Екатерина Станчева: Съпричастността се носи в сърцето
Запознах се с Екатерина Станчева във връзка събитието за битка с домашното принуждение, което тя и нейните съратнички проведоха в родния й град преди дни. Екатерина живее в София от 34 години, само че сърцето я тегли към родния град, където през 2019 години по нейна концепция група дами основават Първи дамския клуб за развиване на община Смолян. Оттогава до момента те пробват за основават положително или да надграждат постигнатото от други. Екатерина мощно има вяра, че животът би трябвало да се съизмерва първо през призмата на човечността и след това – всичко останало. Според нея без значение какъв брой огромен специалист е човек, в случай че неговите познания и умения се ползват върху хората без нужното човешко отношение по отношение на тях, то той е изцяло ненужен, даже нездравословен. През целия си живот Екатерина има вяра, че човек би трябвало да бъде потребен на общността и на обществото и твърди, че значително дължи тези убеждения на родителите си - прокурор и учителка, от които е наследила освен специалността на правист, само че и устрема към правдивост и уважението към хората.
Как и за какво решихте да организирате събитие по тематиката за домашното принуждение в Смолян?
В народен мащаб медиите ежедневно изнасяха данни за осъществено домашно принуждение. Регионално медийно отразяване на информация за сходни актове на домашно принуждение също не липсваше. Всички ние от Клуба виждахме, че вълната от принуждение, която ни залива отвред, става все по-голяма, и че сме длъжни да създадем нещо и ние. Логично организирахме срещи с шефа на ОД на МВР-Смолян – господин Костадин Пачеджиев, и основния проверяващ служител на реда – комисар Сийка Забилева, на които срещи разговаряхме за работата им по домашното принуждение и за това, с какво нашата гражданска, неофициална организация би могла най-малко мъничко да помогне.
Видимо, институциите – Министерство на вътрешните работи, Прокуратура, Съд, Агенция за обществено подкрепяне, работят според написаните правила, само че случаите на домашно принуждение се усилват в региона, също по този начин към момента липсва построен Кризисен център за жертвите на домашно принуждение, липсва и Консултативен център за помощ на тези жертви. Все още битува разбирането за ненужната съседска интервенция в грубите смеейни кавги.
Срамът да се потърси помощ, макар че страданията от упражненото принуждение са безчовечен и унизителни, към момента го има.
Коментарът на доктор Благородна Макева на събитието удостовери проблемите в региона, със статистиката, че от 2020 година до август 2022 година на незабавния телефон 112 са подадени над 1000 сигнала, като на 1 от всеки 10 сигнала се е изисквала и Спешна помощ, което значи, че животът на жертвата на домашно принуждение е бил в заплаха и че Този индикатор е по-висок с 2 % от междинния за страната.
Трябваше да измислим метод да забием камбаната в общността ни, само че с друго до момента звучене, тъй че да притеглим вниманието даже и на страхуващите и срамуващите се. Бяхме уверени, че е неотложно наличието на представители на институциите в града на това събитие, тъй като това ще съкрати дистанцията с жителите, ще е знак за обединеност в чисто човешки проект, игнорирайки за миг административните правила. Почти като реализирането на една от фантазиите на българите през днешния ден, да видят по какъв начин един представител на властта обикаля с колелото си домовете на хората, задавайки елементарния въпрос – по какъв начин я карат. Вярвам, че сполучливата формула на това да се поставиш в работа на хората значи, че би трябвало да излезеш от солидния кабинет и да разговаряш с хората. Няма по какъв начин да възлагаш задания, които не са обосновани от истината, забелязана през личните очи и усетена персонално от сърцето ти.
Как локалната общност посрещна новината за това събитие и имаше ли доста присъстващи на него?
Имайки цялостната поддръжка от страна на ОД на Министерство на вътрешните работи – Смолян, във връзка с тяхната експертиза по тази тематика и съдействието на ръководителя на Народно читалище " Кирил Маджаров – 1866 " – господин Николай Даритков, ние започнахме да поглеждаме към външни за област Смолян лица, свързани с тематиката за домашното принуждение. Разпознахме ги бързо, не се наложи да ги увещаваме. Казаха, че ще дойдат и ще оказват помощ. Нито дума за заплащане. Не се наложи даже да обясняваме за скромните ни благоприятни условия. За всички тях, тематиката за домашното принуждение се оказа по един или различен метод смислена, претърпяна или надълбоко каузална. Усещах, че са диаманти, всеки един със собствен личен искра, от който щеше да засияе тази толкоз мъчителна тематика и по този метод да докоснем повече хора.
Така, жителите на Смолян и близките обитаеми места имаха опцията да чуят и видят пет изключителни дами – Мария Касимова-Моасе, Благородна Макева, Катя Кръстанова, доктор Росанка Венелинова и Наталия Симеонова . Всяка една от тях сервира на аудиторията - по собствен неповторим метод, познанията си по тематиката за битката против насилието. През увлекателно, показаната експертиза и претърпяното, салонът на остарялото устовско читалище се запълни от топла, откровена и вълнуваща атмосфера, основана от прочут публицист, претърпял насилието; от преподавател и създател на изявления и отчети в региона на отбраната от домашно насилие; от психолог; от психиатър; от фамозен ефирен водещ, правещ към този миг план, отдаден на тази мъчителна тематика.
Салонът на читалището беше цялостен. Интерес имаше.
Признавам си, при започване на организацията имахме терзания по отношение на посещаемостта, макар известните ни посетители, тъй като получихме няколко позвънявания от дами, които споделяха, че имат терзание да участват, поради вероятността да ги разпознават като жертви на принуждение. Това ни стресна. Поканата, която разгласихме по всевъзможни пътища, не беше адресирана до жертви на принуждение. Пояснителната ни акция изрично анонсираше доказаното към този момент наличие на служители на реда, на ръководители на съдилища, на областен прокурор, на психолози, на учители, възпитаници и други Трябваше да се направи нещо! И измислихме.
Продължава на идната страница...
Как и за какво решихте да организирате събитие по тематиката за домашното принуждение в Смолян?
В народен мащаб медиите ежедневно изнасяха данни за осъществено домашно принуждение. Регионално медийно отразяване на информация за сходни актове на домашно принуждение също не липсваше. Всички ние от Клуба виждахме, че вълната от принуждение, която ни залива отвред, става все по-голяма, и че сме длъжни да създадем нещо и ние. Логично организирахме срещи с шефа на ОД на МВР-Смолян – господин Костадин Пачеджиев, и основния проверяващ служител на реда – комисар Сийка Забилева, на които срещи разговаряхме за работата им по домашното принуждение и за това, с какво нашата гражданска, неофициална организация би могла най-малко мъничко да помогне.
Видимо, институциите – Министерство на вътрешните работи, Прокуратура, Съд, Агенция за обществено подкрепяне, работят според написаните правила, само че случаите на домашно принуждение се усилват в региона, също по този начин към момента липсва построен Кризисен център за жертвите на домашно принуждение, липсва и Консултативен център за помощ на тези жертви. Все още битува разбирането за ненужната съседска интервенция в грубите смеейни кавги.
Срамът да се потърси помощ, макар че страданията от упражненото принуждение са безчовечен и унизителни, към момента го има.
Коментарът на доктор Благородна Макева на събитието удостовери проблемите в региона, със статистиката, че от 2020 година до август 2022 година на незабавния телефон 112 са подадени над 1000 сигнала, като на 1 от всеки 10 сигнала се е изисквала и Спешна помощ, което значи, че животът на жертвата на домашно принуждение е бил в заплаха и че Този индикатор е по-висок с 2 % от междинния за страната.
Трябваше да измислим метод да забием камбаната в общността ни, само че с друго до момента звучене, тъй че да притеглим вниманието даже и на страхуващите и срамуващите се. Бяхме уверени, че е неотложно наличието на представители на институциите в града на това събитие, тъй като това ще съкрати дистанцията с жителите, ще е знак за обединеност в чисто човешки проект, игнорирайки за миг административните правила. Почти като реализирането на една от фантазиите на българите през днешния ден, да видят по какъв начин един представител на властта обикаля с колелото си домовете на хората, задавайки елементарния въпрос – по какъв начин я карат. Вярвам, че сполучливата формула на това да се поставиш в работа на хората значи, че би трябвало да излезеш от солидния кабинет и да разговаряш с хората. Няма по какъв начин да възлагаш задания, които не са обосновани от истината, забелязана през личните очи и усетена персонално от сърцето ти.
Как локалната общност посрещна новината за това събитие и имаше ли доста присъстващи на него?
Имайки цялостната поддръжка от страна на ОД на Министерство на вътрешните работи – Смолян, във връзка с тяхната експертиза по тази тематика и съдействието на ръководителя на Народно читалище " Кирил Маджаров – 1866 " – господин Николай Даритков, ние започнахме да поглеждаме към външни за област Смолян лица, свързани с тематиката за домашното принуждение. Разпознахме ги бързо, не се наложи да ги увещаваме. Казаха, че ще дойдат и ще оказват помощ. Нито дума за заплащане. Не се наложи даже да обясняваме за скромните ни благоприятни условия. За всички тях, тематиката за домашното принуждение се оказа по един или различен метод смислена, претърпяна или надълбоко каузална. Усещах, че са диаманти, всеки един със собствен личен искра, от който щеше да засияе тази толкоз мъчителна тематика и по този метод да докоснем повече хора.
Така, жителите на Смолян и близките обитаеми места имаха опцията да чуят и видят пет изключителни дами – Мария Касимова-Моасе, Благородна Макева, Катя Кръстанова, доктор Росанка Венелинова и Наталия Симеонова . Всяка една от тях сервира на аудиторията - по собствен неповторим метод, познанията си по тематиката за битката против насилието. През увлекателно, показаната експертиза и претърпяното, салонът на остарялото устовско читалище се запълни от топла, откровена и вълнуваща атмосфера, основана от прочут публицист, претърпял насилието; от преподавател и създател на изявления и отчети в региона на отбраната от домашно насилие; от психолог; от психиатър; от фамозен ефирен водещ, правещ към този миг план, отдаден на тази мъчителна тематика.
Салонът на читалището беше цялостен. Интерес имаше.
Признавам си, при започване на организацията имахме терзания по отношение на посещаемостта, макар известните ни посетители, тъй като получихме няколко позвънявания от дами, които споделяха, че имат терзание да участват, поради вероятността да ги разпознават като жертви на принуждение. Това ни стресна. Поканата, която разгласихме по всевъзможни пътища, не беше адресирана до жертви на принуждение. Пояснителната ни акция изрично анонсираше доказаното към този момент наличие на служители на реда, на ръководители на съдилища, на областен прокурор, на психолози, на учители, възпитаници и други Трябваше да се направи нещо! И измислихме.
Продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ