Манол Пейков: Записки на начинаещия парламентарист
Записки на начинаещия парламентарист
* * * Ден 0
Четири нови ризи. Две нови вратовръзки. Преместване на копчето на панталона с 15 см.
Не съм обличал костюм от последната женитба, на която кумувах.
* * * Ден 1
Колата – на синя зона, с две хартиени талончета, деликатно изчислени да покрият пролуките сред шестте есемеса.
Сграда: остарялата, тоест – същинската. Вход – основния, току около протестиращите, след това около публицистите. Така или другояче никой не ме познава.
Парламентарното кафене:
Кафе: 0.41 лева
Минерална вода: 0.67 лева
Сандвичи: без никакви украси.
POS терминал: няма.
Пребърквам си джобовете и не без изненада откривам, че през днешния ден не съм взел никакви пари в брой. Дори и стотинки нямам в този празничен панталон. Срам – не позор, постанова ми се да желая от някой съпартийник 10 лв. на заем.
Влизам в парламентарна зала.
Точно на десетата минута се къпя с кафето от глава до пети.
Е, по какъв начин да не му се възхищаваш на Пепе Мухика? Изкарал е целия си президентски мандат (Уругвай, 2010–2015) с един-единствен костюм.
* * * Ден 2.
Все още нямам пропуск за гратис паркиране. Не разполагам и с хартиени талончета.
Преди зелената зона започваше под Московска, в този момент стартира от Дондуков. Нищо, спирам там, пущам четири есемеса и притискам палци да свършим до 13:00.
Парламентарно кафене. Днес всички сандвичи са украсени с по-една краставичка. Слава богу, към момента стават за ястие.
Парламентарна зала: пристрастеностите са нажежени. Депутатите в междинната част на залата блъскат по банките като Хрушчов в Обединените народи. Само дето не са си свалили обувките.
Наистина ли ще ми заплащат да виждам всичко това? За сходен театър бих очаквал да ми желаят пари, не да ми дават.
На обяд – в столовата, първо депутатско кюфте, 1.87 лева Бива. С лютеница – напълно бива.
Не свършихме до 13:00, нито имахме задоволително дълга отмора, с цел да се разходя до Дондуков. Напразно се надявах тези от Центъра за градска подвижност да се забавят повече от 15 минути, та да пусна нови четири есемеса. На седмата минута получих уведомление, че са ми поставили скоба. Първата ми депутатска скоба.
Междувременно един сътрудник от Има Такъв Народ ме светна, че мога да спирам на парламентарния паркинг без да очаквам да ми издадат пропуск. Утре ще опитам.
* * * Ден 3
Промъквам се на парламентарния паркинг с известна паника да не ме навикат. Полицаят поглежда костюма ми (не мен), сетне учтиво и извънредно почтително ме насочва къде да спра, без да ми желае каквото и да е доказателство за депутатската ми същина. (Поне да беше изискал краткотрайната ми карта!)
Изведнъж съзнавам неумолимата истина: в този миг на междуцарствие всеки, облечен в костюм и дошъл малко преди или след 9:00 сутринта, би могъл да паркира напълно гладко на парламентарния паркинг.
Парламентарното кафене: през днешния ден всички сандвичи са украсени с краставичка и домат.
Работата не отива на добре.
Парламентарна зала. Все още гласуваме ръчно – с повдигане на ръка. Ако това ще е жертвата, която би трябвало да създадем, с цел да останем е остарялата постройка – преглъщаме я без никакво планиране.
Само дето не различавам множеството от хората, които се изричат. Час по час запитвам Наско Славов (който е имал неблагоразумието да седне вляво от мен) кой е този или оня. Той търпеливо ми изяснява.
Д-р Симидчиев излиза на трибуната, с цел да прочете декларация от името на парламентарната ни група. От залата му крещят да се показа. Той го прави и продължава да чете.
Скачам яростно на крайници. Христо ме пита къде отивам. Отивам да им обясня, че в случай че ще се представяме, всеки би трябвало да го прави, а освен новите депутати, откликвам. Тома Биков да не си мисли, че го знам кой е?
Христо ме разубеждава – времето за изявления е лимитирано, а има доста значими неща, които би трябвало да се изговорят.
В почивката отивам да ми вземат пръстови отпечатъци, с които от другата седмица нататък ще се задейства системата за гласоподаване.
Човекът в дребната стаичка хвърля един взор на дългия лист с депутати, обръща се към мен и отсича, " Вие сте Манол Пейков, нали? "
" Как ме познахте всред толкоз хора? ", учудвам се аз.
" Аз съм разпален четец ", отвръща. " И доста оценявам вашето издателство. "
* * * Ден 4
Системата за гласоподаване към този момент е конфигурирана. С две огромни осведомителни табла в двете половини на залата. Ако не друго – повече няма да ми се постанова да подпитвам кой приказва сега.
Сандвичите в кафенето – все по този начин с краставица и домат, все по този начин неядливи.
Добре че има кроасанчета. Тези със сирене свършват бързо, само че и с локум стават.
Следобед ненадейно откривам, че в случай че потегли в противоположната посока, пътят за тоалетната е два пъти по-кратък.
* * * Ден 5
Все по този начин с краставица и домат. Всичките до един.
Попитах общително едната от барманките не може ли да плануват най-малко от един тип без декорация. Жената ме погледна комплицирано.
Със сандвичите в кафенето очевидно мъчно ще намерим общ език. Дано най-малко намерим с хората в пленарна зала.
* * * Ден 6
Сутринта закъснявам с 6 минути, само че не мога да стартира деня си без кафе. Докато очаквам на опашката в кафенето, разсеяно виждам началото на сесията на монитора в дъното.
Чувам мъжки глас, който споделя: " При това състояние не ми остава нищо друго, с изключение на да закрия съвещанието! ". И удря звънеца.
Боже, тук за първи път дават запис, за какво не излъчват директно от залата, се запитвам, до момента в който вървя на открито с кафето в ръка.
Срещу мен прииждат сътрудниците ми, които заедно напущат залата. " ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отхвърлиха да гласоподават дневния ред ", ми изясняват, до момента в който ги зяпам невярващо. " Много неща съм виждал, само че това в никакъв случай не ми се беше случвало ", прибавя Мартин Димитров – единственият ни народен представител със сериозен парламентарен опит.
* * * Ден 7
Тринайсет. Часа. И. Петдесет. Минути.
Толкова продължи съвещанието през днешния ден след вчерашното крушение.
След осем часа в костюм разбирам по какъв начин са се чувствали рицарите на Крал Артур, до момента в който са яздили в търсене на Свещения Граал в блестящите си доспехи.
След 10 часа се усещам като пребит.
След дванайсет часа съм пресен като краставичка.
(По-късно същата вечер възпламенявам колата и се прибирам в Пловдив – още час и половина път. Което се оказва ненадейно добър ход – всички, които потеглят на идващия ден, прекосяват дистанцията най-малко два пъти по-бавно от мен.)
Гласуваме всичките 91 страници с оферти.
Гражданите за европейско развиване на три пъти излизат от залата с вярата да изгубим кворум и да неодобряват съвещанието. Оставят по един човек отцепка, да брои и да дебне. Не им се получава и се завръщат в индианска нишка.
Въпреки неналичието на единодушие в залата за множеството промени, с помощта на чудото на тематичните малцинства съумяваме да приемем някои доста значими промени в изборния кодекс.
Правя първото си изявление. Звуча по-превъзбудено, в сравнение с ми се желае, само че шумът в залата е неприятелски и пъклен противен и ми се постанова да го надвиквам.
Говоря напълно малко, въпреки че имам доста неща за казване.
Строго видяно, към този момент май мъчно минавам за " новак " народен представител.
Три часа по-късно изявлението ми има над 800 лайкове във фейсбук.
А аз към момента греша посоката за тоалетната.
* * * Ден 0
Четири нови ризи. Две нови вратовръзки. Преместване на копчето на панталона с 15 см.
Не съм обличал костюм от последната женитба, на която кумувах.
* * * Ден 1
Колата – на синя зона, с две хартиени талончета, деликатно изчислени да покрият пролуките сред шестте есемеса.
Сграда: остарялата, тоест – същинската. Вход – основния, току около протестиращите, след това около публицистите. Така или другояче никой не ме познава.
Парламентарното кафене:
Кафе: 0.41 лева
Минерална вода: 0.67 лева
Сандвичи: без никакви украси.
POS терминал: няма.
Пребърквам си джобовете и не без изненада откривам, че през днешния ден не съм взел никакви пари в брой. Дори и стотинки нямам в този празничен панталон. Срам – не позор, постанова ми се да желая от някой съпартийник 10 лв. на заем.
Влизам в парламентарна зала.
Точно на десетата минута се къпя с кафето от глава до пети.
Е, по какъв начин да не му се възхищаваш на Пепе Мухика? Изкарал е целия си президентски мандат (Уругвай, 2010–2015) с един-единствен костюм.
* * * Ден 2.
Все още нямам пропуск за гратис паркиране. Не разполагам и с хартиени талончета.
Преди зелената зона започваше под Московска, в този момент стартира от Дондуков. Нищо, спирам там, пущам четири есемеса и притискам палци да свършим до 13:00.
Парламентарно кафене. Днес всички сандвичи са украсени с по-една краставичка. Слава богу, към момента стават за ястие.
Парламентарна зала: пристрастеностите са нажежени. Депутатите в междинната част на залата блъскат по банките като Хрушчов в Обединените народи. Само дето не са си свалили обувките.
Наистина ли ще ми заплащат да виждам всичко това? За сходен театър бих очаквал да ми желаят пари, не да ми дават.
На обяд – в столовата, първо депутатско кюфте, 1.87 лева Бива. С лютеница – напълно бива.
Не свършихме до 13:00, нито имахме задоволително дълга отмора, с цел да се разходя до Дондуков. Напразно се надявах тези от Центъра за градска подвижност да се забавят повече от 15 минути, та да пусна нови четири есемеса. На седмата минута получих уведомление, че са ми поставили скоба. Първата ми депутатска скоба.
Междувременно един сътрудник от Има Такъв Народ ме светна, че мога да спирам на парламентарния паркинг без да очаквам да ми издадат пропуск. Утре ще опитам.
* * * Ден 3
Промъквам се на парламентарния паркинг с известна паника да не ме навикат. Полицаят поглежда костюма ми (не мен), сетне учтиво и извънредно почтително ме насочва къде да спра, без да ми желае каквото и да е доказателство за депутатската ми същина. (Поне да беше изискал краткотрайната ми карта!)
Изведнъж съзнавам неумолимата истина: в този миг на междуцарствие всеки, облечен в костюм и дошъл малко преди или след 9:00 сутринта, би могъл да паркира напълно гладко на парламентарния паркинг.
Парламентарното кафене: през днешния ден всички сандвичи са украсени с краставичка и домат.
Работата не отива на добре.
Парламентарна зала. Все още гласуваме ръчно – с повдигане на ръка. Ако това ще е жертвата, която би трябвало да създадем, с цел да останем е остарялата постройка – преглъщаме я без никакво планиране.
Само дето не различавам множеството от хората, които се изричат. Час по час запитвам Наско Славов (който е имал неблагоразумието да седне вляво от мен) кой е този или оня. Той търпеливо ми изяснява.
Д-р Симидчиев излиза на трибуната, с цел да прочете декларация от името на парламентарната ни група. От залата му крещят да се показа. Той го прави и продължава да чете.
Скачам яростно на крайници. Христо ме пита къде отивам. Отивам да им обясня, че в случай че ще се представяме, всеки би трябвало да го прави, а освен новите депутати, откликвам. Тома Биков да не си мисли, че го знам кой е?
Христо ме разубеждава – времето за изявления е лимитирано, а има доста значими неща, които би трябвало да се изговорят.
В почивката отивам да ми вземат пръстови отпечатъци, с които от другата седмица нататък ще се задейства системата за гласоподаване.
Човекът в дребната стаичка хвърля един взор на дългия лист с депутати, обръща се към мен и отсича, " Вие сте Манол Пейков, нали? "
" Как ме познахте всред толкоз хора? ", учудвам се аз.
" Аз съм разпален четец ", отвръща. " И доста оценявам вашето издателство. "
* * * Ден 4
Системата за гласоподаване към този момент е конфигурирана. С две огромни осведомителни табла в двете половини на залата. Ако не друго – повече няма да ми се постанова да подпитвам кой приказва сега.
Сандвичите в кафенето – все по този начин с краставица и домат, все по този начин неядливи.
Добре че има кроасанчета. Тези със сирене свършват бързо, само че и с локум стават.
Следобед ненадейно откривам, че в случай че потегли в противоположната посока, пътят за тоалетната е два пъти по-кратък.
* * * Ден 5
Все по този начин с краставица и домат. Всичките до един.
Попитах общително едната от барманките не може ли да плануват най-малко от един тип без декорация. Жената ме погледна комплицирано.
Със сандвичите в кафенето очевидно мъчно ще намерим общ език. Дано най-малко намерим с хората в пленарна зала.
* * * Ден 6
Сутринта закъснявам с 6 минути, само че не мога да стартира деня си без кафе. Докато очаквам на опашката в кафенето, разсеяно виждам началото на сесията на монитора в дъното.
Чувам мъжки глас, който споделя: " При това състояние не ми остава нищо друго, с изключение на да закрия съвещанието! ". И удря звънеца.
Боже, тук за първи път дават запис, за какво не излъчват директно от залата, се запитвам, до момента в който вървя на открито с кафето в ръка.
Срещу мен прииждат сътрудниците ми, които заедно напущат залата. " ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отхвърлиха да гласоподават дневния ред ", ми изясняват, до момента в който ги зяпам невярващо. " Много неща съм виждал, само че това в никакъв случай не ми се беше случвало ", прибавя Мартин Димитров – единственият ни народен представител със сериозен парламентарен опит.
* * * Ден 7
Тринайсет. Часа. И. Петдесет. Минути.
Толкова продължи съвещанието през днешния ден след вчерашното крушение.
След осем часа в костюм разбирам по какъв начин са се чувствали рицарите на Крал Артур, до момента в който са яздили в търсене на Свещения Граал в блестящите си доспехи.
След 10 часа се усещам като пребит.
След дванайсет часа съм пресен като краставичка.
(По-късно същата вечер възпламенявам колата и се прибирам в Пловдив – още час и половина път. Което се оказва ненадейно добър ход – всички, които потеглят на идващия ден, прекосяват дистанцията най-малко два пъти по-бавно от мен.)
Гласуваме всичките 91 страници с оферти.
Гражданите за европейско развиване на три пъти излизат от залата с вярата да изгубим кворум и да неодобряват съвещанието. Оставят по един човек отцепка, да брои и да дебне. Не им се получава и се завръщат в индианска нишка.
Въпреки неналичието на единодушие в залата за множеството промени, с помощта на чудото на тематичните малцинства съумяваме да приемем някои доста значими промени в изборния кодекс.
Правя първото си изявление. Звуча по-превъзбудено, в сравнение с ми се желае, само че шумът в залата е неприятелски и пъклен противен и ми се постанова да го надвиквам.
Говоря напълно малко, въпреки че имам доста неща за казване.
Строго видяно, към този момент май мъчно минавам за " новак " народен представител.
Три часа по-късно изявлението ми има над 800 лайкове във фейсбук.
А аз към момента греша посоката за тоалетната.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ