Земеровки
Започва Седмицата на испанското и ибероамериканското кино (от 19 ч. в “Люмиер ”), и защото (за следващ път) входът е безвъзмезден, чакам клошари с набраздени лица и приведени тела и някогашен соц-култ хайлайф (разлика в държанието и външния тип съвсем няма), както и боричкане на входа най-малко четвърт час авансово (на такива мероприятия подраняват хора, които ще закъснеят и за личното си погребение)...
Събитието се открива с “Испанска спекулация ” (английското заглавие на “Осмо потомство баск ”, пускал съм към този момент линк), най-касовото испанско заглавие на отминалата година (дори, и изключително, в САЩ), който съм гледал с превод от британски (половината закачки сред баски и андалусийци се губят) и по тази причина ще повторя. Друг добър филм е само “Цветя ” (пак баски), аржентинските продукции са без превод, а липсват тъкмо най-нашумелите – “La isla minima ” (виж поста, иберийският “Истински детектив ”); “El Nino ”; “Magical Girl ”... А аз се приготвих за феста с последния испански филм от нашумелите и награждаваните, който бях пропуснал (освен неоткриваемия “Magical Girl ”) – “Земеровки ” на дебютантите Хуанфер Андрес и Естебан Роел (актьор по принцип), с две номинации за “Гоя ” (нов режисьор и основна женска роля за Макарена Гомес) и една статуетка за “мейкъп ”, както и оценка 6,9 в IMDB. Специфичен и чудноват, плашещ и необикновен, само че, хм, добър...
1950-а, остаряла достолепна кооперация в Мадрид. Монце (голяма Макарена Гомес, къде са я крили) е 40-инагодишна остаряла мома, която не излиза даже на стълбището (явно страда от агорафобия), със едва неясно лице с хлътнали бузи и скули като закачалки, големи трескави очи, в които като облачна луна в бистро планинско езеро се отразява неизразим смут, и кокалеста, слаба, облечена в черно фигура. Тя живее с по-малката си сестра Клара (Надя де Сантяго), благо, чисто и спретнато лъчезарно момиче с прелестно личице и заоблено тяло, безропотно и чинно, само че със свои секрети и на прага на тийнейджърски протест. Майката е умряла (при раждането на второто си дете), а бащата (както постоянно, популярен Луис Тосар) се е запилял по време на гражданската война, Монце шие (много е добра), с цел да изкарва прехраната (Клара също работи), а последователно сме всмукани в нейния вътрешен свят, изтъкан от плашещи и подозрителни видения, в това число и на фамилния патриарх, който се оказва недодялан, раздразним, безсърдечен простодушен тиранин с уклон към непровокирано принуждение (и сякаш по-добре, че е липсващ без следа).
Един ден се чува тропот на входната врата и по-голямата сестра отваря – съседът от горния етаж Карлос (Уго Силва), добре комплициран плещест прелъстителен млад мъж, е паднал по стълбите и е в несвяст, блъснал се е неприятно и си е счупил десния крайник. Монце го прибира, без да споделя на сестра си (която не след дълго разбира) и без да вика лекар, облекчавайки болките му със личния си морфин и държейки го полуупоен...Дотук – останалото би трябвало да се види. Ще подскажа: има нещо от “Мизъри ”, по малко от Хичкок и доста (те имаха сходен роман) от Боало-Нарсьожак, а от мрачното минало изскачат блудничество, ликвидиране ( “rightous kill ”), прикрит мъртвец. В клаустрофобичната атмосфера на жилището двете сестри (по определението на жертвата Карлос) са като земеровки – сходни на мишки животни, които копаят тунели и дебнат плячката си, само че в действителност се дебнат между тях. Едната е добра, другата неприятна, само че какво, в случай че тъкмо злодеят се е жертвал благородно и великодушно, предпазвайки другия от ужаса и поемайки насилието и физическия и нравствен гнет върху себе си? Имаме ли право да го виним, че в него нормалността се е предала и се е пречупил като съчка за зъби в лапата на боксьор?
Развръзката е кървава натуралистична вакханалия, обстановката е сринала всички задръжки, но все пак възприятието е сякаш вдишваме рафиниран и цялостен с озон планински въздух, тъй като зловонието на закононарушенията, тайните, предразсъдъците и табутата си е отишло. А психологизмът и страстите издигат кино лентата много над елементарното заглавие в жанра.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Събитието се открива с “Испанска спекулация ” (английското заглавие на “Осмо потомство баск ”, пускал съм към този момент линк), най-касовото испанско заглавие на отминалата година (дори, и изключително, в САЩ), който съм гледал с превод от британски (половината закачки сред баски и андалусийци се губят) и по тази причина ще повторя. Друг добър филм е само “Цветя ” (пак баски), аржентинските продукции са без превод, а липсват тъкмо най-нашумелите – “La isla minima ” (виж поста, иберийският “Истински детектив ”); “El Nino ”; “Magical Girl ”... А аз се приготвих за феста с последния испански филм от нашумелите и награждаваните, който бях пропуснал (освен неоткриваемия “Magical Girl ”) – “Земеровки ” на дебютантите Хуанфер Андрес и Естебан Роел (актьор по принцип), с две номинации за “Гоя ” (нов режисьор и основна женска роля за Макарена Гомес) и една статуетка за “мейкъп ”, както и оценка 6,9 в IMDB. Специфичен и чудноват, плашещ и необикновен, само че, хм, добър...
1950-а, остаряла достолепна кооперация в Мадрид. Монце (голяма Макарена Гомес, къде са я крили) е 40-инагодишна остаряла мома, която не излиза даже на стълбището (явно страда от агорафобия), със едва неясно лице с хлътнали бузи и скули като закачалки, големи трескави очи, в които като облачна луна в бистро планинско езеро се отразява неизразим смут, и кокалеста, слаба, облечена в черно фигура. Тя живее с по-малката си сестра Клара (Надя де Сантяго), благо, чисто и спретнато лъчезарно момиче с прелестно личице и заоблено тяло, безропотно и чинно, само че със свои секрети и на прага на тийнейджърски протест. Майката е умряла (при раждането на второто си дете), а бащата (както постоянно, популярен Луис Тосар) се е запилял по време на гражданската война, Монце шие (много е добра), с цел да изкарва прехраната (Клара също работи), а последователно сме всмукани в нейния вътрешен свят, изтъкан от плашещи и подозрителни видения, в това число и на фамилния патриарх, който се оказва недодялан, раздразним, безсърдечен простодушен тиранин с уклон към непровокирано принуждение (и сякаш по-добре, че е липсващ без следа).
Един ден се чува тропот на входната врата и по-голямата сестра отваря – съседът от горния етаж Карлос (Уго Силва), добре комплициран плещест прелъстителен млад мъж, е паднал по стълбите и е в несвяст, блъснал се е неприятно и си е счупил десния крайник. Монце го прибира, без да споделя на сестра си (която не след дълго разбира) и без да вика лекар, облекчавайки болките му със личния си морфин и държейки го полуупоен...Дотук – останалото би трябвало да се види. Ще подскажа: има нещо от “Мизъри ”, по малко от Хичкок и доста (те имаха сходен роман) от Боало-Нарсьожак, а от мрачното минало изскачат блудничество, ликвидиране ( “rightous kill ”), прикрит мъртвец. В клаустрофобичната атмосфера на жилището двете сестри (по определението на жертвата Карлос) са като земеровки – сходни на мишки животни, които копаят тунели и дебнат плячката си, само че в действителност се дебнат между тях. Едната е добра, другата неприятна, само че какво, в случай че тъкмо злодеят се е жертвал благородно и великодушно, предпазвайки другия от ужаса и поемайки насилието и физическия и нравствен гнет върху себе си? Имаме ли право да го виним, че в него нормалността се е предала и се е пречупил като съчка за зъби в лапата на боксьор?
Развръзката е кървава натуралистична вакханалия, обстановката е сринала всички задръжки, но все пак възприятието е сякаш вдишваме рафиниран и цялостен с озон планински въздух, тъй като зловонието на закононарушенията, тайните, предразсъдъците и табутата си е отишло. А психологизмът и страстите издигат кино лентата много над елементарното заглавие в жанра.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ