Волен Аркумарев: Трябва да съхраним най-ценните местообитания за видовете извън резерватите
Започнахте нова дарителска акция и „ изпратихте “ три редки типа животни в града? Какво търсят царският орел, ловният сокол и лалугерът тук?
Изпратихме тези три световнозастрашени типа в града, с цел да ги доближим до хората и притеглим вниманието им върху един световен проблем, а точно загубата на местообитания за застрашените типове. Неестествено е да забележим лалугер в метрото, нали? Или царски орел, кацнал на прозореца на дома си. Това предизвика да се замислим къде в действителност живеят тези животни и какво се случва с техния дом, пред какви провокации и рискове се изправят те всекидневно, с цел да намерят храна за дребните си или подобаващи места за гнездене да вземем за пример. Тези три типа търсят помощ от градските хора, които все по-често насочат взор отвън градовете и имат потребност да контактуват с природата и да се насладят на непокътнати диви места с огромно биоразнообразие. Нашата акция се споделя „ Земя под заКРИЛА “ и цели да се съберат средства за закупуването на 100 декара земя в региона на Сакар планина, която да бъде съхранена в положително екологично положение и да съставлява уместно местообитание за всеки от тези три типа животни, както и дом на доста други типове растения и животни. Широко публикувани в предишното, през днешния ден царският орел, ловният сокол и лалугерът са застрашени от изгубване в международен мащаб и както ще се убедите сами, те няма да оцелеят в градската джунгла.
Какво е положението на тези три типа в българската природа? Къде могат да бъдат видени?
В недалечното минало царският орел, ловният сокол и лалугерът са били необятно публикувани типове в нашата страна. За страдание вследствие на човешките действия и множеството закани, които сме основали в местообитанията им техните популации фрапантно са намалели и през днешния ден трите типа са застрашени от изгубване в международен мащаб. Царският орел е именуван от локалните хора още кръстат орел и съгласно националните вярвания е страж на реколтата от градушки и стихии. Днес обаче в страната ни са останали едвам 37 двойки от този възвишен тип и напълно не е елементарно да се полюбуваш на величествения му полет. Преди две десетилетия царските орли у нас са се брояли на пръсти, само че вследствие на дългогодишните старания на Българско дружество за защита на птиците типът стартира постепенно да се възвръща. Днес едно от последните убежища на типа е Сакар планина и неслучайно град Тополовград е прочут като градът на царския орел.
Още по-незавидна е ориста на ловния сокол, който е на ръба на изгубването. Днес у нас са известни едвам две двойки, които са формирани от птици, излюпени на затворено и освободени в границите на програмата на сътрудниците от „ Зелени Балкани “ за възобновяване на застрашения тип. След като типът е преследван и унищожаван, той е пропъден от типичните си местообитания в ниските елементи на страната и заставен да живее в планините. През последните години стартира още веднъж да се връща в равнините, където се усеща най-добре. Европейският лалугер, от своя страна, е един от най-симпатичните дребни бозайници и надали има човек, който да не остане разчувствуван при близка среща с този добродушен гризач, само че все пак типът е международно заплашен и към този момент е липсващ от няколко европейски страни. Лалугерът населява добре поддържани пасища и ливади от морското ниво до високите елементи на Рила и Стара планина. Унищожаването на тези местообитания обрича цели колонии на гибел и популацията му в страната бързо се топи.
Защо им е нужна тази земя?
Общото сред тези три на пръв взор изцяло разнообразни типа е, че те населяват сходни местообитания. Царският орел гордо следи владенията си от върха на някое високо дърво, до момента в който сянката на ловния сокол бързо се плъзга по тревите и храстите в дебнене на жертви, а лалугерът наднича от своята дупка, употребявайки прикритието на растителността. Така е било от незапомнени времена и по този начин бихме желали да бъде за поколенията след нас. Пасищата и ливадите с единични дървета и шубраци са техният дом. Те са дом и на голям брой други животни – инсекти, безгръбначни, таралежи, зайци, птици. Но домът им е подложен на мощен напън и лека-полека се разрушава и изчезва. Много от пасищата и ливадите бяха разорани, а единичните дървета и храстите бяха отстранени. Чрез закупуването на земя Българско дружество за защита на птиците си слага за цел да запази най-ценните местообитания за типовете, които са отвън резерватите. Ние целим да предотвратим унищожаването на скъпи пасища и ливади, да възстановим към този момент унищожени пасища, разорани под натиска на субсидираното земеделие и да запазим местата с единични и групи дървета, където гнездят орлите и соколите.
Кой ще ръководи тази нова територия и по какъв начин? Ще има ли кой да я охранява?
Вече 10 година Българско дружество за защита на птиците си партнира с фермери – животновъди от Сакар, които също имат интерес да се възстановят и запазят пасищата и ливадите, с цел да се резервира и традиционното за региона пасищно отглеждане на животни. Част от закупената земя ще бъде предоставена на тези локални животновъди под изискване да възстановят и поддържат тревната завивка в най-благоприятно за лалугерите положение. Друга част от закупената земя ще бъде залесена с локални дървесни типове, като редките бяла и черна топола. Тополите са желани от царските орли за създаване на гнезда и по този начин, откакто дърветата пораснат, ще има задоволително места за гнездене. Ако успеем да закупим земята с дървета, на които към този момент има гнезда, те ще бъдат охранявани, с цел да се предотврати незаконното им отрязване и безпокойството в интервала на размножаване.
Тя ще има ли формален статут на предпазена територия – резерват, предпазена околност или нещо друго?
Тези земи няма да имат формален статут на предпазени територии. Обявяването на нови предпазени територии е в пълномощията на държавните институции и е дълъг развой, като през днешния ден е все по-трудно да се реализира единодушие за нови предпазени територии - изключително в частни земи. Въпреки това всеки трети българин се гордее с българската природа и я смята за едно от най-големите благосъстояния на страната ни. Затова е належащо да се ползват и нови подходи в опазването на природата като естествено се употребява интернационалният опит. Българско дружество за защита на птиците като най-старата природозащитна организация се нагърбва с нелеката задача да поддържа тези земи в положително положение за биологичното многообразие и изключително за царския орел, ловния сокол и европейския лалугер, които неслучайно са определени за героите на акцията. В това отношение въвличането на локалните хора е от основно значение и изключително на животновъдите, които имат потребност от пасища за своите животни.
Имате ли поддръжката на Министерството на околната среда и други институции в опазването на тези редки типове?
Институционалната поддръжка е основен детайл в опазването на биологичното многообразие. България е страна по редица интернационалните конвенции и има своите задължения за запазване на застрашените типове и техните местообитания и на Европейско равнище. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) има признати проекти за деяние за запазване на царския орел и ловния сокол, в които са написани съответни ограничения, нужни за възстановяване на природозащитния статус на тези типове. Българско дружество за защита на птиците има водеща роля при разписването на тези проекти както и по осъществяването на огромна част от заложените ограничения. Тази година Министерство на околната среда и водите одобри и Плана за деяние за запазване на европейския лалугер. Една от основните действия в тези документи е опазването на местообитанията, които са подложени на сериозен антропогенен напън. Българско дружество за защита на птиците сполучливо си партнира както с Министерство на околната среда и водите, по този начин и с други институции, които имат отношение към опазването на природата като Изпълнителната организация по горите, полиция, прокуратура, Агенцията по сигурност на храните и други. Последният образец за положително съдействие е отпреди дни, когато на летище София дойдоха две особено подготвени кучета за съставяне на екипи към полицията за битка с отровите. До момента в България само Българско дружество за защита на птиците имаше подобен екип, а в този момент щафетата се поема от институциите. Използването на отровни примамки е измежду най-сериозните закани за царския орел, ловния сокол, лешоядите и редица други застрашени типове животни у нас.
А по какъв начин локалните хора в региона на Сакар одобряват самодейностите ви за царските орли и останалите типове?
Участието на локалните общности е извънредно значимо за сполучливото запазване на биологичното многообразие и това е потвърдено в стратегиите за избавяне на гигантската панда в Китай да вземем за пример или на лъвовете в Намибия. Местните хора в Сакар са положително настроени към опазването на царския орел и поддържат нашите старания. През последното десетилетие и изключително откакто всички преживяхме сложни години с непрекъснати локдауни и ограничавания, от ден на ден хора започнаха да излизат измежду природата и потокът от туристи към места със непокътната природа се усили. Хората, изключително от огромните градове, от ден на ден имат потребност да поддържат връзка с природата, а дребните обитаеми места могат да им дават точно едно достоверно прекарване. Местните хора от ден на ден припознават предпазените и редки скотски и растителни типове като благосъстояние на региона, тъй като те притеглят туристи освен от страната, само че и от чужбина. На входа на град Тополовград ще ви посрещне табела, която гласи „ Добре пристигнали в Тополовград – градът на царските орли “.
Случва ли се това в други страни – Неправителствени организации да купува земя с дарения, с цел да опазва предпазени типове?
Купуването на земя за опазването на застрашени местообитания и типове е природозащитен прийом, който се употребява необятно в дружи страни. Най-емблематичният образец от Европа идва от Англия, където неправителствената организация Кралско сдружение за отбрана на птиците (RSPB) главно посредством дарения е придобила близо 130 хиляди хектара частна земя. Тези земи са превърнати в самобитни предпазени територии, които се употребяват за гнездене или хранене и отмора по време на миграция от голям брой типове птици и милиони гости. В началото на есента имах опция да посетя един от тези резервати в Англия. На мястото на едно унищожено местообитание RSPB са основали оазис за диви птици – голяма влажна зона, възобновени пасища и ливади, които десетки застрашени типове птици употребяват по време на миграцията си от север, както и за гнездене. Един неприветлив за туризъм регион през днешния ден се посещава от над 250 хиляди туристи годишно, които идват, с цел да се насладят на красивата природа и пъстрия свят на птиците, които са се завърнали след десетилетия неявяване.
