Любослав Костов, КНСБ: В Бюджет 2022 няма политика по доходите
Защо и докога всичко ще нараства и най-много можем ли да си позволим новите цени на пазара. В студиото на „ Събуди се” по Нова телевизия тематиката разяснява основният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той дефинира актуалната година като неповторима поради това, че през нея ще имаме четири бюджета.
„ Издръжката на живот на едно домакинство и един работещ нараства много повече, в сравнение с преди. Нещата не стоят по никакъв начин добре и аз към този момент стартирам да се тормозя за ролята на държавното управление. Говорим от половин година, че приходите би трябвало да нарастват, само че не сме го видели”, съобщи той.
Според Костов минималната заплата от 710 лева не е задоволителна, тъй като инфлацията набира мощ. „ 2/3 от хората не получават междинна работна заплата. По този същия метод 2/3 от хората - тяхната персонална инфлация е двойна, защото те използват артикули и услуги, които нарастват доста повече и действителната им покупателна дарба понижава, тъй като приходите не растат”, посочи специалистът.
По думите му в Бюджет 2022 няма политика по приходите, като се изключи минималната заплата. „ Този растеж на минималната заплата е непълен, тъй като не покрива 50% от междинната заплата”, добави Костов. На въпрос имаме ли опция с приходите към днешна дата да покрием инфлацията, той отговори: „ Не. За първи път от 10 години българският служащ на минимална заплата загуби действителна покупателна способност”, съобщи още икономистът.
Според него в този момент не би трябвало да се гонят европейски стойности във възнагражденията, а да се компенсира загубата. „ В бюджетната сфера няма нито един лев за растеж на заплатите, отвън педагозите”, добави Костов и уточни, че от КНСБ имат доста рецензии към държавната сметка за тази година.
Експертът съобщи, че един работещ човек би трябвало да взема малко над 1 400 лева брутна заплата, с цел да живее добре. „ Според данни на Национален осигурителен институт към 2/3 от хората не взимат тази сума. Най-ниската заплата е в Благоевград, а най-висока е в столицата”, разяснява икономистът.
„ Издръжката на живот на едно домакинство и един работещ нараства много повече, в сравнение с преди. Нещата не стоят по никакъв начин добре и аз към този момент стартирам да се тормозя за ролята на държавното управление. Говорим от половин година, че приходите би трябвало да нарастват, само че не сме го видели”, съобщи той.
Според Костов минималната заплата от 710 лева не е задоволителна, тъй като инфлацията набира мощ. „ 2/3 от хората не получават междинна работна заплата. По този същия метод 2/3 от хората - тяхната персонална инфлация е двойна, защото те използват артикули и услуги, които нарастват доста повече и действителната им покупателна дарба понижава, тъй като приходите не растат”, посочи специалистът.
По думите му в Бюджет 2022 няма политика по приходите, като се изключи минималната заплата. „ Този растеж на минималната заплата е непълен, тъй като не покрива 50% от междинната заплата”, добави Костов. На въпрос имаме ли опция с приходите към днешна дата да покрием инфлацията, той отговори: „ Не. За първи път от 10 години българският служащ на минимална заплата загуби действителна покупателна способност”, съобщи още икономистът.
Според него в този момент не би трябвало да се гонят европейски стойности във възнагражденията, а да се компенсира загубата. „ В бюджетната сфера няма нито един лев за растеж на заплатите, отвън педагозите”, добави Костов и уточни, че от КНСБ имат доста рецензии към държавната сметка за тази година.
Експертът съобщи, че един работещ човек би трябвало да взема малко над 1 400 лева брутна заплата, с цел да живее добре. „ Според данни на Национален осигурителен институт към 2/3 от хората не взимат тази сума. Най-ниската заплата е в Благоевград, а най-висока е в столицата”, разяснява икономистът.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ