670 тона негодна храна годишно се изхвърлят в България
Заради изискваното по закон за маркиране даренията на храни с изтичащ период са намалели с 50% през предходната година.
Това сподели пред публицисти Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия, предава Investor.BG. Припомняме, че наредба в закона изисква на всяка опаковка да има текст, който да указва, че храната е за подаяние. Това условие бе несъмнено още преди време като спънка за стимулиране на даренията.
Сега членове на сдружението са провели среща по тематиката с омбудсмана Мая Манолова. Едно от предложенията за поощряване на спадащите дарения на храни е Българската хранителна банка да получава дотация от държавния бюджет.
Според експерта в България не престават да се изхвърлят доста храни с изминал период на валидност от крайния консуматор, само че не и от търговците, тъй като те употребявали борси и сериозен мениджмънт, който да предотвратява изхвърлянето в огромен мащаб. Според някои данни количеството изхвърляна храна в страната ни доближава 670 тона годишно.
Нито един търговец не е бил осъден поради нелоялна конкуренция по Закона за комерсиалните вериги, заяви още Йордан Матеев. Той призна в същото време, че има 12-13 производства, само че нито едно не е против веригите снабдители на бързооборотни артикули. Според Матеев обаче някои членове пораждат опасности за практиката и би трябвало да бъдат прецизирани.
Като добър образец за развиването против нелоялните търговски практики Матеев уточни разплащането, което се прави в период до 30 дни. За съпоставяне – съгласно европейската инструкция срокът е до 60 дни. В Брюксел се водят диспути дали да не се одобри българският модел. Добра процедура съгласно Матеев е и Арбитражната комисия към земеделското министерство, където няма нито един случай за нелоялни практики в връзките производител – търговец.
Според Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна стопанска система, съществуват устойчиви легенди, че веригите изтласкват дребните магазини, че се продават вносни артикули със подозрително качество и че веригите не влагат в локалния пазар.
„ Дори тези легенди стоят зад някои законодателни начинания “, сподели икономистът. Тя цитира разбор на GfK от 2016 година, съгласно които се усилва потребителското доверие, а клиентите са правили по-малки покупки, само че при по-големи като размер. Според данните хипермаркетите, супермаркетите, дискаунтърите и магазините от вида „ кеш енд кери “ държат 40% от пазара на търговия на дребно. Сериозен растеж от 25% на годишна база се следи при профилираните магазини за храни, питиета и тютюневи произведения, сподели още Николова. Тя чака мощната конкуренция при дискаунтърите да се резервира и да има растеж при профилираните магазини. По думите ѝ в бъдеще дребните магазини може да образуват по-големи обединявания по образеца на веригата CBA.
По отношение на онлайн търговията съгласно нея купувачите изпитват технологическа преграда при доставката на хранителни артикули. Според разбор 64% от потребителите се тормозят дали ще им бъдат доставени свежи артикули, 62% - дали ще са качествени. 70% желаят да пробват сходна доставка, а 51% упорстват за общественото другарство в магазините. Що се отнася до стандартите за качество, сред 60 и 70 на 100 от стоките във веригите са от български производители, сподели Николова. Тя цитира и политиката да сертифицират доставчиците, с цел да им се оказва помощ да излизат в чужбина.
Заетите в бранша са към 300 000 души, като над половината от тях (167,5 хил.) са заети в микропредприятия. Заплатите, ненапълно разумно, са функционалност от размера на предприятието, като по данни на сдружението при огромните търговци тя е приблизително 976 лв., а при дребните - 449 лв.. Разбира се, следят се и районни разлики, сподели още Николова.
investor.bg
Това сподели пред публицисти Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия, предава Investor.BG. Припомняме, че наредба в закона изисква на всяка опаковка да има текст, който да указва, че храната е за подаяние. Това условие бе несъмнено още преди време като спънка за стимулиране на даренията.
Сега членове на сдружението са провели среща по тематиката с омбудсмана Мая Манолова. Едно от предложенията за поощряване на спадащите дарения на храни е Българската хранителна банка да получава дотация от държавния бюджет.
Според експерта в България не престават да се изхвърлят доста храни с изминал период на валидност от крайния консуматор, само че не и от търговците, тъй като те употребявали борси и сериозен мениджмънт, който да предотвратява изхвърлянето в огромен мащаб. Според някои данни количеството изхвърляна храна в страната ни доближава 670 тона годишно.
Нито един търговец не е бил осъден поради нелоялна конкуренция по Закона за комерсиалните вериги, заяви още Йордан Матеев. Той призна в същото време, че има 12-13 производства, само че нито едно не е против веригите снабдители на бързооборотни артикули. Според Матеев обаче някои членове пораждат опасности за практиката и би трябвало да бъдат прецизирани.
Като добър образец за развиването против нелоялните търговски практики Матеев уточни разплащането, което се прави в период до 30 дни. За съпоставяне – съгласно европейската инструкция срокът е до 60 дни. В Брюксел се водят диспути дали да не се одобри българският модел. Добра процедура съгласно Матеев е и Арбитражната комисия към земеделското министерство, където няма нито един случай за нелоялни практики в връзките производител – търговец.
Според Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна стопанска система, съществуват устойчиви легенди, че веригите изтласкват дребните магазини, че се продават вносни артикули със подозрително качество и че веригите не влагат в локалния пазар.
„ Дори тези легенди стоят зад някои законодателни начинания “, сподели икономистът. Тя цитира разбор на GfK от 2016 година, съгласно които се усилва потребителското доверие, а клиентите са правили по-малки покупки, само че при по-големи като размер. Според данните хипермаркетите, супермаркетите, дискаунтърите и магазините от вида „ кеш енд кери “ държат 40% от пазара на търговия на дребно. Сериозен растеж от 25% на годишна база се следи при профилираните магазини за храни, питиета и тютюневи произведения, сподели още Николова. Тя чака мощната конкуренция при дискаунтърите да се резервира и да има растеж при профилираните магазини. По думите ѝ в бъдеще дребните магазини може да образуват по-големи обединявания по образеца на веригата CBA.
По отношение на онлайн търговията съгласно нея купувачите изпитват технологическа преграда при доставката на хранителни артикули. Според разбор 64% от потребителите се тормозят дали ще им бъдат доставени свежи артикули, 62% - дали ще са качествени. 70% желаят да пробват сходна доставка, а 51% упорстват за общественото другарство в магазините. Що се отнася до стандартите за качество, сред 60 и 70 на 100 от стоките във веригите са от български производители, сподели Николова. Тя цитира и политиката да сертифицират доставчиците, с цел да им се оказва помощ да излизат в чужбина.
Заетите в бранша са към 300 000 души, като над половината от тях (167,5 хил.) са заети в микропредприятия. Заплатите, ненапълно разумно, са функционалност от размера на предприятието, като по данни на сдружението при огромните търговци тя е приблизително 976 лв., а при дребните - 449 лв.. Разбира се, следят се и районни разлики, сподели още Николова.
investor.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ