Ти си на 22 и си стара мома
Запознах се с Айше на един пазар покрай Велинград. Продаваше домашни сладка, боб, леща, билки. В жегата - със кърпа на главата. Говорихме дълго за ориста, за нещата от живота. Тя е на 21 години и е бременна с второто си дете. Завършила гимназия с отличен, била първа по триумф във випуска. Искала да учи в София, да има специалност и бъдеще, само че родителите й отказали поради липса на достъчно средства. Нямала различен избор, с изключение на да се омъжи.
- Молих им се да отида в София, щях да работя и изучавам по едно и също време, все някак можехме да се оправим. Но те отхвърлиха. Омъжих се на 19 за приятеля си. Не са ми го избирали те, обичам мъжа и децата си, само че желая повече от живота.
Природно умна, Айше е от дамите, на които не им е разрешено да вършат лични избори. Такива дами имат фантазии, които надскачат и най-смелите ни упования, само че са принудени да се примирят. Защото някой различен взима решенията в техния свят - татко, мъж, свекърва. Това е обикновено за тях, по този начин са възпитани. Навършвайки пълноправие, те към този момент са остарели, длъжни са да дадат живот и да се грижат за фамилията. Това е тяхната орис. Не минава вечеря, фамилен празник или диалог, който да не се завърти до това какъв брой хубаво е една жена да бъде млада майка, по какъв начин не би трябвало доста да мисли, а да си откри брачен партньор по-бързо. - Не бързай да се омъжваш. Дори и да те карат, измисли нещо, в случай че би трябвало - избягай. Твърде млади сме за това, животът е пред нас. Толкова неща можем да създадем...
И аз като Айше съм израснала и живяла до неотдавна в дребен град. За злощастие на баба ми, майка ми и цялата рода обаче няма изгледи скоро да се омъжа. Не минава вечеря, фамилен празник или диалог, който да не се завърти до това какъв брой хубаво е една жена да бъде млада майка, по какъв начин не би трябвало доста да мисли, а да си откри брачен партньор по-бързо, по какъв начин бъдещите сватове би трябвало да бъдат положителни хора и да се схващат с взискателното ми семейство, по какъв начин би трябвало да се науча да сготвям, тъй като „ свекърва ти ще дигне ръце от теб и мъжът ти ще те изгони ”, по какъв начин всички пенсионерки от клуба се хвалят в какви „ положителни и заможни фамилии са попаднали внучките им ”. Харесвам живота си подобен, какъвто е сега. Необвързана съм... Аз съм едвам (или „ към този момент ”) на 22 и, когато приказвам с околните и приятелите си, се усещам като остаряла мома, с привършен яйчников запас, изпуснала последния си късмет да се вкопчи в някой разведен чичко. Защото баба ми е проучила всяко „ положително момче ” от района; тъй като всякакви дами ме стопират на улицата и след пощипванията по бузите ме заливат с хвалби за своите внуци; тъй като щастливо обвързаните ми приятелки ми уреждат срещи със „ сладичкия Ивчо ” или с „ добричкия Тони ”; тъй като всеки ден слушам израза „ дамите на твоята възраст деца гледат ”; тъй като сътрудниците ми ме заплашват, че „ в случай че до края на месеца не си намеря гадже, ще се намеси тежката артилерия ”; тъй като ми е писнало от многозначителните погледи на близките, крещящи „ действай, какво чакаш ”, когато против мен стои мъж. Остава да ме пратят на площада да туптя по барабани и да викам „ диря си гадже ”.
Харесвам живота си подобен, какъвто е сега. Необвързана съм (макар че бих се омъжила за Ерос Рамацоти, с цел да ми пее вечер, несъмнено, всеки различен ще желае да яде и ще има майка), изучавам в влиятелен университет, имам добре платена за дребния си опит работа, разходвам всичките си пари за пътувания, излизам по срещи с разнообразни и нови хора, поддържам връзка с чужденци и изучавам езици и, най-важното, смятам се за независима млада жена (като изключим кутиите с храна от майка ми). Не мога да си показва да се трансформира в АнаИПламен Иванови. Сещате се - общите фамилни профили във фейсбук с 3674 целувки и купидончета като статус и още толкоз „ Обичам те, ти си ми всичко! ”, както и 9876 фотоси от почивката в Китен.
- Молих им се да отида в София, щях да работя и изучавам по едно и също време, все някак можехме да се оправим. Но те отхвърлиха. Омъжих се на 19 за приятеля си. Не са ми го избирали те, обичам мъжа и децата си, само че желая повече от живота.
Природно умна, Айше е от дамите, на които не им е разрешено да вършат лични избори. Такива дами имат фантазии, които надскачат и най-смелите ни упования, само че са принудени да се примирят. Защото някой различен взима решенията в техния свят - татко, мъж, свекърва. Това е обикновено за тях, по този начин са възпитани. Навършвайки пълноправие, те към този момент са остарели, длъжни са да дадат живот и да се грижат за фамилията. Това е тяхната орис. Не минава вечеря, фамилен празник или диалог, който да не се завърти до това какъв брой хубаво е една жена да бъде млада майка, по какъв начин не би трябвало доста да мисли, а да си откри брачен партньор по-бързо. - Не бързай да се омъжваш. Дори и да те карат, измисли нещо, в случай че би трябвало - избягай. Твърде млади сме за това, животът е пред нас. Толкова неща можем да създадем...
И аз като Айше съм израснала и живяла до неотдавна в дребен град. За злощастие на баба ми, майка ми и цялата рода обаче няма изгледи скоро да се омъжа. Не минава вечеря, фамилен празник или диалог, който да не се завърти до това какъв брой хубаво е една жена да бъде млада майка, по какъв начин не би трябвало доста да мисли, а да си откри брачен партньор по-бързо, по какъв начин бъдещите сватове би трябвало да бъдат положителни хора и да се схващат с взискателното ми семейство, по какъв начин би трябвало да се науча да сготвям, тъй като „ свекърва ти ще дигне ръце от теб и мъжът ти ще те изгони ”, по какъв начин всички пенсионерки от клуба се хвалят в какви „ положителни и заможни фамилии са попаднали внучките им ”. Харесвам живота си подобен, какъвто е сега. Необвързана съм... Аз съм едвам (или „ към този момент ”) на 22 и, когато приказвам с околните и приятелите си, се усещам като остаряла мома, с привършен яйчников запас, изпуснала последния си късмет да се вкопчи в някой разведен чичко. Защото баба ми е проучила всяко „ положително момче ” от района; тъй като всякакви дами ме стопират на улицата и след пощипванията по бузите ме заливат с хвалби за своите внуци; тъй като щастливо обвързаните ми приятелки ми уреждат срещи със „ сладичкия Ивчо ” или с „ добричкия Тони ”; тъй като всеки ден слушам израза „ дамите на твоята възраст деца гледат ”; тъй като сътрудниците ми ме заплашват, че „ в случай че до края на месеца не си намеря гадже, ще се намеси тежката артилерия ”; тъй като ми е писнало от многозначителните погледи на близките, крещящи „ действай, какво чакаш ”, когато против мен стои мъж. Остава да ме пратят на площада да туптя по барабани и да викам „ диря си гадже ”.
Харесвам живота си подобен, какъвто е сега. Необвързана съм (макар че бих се омъжила за Ерос Рамацоти, с цел да ми пее вечер, несъмнено, всеки различен ще желае да яде и ще има майка), изучавам в влиятелен университет, имам добре платена за дребния си опит работа, разходвам всичките си пари за пътувания, излизам по срещи с разнообразни и нови хора, поддържам връзка с чужденци и изучавам езици и, най-важното, смятам се за независима млада жена (като изключим кутиите с храна от майка ми). Не мога да си показва да се трансформира в АнаИПламен Иванови. Сещате се - общите фамилни профили във фейсбук с 3674 целувки и купидончета като статус и още толкоз „ Обичам те, ти си ми всичко! ”, както и 9876 фотоси от почивката в Китен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ