По Златната река към Очите на бога
Запролети ли, софиянци (и не само) почват да се оглеждат за направления измежду природата, които не лишават прекалено много време или средства, само че дават по този начин нужната глътка въздух измежду зеленина - и няколко фрагмента за Инстаграм. Един от най-достъпните и известни направления на по-малко от 100 км от столицата е екопътеката " Искър-Панега ". По-голямата част от пътя е по автомагистрала " Хемус ", а знакът за начало на геопарка се намира току преди табелата за вход в Луковит. Не продължавайте към градчето, а отбийте на огромния паркинг, където през почивните дни - в случай че позакъснеете - може и да няма място за вас. Районът към този момент е известен измежду туристи от цяла Западна и Централна България. Но през седмицата е чудно хубаво.
Към екопътеката, която главно следва течението на река Златна Панега, може да се подходи по два метода. Вдясно е тази " за бабите и внуците ", която пресича необятна, съвсем равна поляна. Ако изберете нея, след към 300-400 метра ще попаднете на беседка и стрелка, указваща накъде да продължите.
Лявата, закачливо кръстена " за младите и смелите ", се спуска по стръмна пътека с паянтови дървени стълбички и парапети. Този къс по-труден сектор може да сътвори усещането, че физически провокации ще има и по-нататък по трасето. Но няма. Десет минути по-късно пътеката се сменя с хоризонтална, която се разхожда по живописните крайбрежия на реката.
През индустриалния соц река
Златна Панега се свързваше основно с циментовия цех
и романа на Георги Богданов " Златната река ", по който Иванка Гръбчева снима едноименния филм през 1983 година " Малък недодялан град. Край него минава река, която в предишното е била красива, само че циментовият цех я е унищожил... " - по този начин в архивите на Българската национална филмотека стартира резюмето на кино лентата с Петър Слабаков, Мария Статулова и Джоко Росич. Днес цимент в Златна панега продължава да се създава под името " Титан ", само че локалното ръководство се е сетило да обърне взор и към даровете, които природата дава. Карлуковският карстов регион е един от най-интересните пейзажи в България. Заради своя генезис (а не поради замърсяване) река Златна Панега има изключително млечнозелен цвят. Той се дължи на високото наличие на карбонатни съединения във водата.
Реката води началото си от карстовия извор Глава Панега, който е най-големият в България -
от него извират 4000 литра/секунда
В римско време тук е имало минерална баня, а температурата на водата в никакъв случай не пада под 8 градуса, заради което Златна Панега не замръзва през зимата. Според някои източници остарялото име на Панега - Панакс, води към латинското име на билката женшен. Друга легенда го свързва с Панацея - дъщерята на бога врач Асклепий. Сигурното е, че от 1937 година тя е била назовавана от локалното население на турски - Алтън Панега.
Реката тече на север, преди да влее в Искъра, и тъкмо край град Луковит образува изящен пролом, който точно следят минаващите по екопътеката. Първите три километра от екопътеката са добре завършени, минават около беседки и заслони, тук-таме прескачат реката по живописни мостчета. Преди Гергьовден на някоя полянка може да се гуши стадо овце или кози. В региона гнездят над 120 типа птици, 25 от които са вписани в Червената книга. Пеперуди, водни кончета, идилия. (Пак споделяме, става дума за делник. През последните години мястото - като всяко хубаво място - е претърпяло комерсиализация и през днешния ден даже водни колела и каяци чартърен порят млечносините води на реката.)
Най-внушителната част от екопътеката е дългата дървена платформа,
последваща очертанията на самата канара,
която води към пай каньон. Това е и най-фотогеничната част от маршрута. Малко по-надолу меандърът с прякор " Старица " впечатлява с натурален амфитеатър и изваяни от времето скални фигури.
В края на каньона обаче по-мързеливите туристи ги чака двуетажен " комплекс " за отдих, изпълнен с шум, барбекюта и пристигнали на пикник фамилии и юношески компании. В непосредственост е и пещерата Темната дупка (съименичка на тази при Лакатник), която обаче не е благоустроена. Така че опитът се предлага единствено за оборудвани и готови пещерняци.
Екопътеката би трябвало да продължава още девет километра - общата й дължина по план е 12, до самата пещера " Проходна " - само че опитът сочи, че в интервала на буйна растителност там ви чака непредолим шубрак, без каквато и да било маркировка или указателни табели. Така че на този стадий е по-добре да се върнете и да се метнете на колата, с която да стигнете до Карлуково и пещерата " Проходна ".
Тя е лесно налична през всеки сезон. Добила статут на естествена забележителност през 1962 година, тя
бързо е обикната от киното
В пещерата са снимани фрагменти от многочислени български и задгранични продукции, измежду които " Време разделно ", " Борис I ", съветско-българският " По следите на капитан Грант ", френският " Версенжеторикс ", американският The Way Back и други
" Проходна " мъчно се вмества в общоприетото разбиране за пещера, по-скоро наподобява естествен скален мост, дълъг 262 метра и с два входа - дребният е висок 35 метра, а другият е най-големият пещерен свод в България със своите 45 метра. През големите входове и отворите в тавана проникват значителни снопове естествена светлина, която основават мистично чувство. Заради двете бадемовидни " очи ", наричани още " окна ", пещерата е по-известна със своето друго име - " Очите на бога ".
Не е инцидентно, че през вековете хората са припознали пространството и
като храм - там има икони и олтар.
Съществува и легенда, че слънчевият лъч, който минава през отворите в 14-15 ч. и пада върху образувание, сходно на вулва, е дал основата на обред, с който траките почитали богинята майка. Някои по-суеверни назовават скалния феномен и " Очите на дявола ".
По сводовете на пещерата редовно пробват силите си скални катерачи. Ако сте от тях или пък просто се огладнели от разходката, можете да разрешите този проблем в Националния пещерен дом " Петър Трантеев ". Той е напълно наоколо. Архитектите и строители са съумели да го " вкарат " в процеп сред скалите и по този начин камъните стават естествена част от стена на постройката, а от терасата пък се открива гледка към долината на р. Искър. Наблизо е и средновековната скална черква " Света Марина ".
В покрайнините на град Луковит и наоколо до скалния феномен " Провъртеника " се намира " Златният парк " - частна самодейност със свободен вход и феерични
каменни къщички, основани като че ли за хобити и елфи
Те са построени наоколо до малко изкуствено езеро, а едно дребна къщурка даже " плава " по водите.
На връщане може да се отклоните леко от противоположния път към монументалната пещера " Съева дупка ", близо до село Брестница. А децата ще се зарадват и на посещаване в екзотичната щраусова плантация " Синия щраус ".
Към екопътеката, която главно следва течението на река Златна Панега, може да се подходи по два метода. Вдясно е тази " за бабите и внуците ", която пресича необятна, съвсем равна поляна. Ако изберете нея, след към 300-400 метра ще попаднете на беседка и стрелка, указваща накъде да продължите.
Лявата, закачливо кръстена " за младите и смелите ", се спуска по стръмна пътека с паянтови дървени стълбички и парапети. Този къс по-труден сектор може да сътвори усещането, че физически провокации ще има и по-нататък по трасето. Но няма. Десет минути по-късно пътеката се сменя с хоризонтална, която се разхожда по живописните крайбрежия на реката.
През индустриалния соц река
Златна Панега се свързваше основно с циментовия цех
и романа на Георги Богданов " Златната река ", по който Иванка Гръбчева снима едноименния филм през 1983 година " Малък недодялан град. Край него минава река, която в предишното е била красива, само че циментовият цех я е унищожил... " - по този начин в архивите на Българската национална филмотека стартира резюмето на кино лентата с Петър Слабаков, Мария Статулова и Джоко Росич. Днес цимент в Златна панега продължава да се създава под името " Титан ", само че локалното ръководство се е сетило да обърне взор и към даровете, които природата дава. Карлуковският карстов регион е един от най-интересните пейзажи в България. Заради своя генезис (а не поради замърсяване) река Златна Панега има изключително млечнозелен цвят. Той се дължи на високото наличие на карбонатни съединения във водата.
Реката води началото си от карстовия извор Глава Панега, който е най-големият в България -
от него извират 4000 литра/секунда
В римско време тук е имало минерална баня, а температурата на водата в никакъв случай не пада под 8 градуса, заради което Златна Панега не замръзва през зимата. Според някои източници остарялото име на Панега - Панакс, води към латинското име на билката женшен. Друга легенда го свързва с Панацея - дъщерята на бога врач Асклепий. Сигурното е, че от 1937 година тя е била назовавана от локалното население на турски - Алтън Панега.
Реката тече на север, преди да влее в Искъра, и тъкмо край град Луковит образува изящен пролом, който точно следят минаващите по екопътеката. Първите три километра от екопътеката са добре завършени, минават около беседки и заслони, тук-таме прескачат реката по живописни мостчета. Преди Гергьовден на някоя полянка може да се гуши стадо овце или кози. В региона гнездят над 120 типа птици, 25 от които са вписани в Червената книга. Пеперуди, водни кончета, идилия. (Пак споделяме, става дума за делник. През последните години мястото - като всяко хубаво място - е претърпяло комерсиализация и през днешния ден даже водни колела и каяци чартърен порят млечносините води на реката.)
Най-внушителната част от екопътеката е дългата дървена платформа,
последваща очертанията на самата канара,
която води към пай каньон. Това е и най-фотогеничната част от маршрута. Малко по-надолу меандърът с прякор " Старица " впечатлява с натурален амфитеатър и изваяни от времето скални фигури.
В края на каньона обаче по-мързеливите туристи ги чака двуетажен " комплекс " за отдих, изпълнен с шум, барбекюта и пристигнали на пикник фамилии и юношески компании. В непосредственост е и пещерата Темната дупка (съименичка на тази при Лакатник), която обаче не е благоустроена. Така че опитът се предлага единствено за оборудвани и готови пещерняци.
Екопътеката би трябвало да продължава още девет километра - общата й дължина по план е 12, до самата пещера " Проходна " - само че опитът сочи, че в интервала на буйна растителност там ви чака непредолим шубрак, без каквато и да било маркировка или указателни табели. Така че на този стадий е по-добре да се върнете и да се метнете на колата, с която да стигнете до Карлуково и пещерата " Проходна ".
Тя е лесно налична през всеки сезон. Добила статут на естествена забележителност през 1962 година, тя
бързо е обикната от киното
В пещерата са снимани фрагменти от многочислени български и задгранични продукции, измежду които " Време разделно ", " Борис I ", съветско-българският " По следите на капитан Грант ", френският " Версенжеторикс ", американският The Way Back и други
" Проходна " мъчно се вмества в общоприетото разбиране за пещера, по-скоро наподобява естествен скален мост, дълъг 262 метра и с два входа - дребният е висок 35 метра, а другият е най-големият пещерен свод в България със своите 45 метра. През големите входове и отворите в тавана проникват значителни снопове естествена светлина, която основават мистично чувство. Заради двете бадемовидни " очи ", наричани още " окна ", пещерата е по-известна със своето друго име - " Очите на бога ".
Не е инцидентно, че през вековете хората са припознали пространството и
като храм - там има икони и олтар.
Съществува и легенда, че слънчевият лъч, който минава през отворите в 14-15 ч. и пада върху образувание, сходно на вулва, е дал основата на обред, с който траките почитали богинята майка. Някои по-суеверни назовават скалния феномен и " Очите на дявола ".
По сводовете на пещерата редовно пробват силите си скални катерачи. Ако сте от тях или пък просто се огладнели от разходката, можете да разрешите този проблем в Националния пещерен дом " Петър Трантеев ". Той е напълно наоколо. Архитектите и строители са съумели да го " вкарат " в процеп сред скалите и по този начин камъните стават естествена част от стена на постройката, а от терасата пък се открива гледка към долината на р. Искър. Наблизо е и средновековната скална черква " Света Марина ".
В покрайнините на град Луковит и наоколо до скалния феномен " Провъртеника " се намира " Златният парк " - частна самодейност със свободен вход и феерични
каменни къщички, основани като че ли за хобити и елфи
Те са построени наоколо до малко изкуствено езеро, а едно дребна къщурка даже " плава " по водите.
На връщане може да се отклоните леко от противоположния път към монументалната пещера " Съева дупка ", близо до село Брестница. А децата ще се зарадват и на посещаване в екзотичната щраусова плантация " Синия щраус ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ