Започвам отзад напред, но първо ще кажа - една от

Започвам в обратна посока, само че първо ще кажа - една от най-хубавите министър председатели на миналия сезон и наложително зрелище за феновете на Мартин Макдона!

От текстовете му на родна сцена, „ Самотният запад “ е най-близо до „ Ръкомахане в Спокан “ – двете пиеси в действителност много си наподобяват. Включително и по това, че ни карат да се смеем непочтително на неща, които въобще не са смешни и че актьорите в основните функции са превъзходни и вършат удоволствието от видяното доста по-голямо.

Това е историята на братята Конър – Коулман (Ивайло Христов) и Валийн (Малин Кръстев), които живеят в изолирана плантация някъде в Ирландия. Единственият им клиент е постоянно пияният и насълзен селски духовник отец Уелш (Николай Луканов) и сладураната Гърлийн (Мила Люцканова), от която си купуват уиски. Коулман е ленив и раздразним, Валийн е свидлив и заядлив. Двамата са си лика-прилика, постоянно скарани, ругаещи се, само че неразделни. Коулман е прострелял татко им, Валийн го прикрива. Освен това пиесата е цялостна с истории за убийства, самоубийства и всевъзможни ужаси, комично пресилени. И защото залата беше цялостна със студенти на Ивайло Христов, смехът и прочувствените реакции бяха малко прекомерни. И в тази пиеса на Макдона има места, където на фена въобще не му е до смях.

Абсурдна и смешна, тази история е оттатък всевъзможни граници – литературни, религиозни и географски. Просто е изиграна добре и си коства да се види. Какво повече.