Запознанството ми с Мерил Стрийп е късно и осъзнато. Не

Запознанството ми с Мерил Стрийп е късно и осъзнато. Не мога да кажа, че е била обичаната актриса в фамилията и че сме тръпнели преди всеки нов филм с нея. Открих я сама – развой, който се възпламени като фитил и ме болести по необикновен метод.

Обсебих се от концепцията да намирам в думите й точното обръщение и да виждам всичките й филми, един през различен. Изучавах и още не преставам да уча младата и по-възрастната Мерил Стрийп в интервалите на живота й и гълтам филмите й, гледани към този момент по три или четири пъти със същия интерес, с който ги гледах за първи път.

Мерил е в действителност неповторима и неповторима. И с риск да прозвуча налудничаво, ще призная, че повече я одобрявам, когато бръчките към очите й се виждат изключително добре, а точно – по-възрастна и комедийно настроена. Харесват ми осанката и погледът й, които закупи тя след толкоз години на снимачната площадка, и несъмнено моят топ 4 ще съдържа главно по-нови нейни филми. „ Далеч от Африка “, „ Изборът на Софи “, „ Крамър против Крамър “ са друга ера, за която непроменяемо ще поговорим още веднъж някой ден.

„ Дяволът носи Прада “ (2006)

Както споделих нагоре, бях заровена в книгите. До момента, в който не започнаха да ме питат дали съм гледала този или оня филм, който бил по книга. Хмммм, споделих си аз замислено, и ми се стори, че нещо не върша както би трябвало. И с цел да изкупя греховете, незабавно се заех с гледането на филми, чиито книги бях чела, а „ Дяволът носи Прада “ беше един от първите в моя лист.

Аплодирах права на дуета Мерил Стрийп и Ан Хатауей, тъй като в действителност, в действителност доста ми хареса срещата им на екрана. Вълнуваща история за момиче, което приключва публицистика и желае да прави грандиозни разкрития, само че попада в фешън списание, в което външната опаковка продава всичко, ми подсети за мен самата в първите ми прохождащи опити да намеря работа…

„ Дяволът носи Прада “ е историята, в която две дами – млада и стара, се срещат, с цел да получи едната най-хубавия си урок – този за същинската стойност на нещата в живота ни, а другата – да си върне усмивката. Харесвам този филм, предлагам го и имам вяра, че 109 минути, прекарани в негова компания, могат единствено да бъдат занимателни!