Заради атаката им , или монумента на окупационната Червена армия

Заради офанзивата им, или монумента на окупационната Червена войска съгласно това кой го загатва, Костадин Костадинов назова агитката на футболен клуб „ Левски “ „ еничари “. На собствен ред те го посъветваха да си пази здравето – недвусмислена опасност. Много другояче миролюбиви и умерени хора, само че съперници на руския паметник, се зарадваха на опцията носът на Костадинов да бъде натрит (в положителния за него случай) и приветстваха намесата на агитката.

Това е изключително рисково, тъй като легитимира така и така задълбочаваща се наклонност на политизация на футболните агитки - освен тази на „ Левски “.

Агитките нямат място в политиката, каквато и да е идеята. Употребата им за обективна идея през днешния ден не значи, че на следващия ден няма да бъдат използвани (или сами да се активизират) в интерес на несправедлива.

Сред масата елементарни последователи има значително престъпни нарушители. Някои по-радикални фракции се занимават с поръчкови побои, наркопласмент, пазаруване на гласове, биват мобилизирани против етнически групи.

Помним „ бандата на чуковете “ - ударната бригада на Таки, чийто водач беше тогавашният лидер на фракцията „ Левски-Запад “ Любомир Костадинов – Любо Младежа.

Отношенията сред радикални политици като Костадинов и организации като агитките са комплицирани. От една страна те споделят общи расистки, антиевропейски и извънредно националистически възгледи. От друга, отличават се по отношението си към Русия. Така или другояче, наивната религия на демократично настроените хора, че едните са по-добри от другите и че агитките могат да решат проблемите и несъгласията, насъбрани в обществото вследствие неумението, нежеланието и перфидността на политическата класа са същинската опасност за обществения мир и конституционния ред.

Крайнолевите и крайнодесните организации от 20-е години произлизат от спортни сдружения и сдружения на ветерани.

Ясно е, че към този момент имаме обществените, политическите и организационните първи проблясъци на парамилитаризацията на агитките. Държавата гледа безучастно по какъв начин монополът ѝ над силовите средства за налагане на ред ерозира, а междуособната война Костадинов – агитка може да мине през всевъзможни трансформации. Слабостта на страната, къде естествена, къде заучена или преднамерена, обезпечава О2 на тези трансформации и ги легитимира през нуждата от налагане на някакъв ред.

Заплахата към Костадинов е открита и недвусмислена, само че успеха на агитките не е даденост. Радикалният бранш в българската политика към момента е флуиден и се намества, по тази причина не се знае кой кого.

От идейни съдружници „ Възраждане “ и агитките могат да станат съперници и врагове, а могат и да си сътрудничат. В НСДАП има лява и дясна фракции, ръководени надлежно от Грегор Щрасер и Рьом и конформистки настроените по отношение на обичайна консервативна десница Хитлер и Гьоринг. Конфликтът приключва с Нощта на дългите ножове и елиминирането на Щрасер и Рьом.

Препратката към НСДАП не е плод на пресилване или морална суматоха. Подобна отпратка може да се направи към частните армии в Руската федерация.

Това, че Евгений Пригожин искаше да накаже армейската върхушка не го прави демократ. В последна сметка той клекна пред Путин, приюти се при Лукашенко и занапред чака ориста си.

България не населява друга планета. Членството ни в Европейски Съюз и НАТО имат сдържащ резултат във вътрешнополитически проект, само че степента на разделяне и озлобление в българската политика е невиждано висока и в допълнение подклаждана извън.

Опасността е действителна. Дръжте агитките отвън политиката.