвало да е задоволително резистентен, с цел да може да се оправи с избрана доза отчаяние “, твърди той.

В една стремглаво променяща се среда и в едно високо софтуерно общество с условията им за успеваемост, доходност и ефикасност, главните потребности на човешкото развиване са се запазили същите. Децата имат потребност от нужното им време за развиване и от подкрепящи ги в развиването им възрастни.

Известният немски психомоторен експерт Доротеа Байгел написа: „ Пренаталното развиване към момента трае 9 месеца. Детето се ражда със същите органи за усещане и придвижване като родителите си и баба си и дядо си. Никой (все още) не си е помислил да прескочи пренаталното развиване. (…) Движението стои в основата на човешкото развиване и на всяко едно умеене, а пренебрегването му води до пасивно, увреждащо държание, обвързвано с недостиг на усещанията и усложнения в ученето “.

Тази иронична забележка от основание за успеваемост да се прескочи пренаталното развиване демонстрира глупостта на публичната полемика, която се води в Германия. Проблемът е в действителност сериозен. Децата се нуждаят от придвижване и игра и това би трябвало да бъде почетено и не би могло да бъде прескочено без последици.

Децата са подтиквани преждевременно и едностранно когнитивно, твърде рано са въведени в един разумен свят (на възрастните), в който на напред във времето стоят езикът и мисленето. Движението и независимата игра с всичките им позитиви за сполучливото индивидуално развитие са все по-малко приемани. Тогава обществото ни не би трябвало да се изненадва, че би трябвало да се създават все повече нови стратегии за поддържане на деца с проблеми в моториката – физически неактивни или хиперактивни деца.

Аз съм срещу концепцията за научаване на непознат език още в утробата! Децата би трябвало да могат да лудуват и да не бъдат по този начин ограничавани толкоз, колкото са през днешния ден. Основното разбиране в „ Психомоторна процедура Окутюрие “ – че дейното придвижване и паметта на тялото са извънредно значими в процеса на детското развиване – се припокриват с настоящите открития на актуалните проучвания на мозъка. Основните правила, до които сме достигнали след дългогодишни наблюдения на детското развиване, се потвърждават теоретично от неврологията, която, както всички знаем, е подраздел на медицината и с която няма по какъв начин да спорим. Последните проучвания на детския мозък показват, че невронните връзки, които остават дълготрайно образувани, са тези, които се задействат регулярно в детската субективна реалност. Или с други думи казано, това са връзки, които се появяват вследствие на връзките, които детето построява със света.

От: „ Осмели се да се свържеш ”, Марион Есер, изд. „ Колибри “, 2021 година
Изображение: The Village School, c.1670, by Jan Steen; chinaoilpaintinggallery