Учени идентифицираха гени, свързани с опитомяването
Започнал преди 60 години опит разреши да бъдат открити гени, свързани с агресивността и опитомяването, сочат резултатите от проучване, представени от Франс прес.
"Установихме, че характерен ген, прочут като SorCS1, въздейства върху държанието, като прави лисиците по-покорни ", съобщи един от създателите на проучването Ана Кукекова от университета на Илинойс.
Всичко почнало през 1959 година, когато съветският биолог Дмитрий Беляев решил да тества пробно теорията си за превръщането на вълка в домашно куче. Според учения генетиката изиграла по-голяма роля от добитата при контакта с хора социализация. Беляев почнал опита си във плантация в Русия, като подбрал лисици, които са минимум нападателни към хората. Тази селекция била повтаряна при всяко ново потомство, като това траяло близо 60 години. "От десетото потомство нататък няколко дребни размахваха опашки като кучета в наличието на хора, въпреки да не чакаха да получат храна. Те просто бяха щастливи, че виждат хора ", означи Кукекова.
Днес 500 двойки от групата се усещат комфортно в наличието на хора, въпреки да не са толкоз добре опитомени, колкото са кучетата. Въз основа на същата методология учените основали група "агресивни " лисици и контролна група, включваща инцидентно подбрани лисици. Били дешифрирани геномите на 10 лисици от всяка от трите групи. Така учените разпознали 103 забъркани в опитомяването генни зони, по-специално гена SorCS1. Оказало се, че над 60 на 100 от "домашните " животни, в това число от контролната група, имат разновидност на гена. Подобна генна разновидност липсва у нападателните лисици.
Резултатите от проучването са оповестени в Nature Ecology & Evolution.
"Установихме, че характерен ген, прочут като SorCS1, въздейства върху държанието, като прави лисиците по-покорни ", съобщи един от създателите на проучването Ана Кукекова от университета на Илинойс.
Всичко почнало през 1959 година, когато съветският биолог Дмитрий Беляев решил да тества пробно теорията си за превръщането на вълка в домашно куче. Според учения генетиката изиграла по-голяма роля от добитата при контакта с хора социализация. Беляев почнал опита си във плантация в Русия, като подбрал лисици, които са минимум нападателни към хората. Тази селекция била повтаряна при всяко ново потомство, като това траяло близо 60 години. "От десетото потомство нататък няколко дребни размахваха опашки като кучета в наличието на хора, въпреки да не чакаха да получат храна. Те просто бяха щастливи, че виждат хора ", означи Кукекова.
Днес 500 двойки от групата се усещат комфортно в наличието на хора, въпреки да не са толкоз добре опитомени, колкото са кучетата. Въз основа на същата методология учените основали група "агресивни " лисици и контролна група, включваща инцидентно подбрани лисици. Били дешифрирани геномите на 10 лисици от всяка от трите групи. Така учените разпознали 103 забъркани в опитомяването генни зони, по-специално гена SorCS1. Оказало се, че над 60 на 100 от "домашните " животни, в това число от контролната група, имат разновидност на гена. Подобна генна разновидност липсва у нападателните лисици.
Резултатите от проучването са оповестени в Nature Ecology & Evolution.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ