Бъдещето на Китай – мистерия, мъгла, мощ! Ще пробие ли демок...
" Западният човек, който твърди, че схваща Китай сигурно не схваща Китай! " Тази остаряла мисъл, споделяна от създатели, прекарали време в " Поднебесната империя ", се обагря с нови нюанси на новост дни преди започващия на 16-и октомври 20-и Конгрес на Китайската комунистическа партия и дни след гибелта на странния слух, че в Пекин е осъществен прелом, а президентът Си Дзинпин е подложен под домакински арест, написа dir.bg.
Световните анализатори чакат спомагателна консолидация на власт в ръцете на 69-годишния Си и неизбежно втвърдяване на облаците на геополитическия небосвод.
Какво ще бъде мястото на голямата и все по-могъща тоталитарна страна в световния политически пъзел? Чака ли ни задълбочаваща се борба сред Пекин и Вашингтон по въпроса за Тайван, изключително след остро подложеното на критика от управляващите в Китай скорошно посещаване на третия човек в формалната политическа подчиненост на Съединени американски щати Нанси Пелоси в тихоокеанския остров?
Докъде Пекин е податлив да поддържа Кремъл
и дейностите на съветския президент Путин в Украйна? До какъв брой са решени в комунистическата страна да отстояват твърдо огромната визия за многополюсен свят, което значи стратегически фокус върху демонтирането на Съединени американски щати като световен стопански, боен и културен хегемон? И дали тази поръчка за многополюсен свят не крие в себе си желанието за нова еднополюсна система, само че този път с център в Азия?
Има ли каквато и да е било вероятност за някаква форма на демократизация на китайското общество? Как могъщият партиен уред на върха ще посрещне проблемите с демографската рецесия, свиването на популацията и структурната уязвимост на продължаващото гледище за нулев коронавирус, коствало толкоз доста стопански благоприятни условия, да не приказваме за неодобрение измежду необятни сегменти на обществото.
Тези и още голям брой въпроси за опциите и проблемите пред гаргантюанската азиатска страна по едно и също време нямат отговор и имат доста отговори. Като никой от тях несъмнено не е правилен. Повечето мъдри западни анализатори към този момент са се съгласили, че постоянно би трябвало да се остави уместно пространство за силите на мъгливи мистерии и хоризонта на непознатото, когато се приказва за " небесния змей " и неговите придвижвания. Китай си остава мистерия.
Писателят и математик Джон Дарбишър, живял в Хонконг в края на културната гражданска война на Мао в Китай, напомня основен и изключително забавен разговор сред редактор на британски вестник и сътрудник в античната страна, случил се още през 20-те години на предишния век. Редакторът поръчал на репортера: " Искам простите обстоятелства за Китай! ". А репортерът отвърнал:
" В Китай нищо не е просто. И няма обстоятелства! "
Век по-късно и след своеобразното отваряне на Китай към света - или може би отварянето на света към Китай - " простите обстоятелства " са като совите в " Туин Пийкс ". Не са това, което наподобяват.
Преди повече от 10 години Ричард Макгрегър написа книгата " Партията ", в която разказва по какъв начин през 2005-а влиятелна хонконгска компания съобщила, че частният бранш към този момент е моторът на икономическия напредък, и дава отговор за над 70% от брутния вътрешен артикул в Китай. Седмица по-късно друга влиятелна компания докладвала, че частният бранш създава не повече от 30% от брутния вътрешен артикул в страната.
Джон Дарбишър пита с мигане към оня разговор отпреди век: " Кое от двете е било правилно? Няма обстоятелства и нищо не е просто! "
" Китай е огромен като пространство и популация, само че още повече като време. Единствената международна мощ и огромна нация с непрекъсната цивилизационна история от Бронзовата ера насам. Над три хиляди години един език, едни традиции и една просвета, едни съществени религиозни и метафизичен концепции. Помня родители от работническата класа на Китай, които пращат децата си по леглата с фолклорни изречения, препращащи към събития и фигури от XI век преди новата епоха. Връзката и близостта на днешните китайци с времената - а и концепциите - на Конфуций, да вземем за пример, е нещо, което западните общества не могат да си показват. В Китай има неподвижност, която е сложна за схващане извън ", написа още Дарбишър.
Самата концепция за време е друга в китайски условия.
В този смисъл, по кое време те възнамеряват възможната си световна надмощие? Утре? След век? Никога? Кога може Тайван да чака " военна интервенция "? И да я чака ли изобщо? Трудно се прави геополитически прорез на проектите на такава антична и друга цивилизация.
И въпреки всичко множеството анализатори чакат Си да резервира основните си постове в Комунистическата партия, Централния боен съвет, и по-скоро символичната купа Президент на Китай. Истинската власт е в ролята му на общоприет секретар.
" Който ръководи партията, ръководи и Китай "
Дзинпин е водещата политическа фигура в Пекин към този момент 10 години. Все повече хора подозират, че той възнамерява да ръководи до живот. Партията има близо 100 милиона членове и е проведена като пирамида. Близо до върха е политбюрото от 25 индивида, измежду които военни офицери, районни водачи и значими апаратчици. От тази група се излъчва още по-важно политбюро със седем члена. Те вземат най-значимите решения. А на върха на цялата конструкция е генералният секретар - Си Дзинпин.
На 16 октомври всички погледи ще са ориентирани към него. Самият факт, че лишен от всякаква солидна основа слух за неговото унищожаване съумя да завладее обществените мрежи преди броени дни, потвърждава, че ужасно доста хора на Запад нямат никаква концепция какво се случва в ядрото на комунистическата партия и по какъв начин тъкмо оперира тази машина, съчетала антични и съвременни детайли от грандиозната китайска история плюс черпене от западния опит. Идващият 20-и конгрес надали ще даде ясни и лесни отговори за бъдещето на Китай. А то към този момент е неразривно обвързвано с бъдещето на нашата цивилизация. И на света. Но никой не е обещавал, че ще е ясно и елементарно.
Световните анализатори чакат спомагателна консолидация на власт в ръцете на 69-годишния Си и неизбежно втвърдяване на облаците на геополитическия небосвод.
Какво ще бъде мястото на голямата и все по-могъща тоталитарна страна в световния политически пъзел? Чака ли ни задълбочаваща се борба сред Пекин и Вашингтон по въпроса за Тайван, изключително след остро подложеното на критика от управляващите в Китай скорошно посещаване на третия човек в формалната политическа подчиненост на Съединени американски щати Нанси Пелоси в тихоокеанския остров?
Докъде Пекин е податлив да поддържа Кремъл
и дейностите на съветския президент Путин в Украйна? До какъв брой са решени в комунистическата страна да отстояват твърдо огромната визия за многополюсен свят, което значи стратегически фокус върху демонтирането на Съединени американски щати като световен стопански, боен и културен хегемон? И дали тази поръчка за многополюсен свят не крие в себе си желанието за нова еднополюсна система, само че този път с център в Азия?
Има ли каквато и да е било вероятност за някаква форма на демократизация на китайското общество? Как могъщият партиен уред на върха ще посрещне проблемите с демографската рецесия, свиването на популацията и структурната уязвимост на продължаващото гледище за нулев коронавирус, коствало толкоз доста стопански благоприятни условия, да не приказваме за неодобрение измежду необятни сегменти на обществото.
Тези и още голям брой въпроси за опциите и проблемите пред гаргантюанската азиатска страна по едно и също време нямат отговор и имат доста отговори. Като никой от тях несъмнено не е правилен. Повечето мъдри западни анализатори към този момент са се съгласили, че постоянно би трябвало да се остави уместно пространство за силите на мъгливи мистерии и хоризонта на непознатото, когато се приказва за " небесния змей " и неговите придвижвания. Китай си остава мистерия.
Писателят и математик Джон Дарбишър, живял в Хонконг в края на културната гражданска война на Мао в Китай, напомня основен и изключително забавен разговор сред редактор на британски вестник и сътрудник в античната страна, случил се още през 20-те години на предишния век. Редакторът поръчал на репортера: " Искам простите обстоятелства за Китай! ". А репортерът отвърнал:
" В Китай нищо не е просто. И няма обстоятелства! "
Век по-късно и след своеобразното отваряне на Китай към света - или може би отварянето на света към Китай - " простите обстоятелства " са като совите в " Туин Пийкс ". Не са това, което наподобяват.
Преди повече от 10 години Ричард Макгрегър написа книгата " Партията ", в която разказва по какъв начин през 2005-а влиятелна хонконгска компания съобщила, че частният бранш към този момент е моторът на икономическия напредък, и дава отговор за над 70% от брутния вътрешен артикул в Китай. Седмица по-късно друга влиятелна компания докладвала, че частният бранш създава не повече от 30% от брутния вътрешен артикул в страната.
Джон Дарбишър пита с мигане към оня разговор отпреди век: " Кое от двете е било правилно? Няма обстоятелства и нищо не е просто! "
" Китай е огромен като пространство и популация, само че още повече като време. Единствената международна мощ и огромна нация с непрекъсната цивилизационна история от Бронзовата ера насам. Над три хиляди години един език, едни традиции и една просвета, едни съществени религиозни и метафизичен концепции. Помня родители от работническата класа на Китай, които пращат децата си по леглата с фолклорни изречения, препращащи към събития и фигури от XI век преди новата епоха. Връзката и близостта на днешните китайци с времената - а и концепциите - на Конфуций, да вземем за пример, е нещо, което западните общества не могат да си показват. В Китай има неподвижност, която е сложна за схващане извън ", написа още Дарбишър.
Самата концепция за време е друга в китайски условия.
В този смисъл, по кое време те възнамеряват възможната си световна надмощие? Утре? След век? Никога? Кога може Тайван да чака " военна интервенция "? И да я чака ли изобщо? Трудно се прави геополитически прорез на проектите на такава антична и друга цивилизация.
И въпреки всичко множеството анализатори чакат Си да резервира основните си постове в Комунистическата партия, Централния боен съвет, и по-скоро символичната купа Президент на Китай. Истинската власт е в ролята му на общоприет секретар.
" Който ръководи партията, ръководи и Китай "
Дзинпин е водещата политическа фигура в Пекин към този момент 10 години. Все повече хора подозират, че той възнамерява да ръководи до живот. Партията има близо 100 милиона членове и е проведена като пирамида. Близо до върха е политбюрото от 25 индивида, измежду които военни офицери, районни водачи и значими апаратчици. От тази група се излъчва още по-важно политбюро със седем члена. Те вземат най-значимите решения. А на върха на цялата конструкция е генералният секретар - Си Дзинпин.
На 16 октомври всички погледи ще са ориентирани към него. Самият факт, че лишен от всякаква солидна основа слух за неговото унищожаване съумя да завладее обществените мрежи преди броени дни, потвърждава, че ужасно доста хора на Запад нямат никаква концепция какво се случва в ядрото на комунистическата партия и по какъв начин тъкмо оперира тази машина, съчетала антични и съвременни детайли от грандиозната китайска история плюс черпене от западния опит. Идващият 20-и конгрес надали ще даде ясни и лесни отговори за бъдещето на Китай. А то към този момент е неразривно обвързвано с бъдещето на нашата цивилизация. И на света. Но никой не е обещавал, че ще е ясно и елементарно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ