Защо да правим избори лесно, като може да е трудно
Защо да ни бъде елементарно, когато можем да го създадем оптимално мъчно? Този неуместен въпрос несъзнателно изниква, когато се замислим за метода, по който протекоха парламентарните избори на 4 април. Вместо подредено и умерено, вотът мина с безвластие, тонове неточности и похабени нерви. Да не приказваме за напрежението към работата на администрацията, което още преди изборния ден съвсем прерасна в нервност.
Кога стартира всичко? В края на 2020 година ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” прокараха законови промени, които трябваше да опростят протоколите с изборните резултати, попълвани от секционните изборни комисии (СИК). Махаме част от ненужната информация и с изборните бумаги ще се работи по-лесно, твърдяха някогашните ръководещи. Смешното беше, че тогава не подозирахме, че ще се случи тъкмо противоположното. Напротив,, че отпадналите данни от протоколите могат да лишат изборните наблюдаващи и публиката от основна информация за изборния развой. Нямахме си концепция, че същинският проблем е заровен напълно другаде и ще избие на повърхността след приключването на вота – като бомба с таймер.
За какво става въпрос?
ГЕРБ и патриотите взеха решение по същото време предходната година, че гласоподавателите в цялата страна ще на 4 април с хартиени бюлетини или с машини – по тяхно предпочитание. Къде беше тънкият миг? Цялата информация от машинното гласоподаване членовете на СИК трябваше да трансферират в секционния протокол и да я сумират с резултатите от хартиеното гласоподаване. Така внезапно се оказа, че размерът на работата, която трябва да свършат комисиите, внезапно нараства.
В Народното събрание, несъмнено, въобще не бяха съобразили, че е допустимо сходно развиване. А и не ги интересуваше. Депутатите се вълнуваха от огромния въпрос за въвеждането на машинното гласоподаване на национално равнище. Целият спор по тематиката беше политически, а техническата страна на въпроса (елемент от която са и протоколите с резултатите) беше прегледана напълно незадълбочено. Още повече, че всички елементи по организацията на вота бяха хвърлени на гърба на Централната изборна комисия (ЦИК).
Хората, които обаче се занимаваха професионално с наблюдаване на изборите, се усетиха бързо накъде отиват нещата. Още при започване на 2021 година от Обществения съвет към ЦИК, в който влизат неправителствени организации с опит в изборния развой. Съветът предлага да се редактират образците на изборните бумаги по този начин, че да се улесни работата на секционните комисии. В ЦИК обаче гледат на нещата по-друг метод. Може да са доста числата за броене, само че аритметиката е елементарна, един калкулатор и готово – по този начин, общо-взето, комисарите виждат работата, която предстоеше да се свърши след изборния ден.
И другият тъничък миг –
в образеца на протокола членовете на ЦИК държат да се отбележат на обособени места преференциите, получени от хартиените бюлетини, от машините и сумата от двете – освен това за всеки претендент от всяка листа. Причината е, че на евроизборите през 2019 година доста СИК-ове си „ икономисват ” прехвърлянето на преференциите от машините в своите протоколи – било заради мързел или безгрижие, било заради предумисъл. Затова през 2021 година ЦИК държи протоколът да се направи по този начин, че цялата информация наложително да влезе в него. И това стана другата причина размерът на изборната книга да набъбне.
Тези развития в месеците преди вота бяха напълно отвън публичното внимание. Проблемът в общественото пространство, едвам когато март беше преполовен и изборите чукаха на вратата. Тогава представители на районни изборни комисии (РИК) ненадейно започнаха да обикалят малките екрани, да размахват образеца на протокола и да предизвестяват, че предстоят безпорядък и напрежение поради извънредно многото работа, която би трябвало да се свърши. Намеси се и държавната компания „ Информационно обслужване ”, която пресмята изборните резултати. От сдружението гръмко оповестиха, че размерът на числата, които би трябвало да бъдат обработени в РИК-овете, е повишен с над 400%, и общият им брой възлиза на смайващите 10 376 245! Кой ще счита тази планина от цифри, почнахме да се питаме. Изведнъж се оказахме надали не на прага на избирателен апокалипсис!
Цялата история закупи и политическа багра.
От ГЕРБ, които поначало носеха главната отговорност за обстановката, на членове на ЦИК, номинирани от Българска социалистическа партия. Политиците от разнообразни цветове започнаха да се замерват с обвинявания. А изборните комисари, набрани от средите на опозицията, негодуващо намекваха, че зад неочакваната медийна интензивност на РИК-овете в действителност стоят тогавашните ръководещи. Не че им липсваха учредения да мислят по този начин. Изборните бумаги бяха подготвени още при започване на февруари, а районните комисии бяха назначени почти по същото време. Ако желаеха да се оплачат от гигантската работа, която им предстоеше, за какво чакаха да пристигна моментът, когато изборните бумаги към този момент се печатаха? И какъв брой време им трябваше на „ Информационно обслужване ” и неговия началник Михаил Константинов да сформират плашещите си статистики, че да ги пуснат по медиите едвам към края на март?
Останалото можеше да се планува. В зала „ Арена Армеец ”, където отидоха множеството столични СИК-ове с книжата си,, обърканите протоколи бяха неведнъж повече от верните, а членовете на комисиите трябваше да спят по пода. На същата картина и в останалите изборни региони в страната – безкрайни опашки от чакащи „ изборджии ”, безчет корекции и ремонти в протоколите, преуморени и припаднали хора, обезверено заканващи се да изгорят изборните бумаги и да се разотидат. Ролята си изигра и станалата към този момент именита некадърност на доста от секционните комисии да си правят работата както би трябвало. Грешки бяха открити, дори тук-там, където би трябвало да е невероятно – да вземем за пример в броя на гласоподавателите!
Това повече не може да се търпи.
Трябва най-сетне да покажем, че можем да се учим от грешките си. Първата, огромна стъпка би трябвало да създадат политиците – да вземат решение по проблема с паралелното прилагане на хартиени бюлетини и машини на изборите. Очевидно хибридната система основава доста тежки усложнения на изборния механизъм. За по-фината му конфигурация своята отговорност би трябвало да поеме ЦИК, която не всеки път е на равнище. Преди идващия парламентарен избор – а той може да бъде напълно скоро – би трябвало да се направи съсредоточено, взаимно изпитание да се преодолеят най-малко най-видимите дефекти на изборния развой. Ако желаеме да си създадем изборите както би трябвало, несъмнено. Ако желаеме да ни е мъчно, тогава да оставим нещата както са в този момент.
Кога стартира всичко? В края на 2020 година ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” прокараха законови промени, които трябваше да опростят протоколите с изборните резултати, попълвани от секционните изборни комисии (СИК). Махаме част от ненужната информация и с изборните бумаги ще се работи по-лесно, твърдяха някогашните ръководещи. Смешното беше, че тогава не подозирахме, че ще се случи тъкмо противоположното. Напротив,, че отпадналите данни от протоколите могат да лишат изборните наблюдаващи и публиката от основна информация за изборния развой. Нямахме си концепция, че същинският проблем е заровен напълно другаде и ще избие на повърхността след приключването на вота – като бомба с таймер.
За какво става въпрос?
ГЕРБ и патриотите взеха решение по същото време предходната година, че гласоподавателите в цялата страна ще на 4 април с хартиени бюлетини или с машини – по тяхно предпочитание. Къде беше тънкият миг? Цялата информация от машинното гласоподаване членовете на СИК трябваше да трансферират в секционния протокол и да я сумират с резултатите от хартиеното гласоподаване. Така внезапно се оказа, че размерът на работата, която трябва да свършат комисиите, внезапно нараства.
В Народното събрание, несъмнено, въобще не бяха съобразили, че е допустимо сходно развиване. А и не ги интересуваше. Депутатите се вълнуваха от огромния въпрос за въвеждането на машинното гласоподаване на национално равнище. Целият спор по тематиката беше политически, а техническата страна на въпроса (елемент от която са и протоколите с резултатите) беше прегледана напълно незадълбочено. Още повече, че всички елементи по организацията на вота бяха хвърлени на гърба на Централната изборна комисия (ЦИК).
Хората, които обаче се занимаваха професионално с наблюдаване на изборите, се усетиха бързо накъде отиват нещата. Още при започване на 2021 година от Обществения съвет към ЦИК, в който влизат неправителствени организации с опит в изборния развой. Съветът предлага да се редактират образците на изборните бумаги по този начин, че да се улесни работата на секционните комисии. В ЦИК обаче гледат на нещата по-друг метод. Може да са доста числата за броене, само че аритметиката е елементарна, един калкулатор и готово – по този начин, общо-взето, комисарите виждат работата, която предстоеше да се свърши след изборния ден.
И другият тъничък миг –
в образеца на протокола членовете на ЦИК държат да се отбележат на обособени места преференциите, получени от хартиените бюлетини, от машините и сумата от двете – освен това за всеки претендент от всяка листа. Причината е, че на евроизборите през 2019 година доста СИК-ове си „ икономисват ” прехвърлянето на преференциите от машините в своите протоколи – било заради мързел или безгрижие, било заради предумисъл. Затова през 2021 година ЦИК държи протоколът да се направи по този начин, че цялата информация наложително да влезе в него. И това стана другата причина размерът на изборната книга да набъбне.
Тези развития в месеците преди вота бяха напълно отвън публичното внимание. Проблемът в общественото пространство, едвам когато март беше преполовен и изборите чукаха на вратата. Тогава представители на районни изборни комисии (РИК) ненадейно започнаха да обикалят малките екрани, да размахват образеца на протокола и да предизвестяват, че предстоят безпорядък и напрежение поради извънредно многото работа, която би трябвало да се свърши. Намеси се и държавната компания „ Информационно обслужване ”, която пресмята изборните резултати. От сдружението гръмко оповестиха, че размерът на числата, които би трябвало да бъдат обработени в РИК-овете, е повишен с над 400%, и общият им брой възлиза на смайващите 10 376 245! Кой ще счита тази планина от цифри, почнахме да се питаме. Изведнъж се оказахме надали не на прага на избирателен апокалипсис!
Цялата история закупи и политическа багра.
От ГЕРБ, които поначало носеха главната отговорност за обстановката, на членове на ЦИК, номинирани от Българска социалистическа партия. Политиците от разнообразни цветове започнаха да се замерват с обвинявания. А изборните комисари, набрани от средите на опозицията, негодуващо намекваха, че зад неочакваната медийна интензивност на РИК-овете в действителност стоят тогавашните ръководещи. Не че им липсваха учредения да мислят по този начин. Изборните бумаги бяха подготвени още при започване на февруари, а районните комисии бяха назначени почти по същото време. Ако желаеха да се оплачат от гигантската работа, която им предстоеше, за какво чакаха да пристигна моментът, когато изборните бумаги към този момент се печатаха? И какъв брой време им трябваше на „ Информационно обслужване ” и неговия началник Михаил Константинов да сформират плашещите си статистики, че да ги пуснат по медиите едвам към края на март?
Останалото можеше да се планува. В зала „ Арена Армеец ”, където отидоха множеството столични СИК-ове с книжата си,, обърканите протоколи бяха неведнъж повече от верните, а членовете на комисиите трябваше да спят по пода. На същата картина и в останалите изборни региони в страната – безкрайни опашки от чакащи „ изборджии ”, безчет корекции и ремонти в протоколите, преуморени и припаднали хора, обезверено заканващи се да изгорят изборните бумаги и да се разотидат. Ролята си изигра и станалата към този момент именита некадърност на доста от секционните комисии да си правят работата както би трябвало. Грешки бяха открити, дори тук-там, където би трябвало да е невероятно – да вземем за пример в броя на гласоподавателите!
Това повече не може да се търпи.
Трябва най-сетне да покажем, че можем да се учим от грешките си. Първата, огромна стъпка би трябвало да създадат политиците – да вземат решение по проблема с паралелното прилагане на хартиени бюлетини и машини на изборите. Очевидно хибридната система основава доста тежки усложнения на изборния механизъм. За по-фината му конфигурация своята отговорност би трябвало да поеме ЦИК, която не всеки път е на равнище. Преди идващия парламентарен избор – а той може да бъде напълно скоро – би трябвало да се направи съсредоточено, взаимно изпитание да се преодолеят най-малко най-видимите дефекти на изборния развой. Ако желаеме да си създадем изборите както би трябвало, несъмнено. Ако желаеме да ни е мъчно, тогава да оставим нещата както са в този момент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ