Съюз за спестявания и инвестиции - новата идея на ЕС
Заради структурни фактори стопанската система на Европейски Съюз се показва по-лошо от своите съществени съперници
Вниманието е ориентирано към ресурсите на семействата
Проблемът е в цялостната среда за бизнес
Наскоро Европейската комисия в свое публично официално съобщение разгласи желанията и насоките по пътя към основаване на обединен Съюз за спестявания и вложения (ССИ). Той има за цел да канализира по-ефективно процеса от икономисване към вложение и да насочи към по-продуктивни съгласно Европейска комисия посоки: вложения в предприятия в Европейския съюз посредством покупка на издадени от тях финансови принадлежности или рисково финансиране, което да подкрепи основаването на повече “еднорози ”. В актуалната публикация ще се опитам да показва някои от главните моменти.
В текста е изработен къс разбор на проблемите в процеса на финансиране, които се явяват задържащ фактор по отношение на капацитета на Европейски Съюз за икономически напредък. Разбира се, развиването произтича от концепциите и нововъведенията, с помощта на които се основават търсени от пазара артикули. Такъв артикул, с цел да бъде важен за стопанската система като цяло, е нужен огромен мащаб на производството и доставянето му. Това изисква влагането на спомагателен капитал, който нормално се набира на финансовите пазари. Проблемът - освен в Европейски Съюз, само че и в еврозоната, е, че на процедура финансовият пазар понастоящем е мощно фрагментиран и по този метод, без значение от размера си, предприятията не са сложени в идентични условия.
Казано по различен метод - едно и също дружество ще бъде изправено пред разнообразни условия и ще заплаща друга цена на финансиране, в случай че получи банков заем в Естония, в Белгия или в Испания. Този и други проблеми трябваше да бъдат адресирани посредством построяването на Съюз на финансовите пазари, а новото предложение към този момент е даже по-обхватно и заради това наподобява даже по-трудно за осъществяване.
Въпреки че стартира с обичайния за сходни материали оптимизъм, текстът в действителност признава за голям брой проблеми като най-важният измежду тях е, че поради структурни фактори стопанската система на Европейски Съюз се показва по-лошо от своите съществени съперници и това частично се дължи на неефективното финансово ходатайство. Всъщност обаче той произтича от трайно по-ниската работливост и незадоволително бързия є напредък. В съответния случай анализът се концентрира върху финансовите аспекти на това закъснение, въпреки че е очевидно, че те евентуално имат надалеч по-слабо влияние от други фактори.
Такива фактори са не толкоз удобната среда за бизнес в Европейски Съюз заради постоянно несъразмерните и несъответстващи регулации, доста от които се постановат от европейските институции, без да регистрират спецификите в обособените страни членки или да се вслушват в бизнеса по отношение на отрицателните аспекти върху икономическата интензивност. Могат да бъдат добавени високото като цяло данъчно облагане поради финансирането на прекомерно великодушните обществени системи, които дружно със законодателствата по отношение на пазара на труда лимитират предлагането му.
Основен фактор през последните години се явява и поставеното условие за нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година Поради това поражда нужда от спомагателни вложения за осъществяване на тази цел, които обаче няма да генерират добавена стойност в бъдеще. Въпреки това те са наложителни, тъй като предприятията, които не изпълнят условието, ще бъдат затворени, а продуктите, които създават, и цената, която основават, или биха изчезнали, или това ще се случва някъде отвън Европейски Съюз.
Нещо повече - в отчета на Марио Драги се показва, че до 2030 година стопанската система на Европейски Съюз се нуждае от спомагателни вложения в размер сред 750 милиарда и 800 милиарда евро на година. Тук обаче не са включени изключителните военни разноски, които страните от Европейски Съюз дружно и поотделно е решено да създадат за въоръжаване (около 800 милиарда евро), което в допълнение утежнява дефицита.
Настоящото положение на обществените финанси в доста от страните от Европейски Съюз е незадоволително и против тях е налице процедура по несъразмерни бюджетни дефицити. Списъкът обгръща 8 страни - Франция, Италия, Белгия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, само че не изчерпва всички с бюджетни и дългови проблеми. Недостатъчното фискално пространство подтиква Европейска комисия да потърси решения и от частния бранш като разумно е вниманието да бъде ориентирано към ресурсите на семействата, които да бъдат привлечени като вложители.
Според Европейска комисия почти 10 трлн. евро са спестяванията на семействата под формата на банкови влогове и тя си е сложила за цел 8 трлн. евро от тях да бъдат пренасочени към вложения във финансови принадлежности отвън банките, което съгласно тяхната оценка би осигурило потоци от към 350 милиарда евро годишно. Аргументите зад тази цел са свързани с по-ниската възвръщаемост от банковите депозити по отношение на корпоративни облигации или дялови участия и това би било от изгода и за семействата, и за предприятията, защото биха се икономисали разноските за финансово ходатайство.
Първият въпрос, който директно поражда, е за какво тези изгоди не се осъществят и понастоящем, а са нужни съответни дейности от страна на европейските институции. Това положение отразява потребителския избор, т.е. самите спестители (наличието на банкови влогове не е еквивалентно на спестявания) имат желания да държат нискорискови, високоликвидни активи, каквито са банковите влогове, вместо други принадлежности. Банковите влогове по принцип са обезпечени от национални схеми, а заради това имплищитно от съответните страни. Следователно до избрания размер рискът от несъстоятелност е най-малък.
Такива имплицитни гаранции няма по какъв начин да бъдат дадени от националните държавни управления даже за търгуваните на контролираните пазари принадлежности (схемите за отбрана на вложителите нямат такова предназначение). Т. е. изборът на по-нискорискови и по-високоликвидни активи не може да се отдаде само на незадоволителната финансова просветеност, която съгласно Европейска комисия е присъща за спестителите в Европейски Съюз. Разбира се, оповестеното желание за възстановяване на образованието в региона на финансите е добра концепция от практическа позиция, само че понастоящем то (правилно) е прерогатив на обособените държавни управления и намесата и в този аспект на политиката не наподобява нужна.
Аналогична е обстановката по отношение на концепцията за обезпечаване на данъчни тласъци за вложенията отвън банковата система. Те биха засегнали облагането на персоналните приходи, което - за благополучие - към момента се дефинира на национално ниво. В България такива тласъци се ползват и понастоящем при спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване и при животозастраховането, само че все пак ползата към тези типове вложения не е изключително мощен. В останалите страни от Европейски Съюз също работят такива тласъци, само че очевидно дълготрайният им темперамент е по-силен фактор.
В официалното съобщение е отделено внимание на посочените нагоре институционални вложители, които също не държат в портфейлите си задоволителен съгласно Европейска комисия % дялови принадлежности. За това обаче има ясна причина изключително при фондовете за наложително обезпечаване и банките - регулаторните условия.
Друг въпрос, който изниква по отношение на упоменатата тактика за директно финансиране, е, че по този метод от банките ще бъде изтеглен забележителен запас. Според данните от Европейската централна банка в ЕЗ против всеки 100 евро привлечени депозити в банките са отпуснати над 90 евро заеми за семействата и за бизнеса. Следователно, в случай че 8 трлн. евро бъдат изтеглени от банките, заеми в размер най-малко 7 трлн. евро би трябвало да бъдат изплатени, което би било резултат от понижаването на капитала на банковата система и на депозитния и паричния мултипликатори, а също така би се наложила смяна в структурата на портфейлите.
Тази обстановка би трансформирала и разпределението на заема в стопанската система - наличният запас за заеми за семействата и бизнеса би се понижил, в следствие от което лихвените проценти по тях биха се нараснали. Вероятно употребяваният запас би бил по-малък от изтегления от банките, само че въпреки всичко лихвите при директно финансиране биха се намалили. Такова обаче не е налично за всички предприятия, а единствено за по-големите.
Тоест поради тази политика евентуално лихвите за по-големия бизнес биха се намалили за сметка на по-малкия и на семействата. От друга страна възвръщаемостта от вложенията на семействата евентуално би се повишила, само че при по-висок риск от несъстоятелност и при по-ниска ликвидност на активите им, както и за сметка на нараснали трансакционни разноски. Тези последици надалеч не подхождат на задачите, сложени от Европейска комисия.
Други аспекти на реализирането на Съюза за спестявания и вложения съгласно Европейска комисия са свързани с концентрация на надзорните органи за облекчение на казуса с регулаторния арбитраж. Това е още един детайл от незавършената интеграция на финансовите пазари, който следва да бъде прегледан, без да е ясно дали това решение е вярно. Подходът без отчитане на националните специфики не би могъл да отрази разнообразната конструкция и динамичност на съответните пазари. Затова фокусът би трябвало да попадне върху съдействието и обмена на информация сред националните регулатори, като обезпечи ефикасен контрол и резервира способността за акомодация, за която се изискват задълбочено познаване на локалния пазар и бърза реакция.
От Европейска комисия показват, че младите компании, чиито бъдещи доходи не са сигурни и към момента им липсват обезпечения, разчитат главно на дялово финансиране и нормално се обръщат към фондове за рискови капитали, ориентирани към бизнеси в напредък. Заради това те оферират национални стратегии и такива на ниво Европейски Съюз, които да подкрепят рисковите вложения. Исторически видяно обаче сходни стратегии непроменяемо завършват с огромни загуби за данъкоплатците, защото бизнесите, получили поддръжка, не оцеляват най-вече поради интернационалната конкуренция. Освен това по този метод ресурсите се разпределят неефективно и се основават предпоставки за политическа корупция.
В умозаключение - интервалът на негативни съществени лихвени проценти и провеждането на неконвенционална парична политика от Европейската централна банка, което включваше и изкупуване на корпоративни облигации, не способства за по-бърз напредък на продуктивността в еврозоната и в Европейски Съюз като цяло. Тоест казусът би трябвало да се търси не толкоз в скъпото финансиране, колкото в цялостната среда за бизнес.
Вниманието е ориентирано към ресурсите на семействата
Проблемът е в цялостната среда за бизнес
Наскоро Европейската комисия в свое публично официално съобщение разгласи желанията и насоките по пътя към основаване на обединен Съюз за спестявания и вложения (ССИ). Той има за цел да канализира по-ефективно процеса от икономисване към вложение и да насочи към по-продуктивни съгласно Европейска комисия посоки: вложения в предприятия в Европейския съюз посредством покупка на издадени от тях финансови принадлежности или рисково финансиране, което да подкрепи основаването на повече “еднорози ”. В актуалната публикация ще се опитам да показва някои от главните моменти.
В текста е изработен къс разбор на проблемите в процеса на финансиране, които се явяват задържащ фактор по отношение на капацитета на Европейски Съюз за икономически напредък. Разбира се, развиването произтича от концепциите и нововъведенията, с помощта на които се основават търсени от пазара артикули. Такъв артикул, с цел да бъде важен за стопанската система като цяло, е нужен огромен мащаб на производството и доставянето му. Това изисква влагането на спомагателен капитал, който нормално се набира на финансовите пазари. Проблемът - освен в Европейски Съюз, само че и в еврозоната, е, че на процедура финансовият пазар понастоящем е мощно фрагментиран и по този метод, без значение от размера си, предприятията не са сложени в идентични условия.
Казано по различен метод - едно и също дружество ще бъде изправено пред разнообразни условия и ще заплаща друга цена на финансиране, в случай че получи банков заем в Естония, в Белгия или в Испания. Този и други проблеми трябваше да бъдат адресирани посредством построяването на Съюз на финансовите пазари, а новото предложение към този момент е даже по-обхватно и заради това наподобява даже по-трудно за осъществяване.
Въпреки че стартира с обичайния за сходни материали оптимизъм, текстът в действителност признава за голям брой проблеми като най-важният измежду тях е, че поради структурни фактори стопанската система на Европейски Съюз се показва по-лошо от своите съществени съперници и това частично се дължи на неефективното финансово ходатайство. Всъщност обаче той произтича от трайно по-ниската работливост и незадоволително бързия є напредък. В съответния случай анализът се концентрира върху финансовите аспекти на това закъснение, въпреки че е очевидно, че те евентуално имат надалеч по-слабо влияние от други фактори.
Такива фактори са не толкоз удобната среда за бизнес в Европейски Съюз заради постоянно несъразмерните и несъответстващи регулации, доста от които се постановат от европейските институции, без да регистрират спецификите в обособените страни членки или да се вслушват в бизнеса по отношение на отрицателните аспекти върху икономическата интензивност. Могат да бъдат добавени високото като цяло данъчно облагане поради финансирането на прекомерно великодушните обществени системи, които дружно със законодателствата по отношение на пазара на труда лимитират предлагането му.
Основен фактор през последните години се явява и поставеното условие за нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година Поради това поражда нужда от спомагателни вложения за осъществяване на тази цел, които обаче няма да генерират добавена стойност в бъдеще. Въпреки това те са наложителни, тъй като предприятията, които не изпълнят условието, ще бъдат затворени, а продуктите, които създават, и цената, която основават, или биха изчезнали, или това ще се случва някъде отвън Европейски Съюз.
Нещо повече - в отчета на Марио Драги се показва, че до 2030 година стопанската система на Европейски Съюз се нуждае от спомагателни вложения в размер сред 750 милиарда и 800 милиарда евро на година. Тук обаче не са включени изключителните военни разноски, които страните от Европейски Съюз дружно и поотделно е решено да създадат за въоръжаване (около 800 милиарда евро), което в допълнение утежнява дефицита.
Настоящото положение на обществените финанси в доста от страните от Европейски Съюз е незадоволително и против тях е налице процедура по несъразмерни бюджетни дефицити. Списъкът обгръща 8 страни - Франция, Италия, Белгия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, само че не изчерпва всички с бюджетни и дългови проблеми. Недостатъчното фискално пространство подтиква Европейска комисия да потърси решения и от частния бранш като разумно е вниманието да бъде ориентирано към ресурсите на семействата, които да бъдат привлечени като вложители.
Според Европейска комисия почти 10 трлн. евро са спестяванията на семействата под формата на банкови влогове и тя си е сложила за цел 8 трлн. евро от тях да бъдат пренасочени към вложения във финансови принадлежности отвън банките, което съгласно тяхната оценка би осигурило потоци от към 350 милиарда евро годишно. Аргументите зад тази цел са свързани с по-ниската възвръщаемост от банковите депозити по отношение на корпоративни облигации или дялови участия и това би било от изгода и за семействата, и за предприятията, защото биха се икономисали разноските за финансово ходатайство.
Първият въпрос, който директно поражда, е за какво тези изгоди не се осъществят и понастоящем, а са нужни съответни дейности от страна на европейските институции. Това положение отразява потребителския избор, т.е. самите спестители (наличието на банкови влогове не е еквивалентно на спестявания) имат желания да държат нискорискови, високоликвидни активи, каквито са банковите влогове, вместо други принадлежности. Банковите влогове по принцип са обезпечени от национални схеми, а заради това имплищитно от съответните страни. Следователно до избрания размер рискът от несъстоятелност е най-малък.
Такива имплицитни гаранции няма по какъв начин да бъдат дадени от националните държавни управления даже за търгуваните на контролираните пазари принадлежности (схемите за отбрана на вложителите нямат такова предназначение). Т. е. изборът на по-нискорискови и по-високоликвидни активи не може да се отдаде само на незадоволителната финансова просветеност, която съгласно Европейска комисия е присъща за спестителите в Европейски Съюз. Разбира се, оповестеното желание за възстановяване на образованието в региона на финансите е добра концепция от практическа позиция, само че понастоящем то (правилно) е прерогатив на обособените държавни управления и намесата и в този аспект на политиката не наподобява нужна.
Аналогична е обстановката по отношение на концепцията за обезпечаване на данъчни тласъци за вложенията отвън банковата система. Те биха засегнали облагането на персоналните приходи, което - за благополучие - към момента се дефинира на национално ниво. В България такива тласъци се ползват и понастоящем при спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване и при животозастраховането, само че все пак ползата към тези типове вложения не е изключително мощен. В останалите страни от Европейски Съюз също работят такива тласъци, само че очевидно дълготрайният им темперамент е по-силен фактор.
В официалното съобщение е отделено внимание на посочените нагоре институционални вложители, които също не държат в портфейлите си задоволителен съгласно Европейска комисия % дялови принадлежности. За това обаче има ясна причина изключително при фондовете за наложително обезпечаване и банките - регулаторните условия.
Друг въпрос, който изниква по отношение на упоменатата тактика за директно финансиране, е, че по този метод от банките ще бъде изтеглен забележителен запас. Според данните от Европейската централна банка в ЕЗ против всеки 100 евро привлечени депозити в банките са отпуснати над 90 евро заеми за семействата и за бизнеса. Следователно, в случай че 8 трлн. евро бъдат изтеглени от банките, заеми в размер най-малко 7 трлн. евро би трябвало да бъдат изплатени, което би било резултат от понижаването на капитала на банковата система и на депозитния и паричния мултипликатори, а също така би се наложила смяна в структурата на портфейлите.
Тази обстановка би трансформирала и разпределението на заема в стопанската система - наличният запас за заеми за семействата и бизнеса би се понижил, в следствие от което лихвените проценти по тях биха се нараснали. Вероятно употребяваният запас би бил по-малък от изтегления от банките, само че въпреки всичко лихвите при директно финансиране биха се намалили. Такова обаче не е налично за всички предприятия, а единствено за по-големите.
Тоест поради тази политика евентуално лихвите за по-големия бизнес биха се намалили за сметка на по-малкия и на семействата. От друга страна възвръщаемостта от вложенията на семействата евентуално би се повишила, само че при по-висок риск от несъстоятелност и при по-ниска ликвидност на активите им, както и за сметка на нараснали трансакционни разноски. Тези последици надалеч не подхождат на задачите, сложени от Европейска комисия.
Други аспекти на реализирането на Съюза за спестявания и вложения съгласно Европейска комисия са свързани с концентрация на надзорните органи за облекчение на казуса с регулаторния арбитраж. Това е още един детайл от незавършената интеграция на финансовите пазари, който следва да бъде прегледан, без да е ясно дали това решение е вярно. Подходът без отчитане на националните специфики не би могъл да отрази разнообразната конструкция и динамичност на съответните пазари. Затова фокусът би трябвало да попадне върху съдействието и обмена на информация сред националните регулатори, като обезпечи ефикасен контрол и резервира способността за акомодация, за която се изискват задълбочено познаване на локалния пазар и бърза реакция.
От Европейска комисия показват, че младите компании, чиито бъдещи доходи не са сигурни и към момента им липсват обезпечения, разчитат главно на дялово финансиране и нормално се обръщат към фондове за рискови капитали, ориентирани към бизнеси в напредък. Заради това те оферират национални стратегии и такива на ниво Европейски Съюз, които да подкрепят рисковите вложения. Исторически видяно обаче сходни стратегии непроменяемо завършват с огромни загуби за данъкоплатците, защото бизнесите, получили поддръжка, не оцеляват най-вече поради интернационалната конкуренция. Освен това по този метод ресурсите се разпределят неефективно и се основават предпоставки за политическа корупция.
В умозаключение - интервалът на негативни съществени лихвени проценти и провеждането на неконвенционална парична политика от Европейската централна банка, което включваше и изкупуване на корпоративни облигации, не способства за по-бърз напредък на продуктивността в еврозоната и в Европейски Съюз като цяло. Тоест казусът би трябвало да се търси не толкоз в скъпото финансиране, колкото в цялостната среда за бизнес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ