Запознах се с Иво и Антон малко преди последното им

Запознах се с Иво и Антон малко преди последното им представление за този сезон в кино „ Влайкова “. Усмихнати и съсредоточени младежи, леко напрегнати и в същото време спокойни и знаещи какво ще вършат, когато влязат в салона на киното по-късно. Импровизацията е нещо, което наподобява извънредно елементарно, само че в действителност изисква необикновен гений. Умението да реагираш бързо, леко и съответно. Искрено одобрявам „ ХаХаХа Импро Театър “, поради умеенето им да ни откъсва от действителността. Умението да запазят единствено смеха ти и да изключат останалите ти страсти и паники, с цел да забравиш къде, по какъв начин, с какъв брой и за какво живееш и просто да се смееш до пристъп. На 3 юни младежите ще играят своя втори импровизационен „ Ужасен филм “. Обещават да има доста мислена кръв, същински смях и тонове импровизация и аз с подготвеност потривам ръце в очакване на това събитие.

Можете ли вие да се опитате да го обясните какво е „ Импро спектакъл “ в две фрази?

Иво: Това са игри, които имат правила. Но наличието на всеки очерк се дефинира от феновете. Те споделят какви ще са героите и какви ще са взаимоотношенията сред тях. Така феновете вземат участие в играта, а ние я сътворяваме.

Антон: Аз не мога да го обясня, не знам някой дали може, тъй че би трябвало да го гледат хората. Интересно е, по този начин непринудено и пламенно. Случва се на момента и е забавно, тъй като в никакъв случай не знаеш какво ти следва. На мен като аудитория ми е забавно да видя нещо, което не се знае накъде ще отиде.

Как направихте ХаХаХа Импро Театър?

Иво: Абсолютно инцидентно. През 2005 година завършихме " Актьорство за трагичен спектакъл "  в НАТФИЗ и с Антон заминахме във Враца и играхме 1-2 години в театъра. Аз доста бързо се върнах в София, само че той изкара 4 години там. През 2009г. започнахме да се събираме и да вършим импровизационни етюди и по този начин започнахме да се занимаваме с импро спектакъл.

Колко индивида сте в този момент?

Иво: Сега сме 11. Но първоначално започнахме 3, след това 4, 5. Имахме едно момче от Варна, което се водеше член, само че не можеше да участва. После последователно един, втори и по този начин. Имаме и доброволци, които работят гратис за нас.

Антон:  Те ни оказват помощ и ние им оказваме помощ, късат билети, грижат се за осветлението.

Има основна разлика сред игра, репетирана с режисьор и импровизацията?

Иво: Така е по-различно, само че отново е забавно. Разликата е, че в естествения спектакъл ние си репетираме и знаем какво ще стане и се стремим към нещо. Докато тука въобще не знаеш какво ще се случи, кой ще почине, по какъв начин ще почине, какво ще се случи до момента в който той почине, какви взаимоотношения ще се изградят, какъв ще е спорът и какво ще желаят тези хора. Някаква история ще има евентуално, някакви взаимоотношения.

Как протичат подготовките ви?

Иво: Правим си тренировки, сами сме си треньори. Има стотици извършения и ги разиграваме сами. Понякога тези подготовки протичат по три, четири, даже пет часа. Тогава наистна се изморяваме, само че и загряваме много.

Антон: Да, то е малко като спорт. Като пианото, с цел да си на равнище всеки ден би трябвало да се упражняваш. Не е пиеса с теоретичен текст, режисьори – да го направиш един път, режисьорът си потегля и ти стоиш, и го играеш доста пъти.

Иво: Сега се готвим за огромното събитие на 3 юни и репетираме съвсем всеки ден.

Припокрива ли се умората със заниманието?

Иво: Повече е заниманието, доста рядко се усещам изтощен на сцената. Там има адреналин, не знаеш какво ще стане. По-фокусиран си, тъй като в Импро всичко е импровизация и повече се постанова да следиш какво се случва. Тогава не се замисляш дали си изтощен. При естественото предстваление е по-изморително, тъй като там знаеш всичко.

Антон: Ние сме тренирани, междинната дълготрайност на тренировката ни е 3 часа, тъй че за нас не е проблем да създадем зрелище два часа на сцена. Не се усеща отмалялост по време на това. След това мозъкът ти е леко прегрял, само че си почиваме след това.

Спомням си, че първоначално входът беше безвъзмезден и всеки дава, колкото реши.

Антон: Да, беше гратис, само че в един миг се наложи да сложим билети, тъй като прекалено много хора идваха и имаше битка за места. Хората не бяха гледали подобен вид спектакъл, беше им забавно, а и на всичкото от горната страна – гратис. Залата се пълнеше, наставаше страшна блъсканица и с цел да въведем ред, сложихме билети.

Иво: Хората идваха и една част си тръгваше непосредствено без да си заплаща, а пък други не можеха да влязат, тъй като е цялостно. Още първоначално си направихме facebook страница и там обявявахме идните си събития. Сега към този момент имаме и уебсайт – www.hahahaimpro.com, където могат да се наблюдават всичките ни идни събития и представления. Там може да се откри и информация за курсовете, които организираме.

Разкажете за тези курсове?

Иво: От 2010 година започнахме да вършим учащи курсове по импровизационен спектакъл. Има един „ клас “, който играе и е доста напреднал. Имат повече от 10 представления и в действителност са доста положителни. Ние им оказваме помощ, като водещи, а входът е безвъзмезден, тъй като хората въпреки всичко не са експерти. Парите, които събираме отиват за щедрост. Трета година към този момент се занимават с това.

Антон: Да, множеството са юристи и програмисти.

Иво: Някои хора, които се отделиха от нашата натрупа си направиха други групи. И това ужасно! Когато започнахме преди години, нямаше такова разбиране като „ импровизационен спектакъл “, хората не знаеха какво е това, а в този момент имат избор коя натрупа да гледат, разпознават този тип спектакъл и това е ужасно.

Какви са летните ви проекти?

Иво: Искаме да играем на морето  вероятно Варна, Бургас и за някакви курорти, по заведения. Отворени сме. За страдание нямаме спонсори, само че никой не желае да дава пари. Кандидатстваме по всякакви планове. Но най-скоро е събитието на 3 юни – „ Страшен филм “, който ще играем в огромната зала на НАТФИЗ.

Антон: Тогава ще имаме единствено дадена рамка, знаем че има няколко индивида, които публиката ще дефинира кои са, които се намират някъде и публиката ще дефинира някакво злополучие, което ще сполети това място и по-късно се разиграва какво се случва с тези хора там и публиката ще дефинира кой да почине. Разбира се с доста смях, както постоянно се случва на нашите представления. Искаме хората да се забавляват, само че за разлика от предходните ни спектакли, това ще бъде една цяла и дълга история, която ще измислим въз основата на информацията, която ще ни подаде публиката. Режисьорът в апаратната също няма да знае каква ще е тематиката. А и по какъв начин да я знае като публиката ще я измисли? Той в придвижване ще наглася музиката и осветлението. А бе, тръпка ще е, само че при всички положения ще дадем всичко от себе си. Обещаваме доста смях!