Зариваме се с 600 000 хранителни отпадъци годишно. Всеки българин

Зариваме се с 600 000 хранителни боклуци годишно. Всеки българин създава 94 кг хранителни боклуци годишно, демонстрират данните от Националния проект за ръководство на отпадъците до 2030 година. Да, може да сме по-добре от междинния европеец, който създава 127 кг хранителни боклуци, само че имаме сериозен проблем.
Общите количества на формирани
хранителни боклуци в страната е обилни – близо 600 000 тона.

В България още няма методика за премерване на питателните боклуци с генезис, друг от семействата. Също по този начин на национално равнище няма настояща стратегическа рамка по повод попречване образуването на питателните боклуци. Липсват действителни ограничения и дейности, които да обзет
всички стадии на хранителната верига
от произвеждане, преработката на храни, търговията на едро и дребно, публичното хранене и семействата. Би трябвало да докладваме на Европейска комисия какви са количествата хранителни боклуци у нас. Все още не е ясно дали Националния статистически институт е подготвен с сходна информация и какъв брой съответна и действителна е тя обаче. Първият период за наложително подаване на данни е 30 юни 2022 година. Всичко това приказва
задоволително за натрупалите се проблеми
в бранша за обработката на хранителни боклуци и по-общо видяно – по какъв начин се устройва кръговата стопанска система у нас.

Страната ни има Национална стратегия за попречване и понижаване загубата на храни, само че по-скоро слага периоди вместо да взема решение съответни проблеми. Според програмата би трябвало от предходната година да работи
обща методика за пресмятане на
питателните боклуци. Всяка година до края на май да изпращаме информация до Европейската комисия за питателните боклуци у нас. До 15 юни пък би трябвало да се прави годишен отчет за количеството хранителни боклуци, само че и отчет за осъществяването на Плана за деяние.
В програмата е планувано също да се сътвори
Национална платформа по отношение на загубата на храни, която да сплотява всички, която към момента е объркващо какво тъкмо ще прави.

По отношение на статистиката 3еNews и Dir.bg попитаха дали сме подготвени с методика. Националният статистически институт (НСИ) работи по статистика на питателните боклуци, оповестиха оттова. Новата методология е приложена за първи път тази година и в бъдеще ще бъде подобрявана, допълниха за 3eNews и Dir.bg от Национален статистически институт.
Но оттова оповестиха, че към момента има усложнения
при събирането на нужните данни. По въпроса със основаването на платформа, работна група би трябвало да следи за осъществяване на програмата за понижаване загубата на храни до 2026 година. Очаква се скоро да се даде началото на Национална платформа по отношение на загубата на храни, която да бъде като съвет от
институции, бизнес и неправителствени организации,
оповестиха от Министерство на земеделието. Първо обаче ще се подписа меморандум сред заинтригуваните страни и всички тези административни платформи забавят казуса и не водят до неговото решение.

Първичното произвеждане е главният източник на формиране на хранителни боклуци, следвано от семействата и бранша на преправка и произвеждане на храни

Снимка: Евростат

За България (виж таблицата) първичното произвеждане е главният източник на формиране на хранителни боклуци, следвано от семействата и бранша на преправка и произвеждане на храни. През 2020 година, първата година от пандемията от COVID-19,
в Европейски Съюз са генерирани към 127 кг хранителни
боклуци на човек. Toва е един от главните заключения от първия мониторинг на питателните боклуци, на база данните, предоставени от държавите-членки на Европейски Съюз, демонстрират отговорите на Министерство на земеделието.
Домакинствата генерират 55% от
питателните боклуци, което съставлява 70 кг на глава от популацията. Хранителните боклуци в семействата са съвсем два пъти повече от тези, произлизащи от секторите на първичното произвеждане и производството на хранителни артикули и питиета (14 кг и 23 кг на жител; надлежно 11% и 18%);
Ресторантите и питателните услуги
са отчели 12 кг хранителни боклуци на човек (9%), до момента в който търговията на дребно и друга дистрибуция на храни е секторът с минимум количество хранителни боклуци (9 кг; 7 %). Все още обаче се проучва въздействието на COVID-19 върху тези два бранша.

От данните излиза наяве още, че общите количества храни, създадени в Европейски Съюз за 2011 година са към 865 кг/човек. Това значи, че повече от 20% от създадените в Европейски Съюз храни се трансформират в боклуци, излиза наяве от получените данни.
Финансовите разноски за производството
на тези неконсумирани храни възлизат на 143 милиарда евро, а количеството употребявани първични материали – на 261 млн. тона. Същевременно тази загуба на храни е довела до генерирането на 170 млн. тона въглероден диоксид, описа екологът съосновател на Института за кръгова стопанска система Асен Ненов.

В Стратегията и проекта за дейности за преход към кръгова стопанска система е записано, че доста дребна част от питателните боклуци от семейства се отклоняват от депониране. Сред рекомендациите в документа са
да се вкара наложително разделно събиране
на биоотпадъци от семействата. Едновременно с това да се доизграждат общинските системи за отнасяне на биоотпадъци, което ще разреши оползотворяването на към 200 000 тона хранителни боклуци на година.
Решението от една страна е да стартираме
да събираме питателните боклуци от семействата настрана в кафяв резервоар да вземем за пример, а в сивите контейнери да събира смесеният боклук, който не може да се раздели. Такъв пилотен план се случва в столичния квартал „ Надежда “. В плана се включват 300 семейства и се построяват в началото пет зелени острова.
На всеки от зелените острови в квартала
се разполагат жълт резервоар за хартия, пластмаса и метал, зелен за стъкло, два броя кафяви контейнери за органически боклук и един съд за разбъркан битов боклук. Всяко домакинство,
което взе участие в плана получава ключ
за достъп до загражданията, както и безвъзмездни съдове за разделно събиране на отпадъците вътре в семейството. Интересът е извънредно огромен и през 2022 година се вършат още пет зелени острова за още 300 семейства.

Предстои Столична община да утвърди и финансира построяването на още 15 заграждения „ зелен остров “, които действително ще дадат опция на най-малко още 900 семейства да се включат.
Най-важният урок за триумфа
е информирането на всяко домакинство поотделно за опцията да се включи още преди пандемията, в този момент несъмнено е по-сложно, изясни за 3eNews кметът на регион „ Надежда “ Димитър Димов. От региона регистрират сериозна разлика в качеството и „ чистотата “ на разделния боклук, и несъмнено – на успеваемостта на преработването на отпадъка.
Към момента участниците в плана
не получават финансов тласък за включването си, добави Димов. Данните от плана ще оказват помощ на Столична община да предложи друг механизъм за използване на такса „ битов боклук “, измежду които е и правилото „ замърсителят заплаща “.

След две години на сполучливо използване на плана това към момента не се случва.

Къде отиват питателните боклуци?

Хранителните боклуци от детски градини, учебни заведения, хотели, заведения за хранене, пазари отиват в инсталацията за биологични боклуци в Хан Богров. За страдание, битов биологичен боклук тук не попада. Хората изхвърлят питателните боклуци в сивите контейнери, които отиват за депониране.
Инсталацията работи от 2014 година
и има оптимален потенциал 20 000 тона на година. До момента в нея са модифицирани над 68 700 тона, сподели за 3eNews Виктор Атанасов, основен технолог на Столичното дружество за отнасяне на боклуци, площадка „ Хан Богров “. На площадката там е построена апаратура за биологично отнасяне, включваща компостиране на биоразградими боклуци и компостиране на зелени боклуци. Това е единствената сходна апаратура у нас.
От данните обаче излиза наяве,
че площадката сега не работи на цялостен потенциал. На място стана ясно, че тя не работи от самото начало, а на шпации като се събере нужното количество отпадък. Подобреното разделно събиране и доставянето в инсталацията на органични боклуци с минимално количество примеси и опаковки неимоверно ще усъвършенства работата й, сподели Атанасов. Той изрази подозрение, че в случай че стартират да идват и питателните боклуци от семействата ще има качествена суровина за произвеждане на биогаз, който бива оползотворен посредством когенерация.
Произведената електрическа енергия може
да се подава към електропреносната мрежа, а получената топлоенергия се употребява за затопляне на софтуерните процеси и в администрацията. Произведената електрическа енергия е с 60% повече от употребяваната в инсталацията. В момента и огромна част от отпадъците отиват за произвеждане на RDF гориво. Но отново да уточним сега там отиват боклуци от заведения за хранене, заведения и пазари, а питателните боклуци на депото.
• Около 30% (1,3 милиарда тона)
от създадените в света храни за консумация се губят на другите стадии на хранителната верига; за производството на тази неконсумирана храна се изразходва ¼ от водата, употребена в селското стопанство;
• 28 % от международната обработваема земя
(1,4 милиарда хектара) се употребяват за произвеждане на храни, които се пропиляват, до момента в който 60% от загубата на биоразнообразие в света се дължи на хранително-вкусовата промишленост;
• Въздействието върху климата
на създадените, само че неконсумирани храни, възлиза на 3,6 гигатона (Gt) еквивалент на CO2;
• Разточителните модели на
произвеждане и ползване на храни водят до доста пропиляване на международните водни запаси, съставляват опасност за биологичното многообразие, водят до обедняване на почвата и разхищаване на други изчерпаеми естествени ресурси;
• Годишните финансови загуби,
в международен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се пресмятат на 990 милиарда щатски $, екологичната цена е 700 милиарда щатски $, а обществената – 900 милиарда щатски $.

Затова Програмата за стабилно развиване на Организация на обединените нации слага цел за понижаване на половина на питателните боклуци на глава от популацията в международен мащаб до 2030 година Да понижим на половина отпадъците до 2030 година
е пожелателната цел и на страните в Европейски Съюз.
Европейската комисия реши до края на 2023 година да изследва данните за разхищаването на храни, предоставяни от страните членки и
да сътвори единна методика,
с цел да реши дали е удачно да има цел за понижаване на питателните боклуци до 2030 година. Затова очакваше тази година систематизирана информация от страните-членки.

Даряването на храни на хранителни банки и други благотворителни организации не би трябвало да бъде спирано поради данъчни спънки, споделя Комисията. Но едно от най-важните неща е всички ние да разберем какъв брой значимо е
да не разхищаваме храна и да планираме.
Например може да си създадем меню за седмицата какво ще хапваме без значение дали сме сами или имаме семейство. Списъкът за извършване на покупки (и спазването му) оказва помощ за понижаване на питателните боклуци с 4 кг на човек на година, демонстрират изследвания.
Можем да слагаме храната си в по-малка паница.
Датско изследване да вземем за пример демонстрира, че в случай че размерът на чинията е единствено с 9% по-малък, питателните боклуци биха намалели с повече от 25%., което значи понижаване както на въглеродния, по този начин и на екологичния ни отпечатък.

Важно е да съхраняваме вярно продуктите да вземем за пример доматите нямат потребност от ледник, а ябълките, крушите, прасковите и бананите не се слагат покрай други плодове, тъй като те по-бързо ще се скапват.
Част от питателните боклуци могат да се употребяват
за основаване на почва, компост, който е потребен в земеделието и също така е жив артикул. А всичко живо към нас е основано на въглерод. Това значи, че в случай че компостираме, ние задържаме въглерод, потребен за почвата.
Затова толкоз е значимо да вършим
домашни компостери и общините да имат компостиращи съоръжения, които основават тор, най-хубавият артикул за селското стопанство, споделя Асен Ненов.

Едно от най-важните неща е да знаем какво значат термините „ годно до “ и „ най-хубав до “.

Според проучване на Евробарометър, означенията върху храните на периода за валидност са неразбираеми за потребителите. Само 47% схващат означението „ най-хубав до “, а 40% са осведомени със смисъла на означението „ използвай до “.
Това води до голословно изхвърляне на храни.
С изключение на яйцата, законодателството на Европейски Съюз не дефинира методите за отбелязването на датите за период на валидност („ използвай преди “) и на минимална продължителност („ най-хубав до “). Консумацията на храни след приключването на периода на валидност може да породи опасения, свързани с сигурността. Но при приключването на периода на минимална продължителност
(„ най-хубав до “) храните към момента са безвредни
за консумация, при изискване че са спазени инструкциите за предпазване и опаковката не е развалена. При „ най-хубав до “ производителите подсигуряват качеството на храните (например хрупкавост, цвят, вкус…)
При даряването на храни с обозначен период
на валидност („ използвай преди “), донорите би трябвало да подсигуряват задоволителен период на предпазване при доставката на такива артикули. Предлагането на пазара на храни с изминал период на минимална продължителност (т.е. „ най-хубав до “) е позволено, при изискване че съответните храни са към момента безвредни. Пускането на пазара на храни с изминал период на минимална продължителност е позволено
на всеки стадий от веригата за доставка на храни.
„ Най-добър до “ (best before) значи, че един пакет ориз или брашно е най-хубав до избрана дата, след което стартира да му спада хранителната и вкусова стойност, само че той продължава да е кадърен за консумация. А „ използвай преди “ (use by) избрана дата, както е при млечните, рибата и месото да вземем за пример значи, че след тази дата, го използваш на своя отговорност, тъй като към този момент в него може да са се развили болестотворни организми и да пострадаш.
Това мисля, че е основна точка
в решаването на проблема с питателните боклуци от семействата, тъй като доста храни биват изхвърляни тъкмо тъй като потребителя не схваща концепцията на етикетирането, разяснява съоснователят на Института по кръгова стопанска система Асен Ненов.

България би трябвало да направи разбор и да се възползва от законодателните благоприятни условия за даряването на храни, настояват специалистите. Към Закона за храните
Наредба за характерните условия
за осъществяване на хранително банкиране и контрола върху тази активност регламентира даряването на храни с изминал период на минимална продължителност „ най-хубав до “.

Фонд за европейско подкрепяне на най-нуждаещите се лица и дарения на храни (FEAD) подкрепя финансово страните за начинания за дарението на храни. Разходите за събирането на дарената от донора храна и за
нейното превозване, запазване и
разпределение на най- нуждаещите се лица може да бъдат покрити със средства от FEAD. Организацията поддържа и действия за повишение на осведомеността измежду потребителите.

Българската хранителна банка приема храни и разпределя храни на нуждаещи се. А резултатите от активността на
Българската хранителна банка и Българския червен кръст
демонстрират, че има огромен капацитет за увеличение на количеството на дарените храни.

Тези процеси остават основни за кръговата стопанска система и нейните особености – развой, който към момента прохожда у нас, а в Европа е дребна част от общата концепция за повторна приложимост на артикули и артикули.