Петер Слотердайк: Тръмп привлича последователите си с това, че е напълно безсрамен
Защо демокрацията е в рецесия и гласоподавателите дават доверието си на политици с шокиращо държание като Тръмп, властнически политики като Ердоган или военолюбци и диктатори като Путин? Петер Слотердайк, един от най-известните модерни немски философи, се занимава в новата си книга „ Князът и неговите наследници “ с възходящия в международен мащаб авторитаризъм. За задачата той прави нов прочит на 500-годишния типичен труд „ Князът “ на Николо Макиавели. В центъра на рецензията му стои Доналд Тръмп, който за Слотердайк въплъщава „ разрушаването на демокрацията от вътрешната страна “.
В новото си есе Слотердайк изяснява за какво сега има напор от автократи – и за какво съгласно него се следи отмалялост от демокрацията.
Автократите и деспотите претърпяват подем
Слотердайк проучва за какво още веднъж на власт идват от ден на ден автократи, които не виждат народа, а себе си като суверен. И за какво в демокрации като Съединени американски щати болшинство от жителите преизбират човек, който подценява конституцията и демократичните достижения като разделянето на управляващите.
„ Действително има учредения да се приказва за рецесия на демокрациите и подем на авторитаризма “, написа Слотердайк.
Демокрацията като „ власт на народа “ значително е нереалност. И в нея съществуват малко на брой авторитетни, които дефинират доста повече от междинния жител. Това, което най-силно доближава до хората, изтощени от демокрацията, са „ изнудванията на държавните управления от съдружни сътрудници, групи по ползи, лобисти и медийна пропаганда “.
Един държател не би трябвало да бъде добър човек
Затова мощните водачи – без значение дали се споделят Владимир Путин, Доналд Тръмп, Си Дзинпин или Реджеп Тайип Ердоган – притеглят доста разочаровани демократи. В несигурната международна конюнктура те се разочароват от обичайните партии и политическите елити и стават податливи на автократи, които работят уверено – макар че точно тези автократи постоянно носят отговорност за несигурността.
Това, което характеризира новите „ князе “, може да се види още при Макиавели, който Слотердайк обстойно цитира. Мислителят от Ренесанса е бил уверен, че владетелят би трябвало да се научи да не бъде добър човек.
Тъй като един управник е заобиколен от голям брой зловредни противници, той би трябвало бързо да се научи да бъде също толкоз безсъвестен. Слотердайк открива у Макиавели и още един принцип, годен за новите автократи: триумфът не пита по какъв метод е реализиран. Един държател може да бъде огромен измамник и двуличник.
Тръмп като Наполеон III
Още по-интересно от Макиавели е разглеждането от Слотердайк на един вторичен държател – племенника на Наполеон, Луи-Наполеон. През 1848 година той е определен с три четвърти болшинство за президент на новата френска република, а няколко години по-късно се прогласява за император Наполеон III.
Слотердайк го назовава „ император на спектакъла “, който наследява от фамозния си предходник склонността към популизъм и грандиозни жестове. И с триумф: 97% от гласоподавателите му дават гласа си. Негов кумир е Цезар, на който той се пробва да подражава. Той води политика на показност: блясъкът на Елисейския замък, обработен от Наполеон III, през днешния ден продължава да живее в Холивуд.
Писателят Виктор Юго го осмива в памфлета си „ Napoléon le Petit “ (Наполен Малкия): този император бил заобиколен не от съветници, а от подмазвачи и куртизанки:
„ Той взема всичко, употребява всичко, омърсява всичко, обезчестява всичко. “
Паралелите с Тръмп са поразителни. И при двамата се следи превръщане към предишното, изразено още в лозунга „ Make America Great Again “.
И на двамата им липсва способността да изпитват позор. Вместо това те въплъщават дебелоочие. Слотердайк не се съмнява, че точно това прави Тръмп прелъстителен за част от неговите поддръжници. Те биха желали сами да бъдат също толкоз безсрамни, груби и необуздани. Те не желаят да бъдат изискани жители в една народна власт, както постоянно си показват интелектуалците, а им харесва още веднъж да могат да бъдат част от тълпата.
Още от своето епохално произведение „ Критика на циничния разсъдък “ (1983) Петер Слотердайк умее да извлича от историята на философията и културата „ психополитически “ значими прозрения за сегашното. Това му се удава безапелационно и в новата книга. След нея става по-ясно за какво през днешния ден даже в демокрациите доста хора изпитват благосклонности към автократите.
На въпроса какво е настоящото му духовно положение, Слотердайк дава отговор в изявление за ORF:
„ Един демократичен песимист постоянно има учредения да бъде жизнен, тъй като даже сложните условия непрекъснато му дават мотиви за размисъл и за полет над огромния пейзаж от проблеми. “
Настоящият напредък на властническата политика бележи края на „ идиличната визия, че след кралете идват канцлери и президенти “, споделя той в изявлението за ORF.
За Тръмп той написа:
„ В лицето на Доналд Тръмп до върха на международна мощ доближи съвсем необразован човек. “
„ По природа той не е политик, а по-скоро дилър, най-много смешник, който играе ролята на деспот. “
Слотердайк приказва за „ подивяване по вертикалата на властта “ – развой на крах в центровете на ръководство. Избирането на Тръмп демонстрира какъв брой нестабилни са демокрациите:
„ Те са по своята същина двусмислени: основани да предотвратяват диктатурата, само че в същото време отварят опция за нейното определяне. “
Както крайнодесни, по този начин и крайнолеви партии схващат тази комплицирана природа на демокрацията и я употребяват за свои антидемократични цели. Правото на свободен избор съзнателно се опростява и в последна сметка се бърка с безконтролна разхайтеност, счита философът.
Началото на „ политиката на заниманието “
Именно Наполеон III открива шоуто като метод да притегля поддръжка. След прелом през 1852 година той анулира демократичната конституционна страна и осмива достиженията на Френската гражданска война, трансформирала поданиците в жители.
За Слотердайк Наполеон III бележи преломен миг: с него стартира „ политиката на заниманието “, при която не хрумвания и стратегии, а позата и инсценировката основават власт.
Слотердайк прави връзка с сегашното:
„ Истински поразителното е, че толкоз дребни и незабележими, съвсем бихме споделили посредствени хора, действайки дружно с сходни на себе си, могат да причинят толкоз големи несгоди. Викктор Юго, който осмива в памфлети Няполен III, предвещава диагнозата за баналността на злото, разкривайки баналността на великото. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
В новото си есе Слотердайк изяснява за какво сега има напор от автократи – и за какво съгласно него се следи отмалялост от демокрацията.
Автократите и деспотите претърпяват подем
Слотердайк проучва за какво още веднъж на власт идват от ден на ден автократи, които не виждат народа, а себе си като суверен. И за какво в демокрации като Съединени американски щати болшинство от жителите преизбират човек, който подценява конституцията и демократичните достижения като разделянето на управляващите.
„ Действително има учредения да се приказва за рецесия на демокрациите и подем на авторитаризма “, написа Слотердайк.
Демокрацията като „ власт на народа “ значително е нереалност. И в нея съществуват малко на брой авторитетни, които дефинират доста повече от междинния жител. Това, което най-силно доближава до хората, изтощени от демокрацията, са „ изнудванията на държавните управления от съдружни сътрудници, групи по ползи, лобисти и медийна пропаганда “.
Един държател не би трябвало да бъде добър човек
Затова мощните водачи – без значение дали се споделят Владимир Путин, Доналд Тръмп, Си Дзинпин или Реджеп Тайип Ердоган – притеглят доста разочаровани демократи. В несигурната международна конюнктура те се разочароват от обичайните партии и политическите елити и стават податливи на автократи, които работят уверено – макар че точно тези автократи постоянно носят отговорност за несигурността.
Това, което характеризира новите „ князе “, може да се види още при Макиавели, който Слотердайк обстойно цитира. Мислителят от Ренесанса е бил уверен, че владетелят би трябвало да се научи да не бъде добър човек.
Тъй като един управник е заобиколен от голям брой зловредни противници, той би трябвало бързо да се научи да бъде също толкоз безсъвестен. Слотердайк открива у Макиавели и още един принцип, годен за новите автократи: триумфът не пита по какъв метод е реализиран. Един държател може да бъде огромен измамник и двуличник.
Тръмп като Наполеон III
Още по-интересно от Макиавели е разглеждането от Слотердайк на един вторичен държател – племенника на Наполеон, Луи-Наполеон. През 1848 година той е определен с три четвърти болшинство за президент на новата френска република, а няколко години по-късно се прогласява за император Наполеон III.
Слотердайк го назовава „ император на спектакъла “, който наследява от фамозния си предходник склонността към популизъм и грандиозни жестове. И с триумф: 97% от гласоподавателите му дават гласа си. Негов кумир е Цезар, на който той се пробва да подражава. Той води политика на показност: блясъкът на Елисейския замък, обработен от Наполеон III, през днешния ден продължава да живее в Холивуд.
Писателят Виктор Юго го осмива в памфлета си „ Napoléon le Petit “ (Наполен Малкия): този император бил заобиколен не от съветници, а от подмазвачи и куртизанки:
„ Той взема всичко, употребява всичко, омърсява всичко, обезчестява всичко. “
Паралелите с Тръмп са поразителни. И при двамата се следи превръщане към предишното, изразено още в лозунга „ Make America Great Again “.
И на двамата им липсва способността да изпитват позор. Вместо това те въплъщават дебелоочие. Слотердайк не се съмнява, че точно това прави Тръмп прелъстителен за част от неговите поддръжници. Те биха желали сами да бъдат също толкоз безсрамни, груби и необуздани. Те не желаят да бъдат изискани жители в една народна власт, както постоянно си показват интелектуалците, а им харесва още веднъж да могат да бъдат част от тълпата.
Още от своето епохално произведение „ Критика на циничния разсъдък “ (1983) Петер Слотердайк умее да извлича от историята на философията и културата „ психополитически “ значими прозрения за сегашното. Това му се удава безапелационно и в новата книга. След нея става по-ясно за какво през днешния ден даже в демокрациите доста хора изпитват благосклонности към автократите.
На въпроса какво е настоящото му духовно положение, Слотердайк дава отговор в изявление за ORF:
„ Един демократичен песимист постоянно има учредения да бъде жизнен, тъй като даже сложните условия непрекъснато му дават мотиви за размисъл и за полет над огромния пейзаж от проблеми. “
Настоящият напредък на властническата политика бележи края на „ идиличната визия, че след кралете идват канцлери и президенти “, споделя той в изявлението за ORF.
За Тръмп той написа:
„ В лицето на Доналд Тръмп до върха на международна мощ доближи съвсем необразован човек. “
„ По природа той не е политик, а по-скоро дилър, най-много смешник, който играе ролята на деспот. “
Слотердайк приказва за „ подивяване по вертикалата на властта “ – развой на крах в центровете на ръководство. Избирането на Тръмп демонстрира какъв брой нестабилни са демокрациите:
„ Те са по своята същина двусмислени: основани да предотвратяват диктатурата, само че в същото време отварят опция за нейното определяне. “
Както крайнодесни, по този начин и крайнолеви партии схващат тази комплицирана природа на демокрацията и я употребяват за свои антидемократични цели. Правото на свободен избор съзнателно се опростява и в последна сметка се бърка с безконтролна разхайтеност, счита философът.
Началото на „ политиката на заниманието “
Именно Наполеон III открива шоуто като метод да притегля поддръжка. След прелом през 1852 година той анулира демократичната конституционна страна и осмива достиженията на Френската гражданска война, трансформирала поданиците в жители.
За Слотердайк Наполеон III бележи преломен миг: с него стартира „ политиката на заниманието “, при която не хрумвания и стратегии, а позата и инсценировката основават власт.
Слотердайк прави връзка с сегашното:
„ Истински поразителното е, че толкоз дребни и незабележими, съвсем бихме споделили посредствени хора, действайки дружно с сходни на себе си, могат да причинят толкоз големи несгоди. Викктор Юго, който осмива в памфлети Няполен III, предвещава диагнозата за баналността на злото, разкривайки баналността на великото. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ