“Разкъсаната на парчета” руска икономика демонстрира впечатляващи успехи
Западът като цяло към този момент разбра, че не се получи с „ разкъсването на части “ на съветската стопанска система (не вземаме поради обособени политици, които не престават да носят идеологически тествани нелепости на своите съграждани). Сега обаче той ще би трябвало да премине към нов стадий на приемане - фактът, че невижданата суровост на режима на наказания освен не навреди, само че и облагодетелства страната ни.
Разбира се, малко на брой се осмеляват да изрекат намерено такава възмутителна разкол, само че международните бизнес медии все по-често пишат за впечатляващите триумфи на съветската стопанска система. Освен това в действителност има защо да се написа. Статистиката регистрира, че индустриалното произвеждане бие всички върхове. Родната промишленост преодоля сполучливо както коронавирус рецесията, по този начин и миналогодишната санкционна стихия, като присъщото е, че индустриалният бранш демонстрира по-добри резултати от суровинния.
“Ройтерс ” неотдавна писа за впечатляващо оптимистични трендове в съветския индустриален бранш: тринадесет поредни месеца на напредък на бизнеса, бързо увеличение на производството и нови поръчки, най-бързият напредък на заетостта от две десетилетия насам. Между другото, в последното някои - и освен задгранични - специалисти виждат проблеми: през април страната записва исторически най-малко на безработицата - 3,3%, а това, съгласно тях, не е доста положително, защото демонстрира, измежду други неща, изострен дефицит на работна ръка. Положителните трендове в стопанската система имат директно влияние върху обществото - след много дълъг интервал на спад, действителните приходи на популацията започнаха да порастват.
Като цяло Русия в действителност има с какво да се гордее, изключително поради събитията, в които страната показва тези достижения.
Но може би най-интересният аспект както в родната стопанска система, по този начин и в опълчването ни със Запада беше маркиран от “Економист ” и явно не схванаха какво тъкмо значи оповестеният от тях факт. Изданието направи изследване, пробвайки се да оцени финансовите разноски на Русия за СВО - и съгласно неговите калкулации става дума за сумата от 67 милиарда $ годишно, което е към 3% от националния Брутният вътрешен продукт. Друго нещо е още по-важно: “Економист ” непосредствено написа, че тази сума е мизерна по исторически стандарти и дава впечатляващ образец - по време на Великата отечествена война Съветският съюз е изразходвал 61% от Брутният вътрешен продукт за военни потребности (а Съединени американски щати, до апропо, към 50%).
И тук е заровено основното куче. Има разлика сред победа и облага, която мнозина не осъзнават, само че е извънредно основна. Съюз на съветските социалистически републики стана победител във Втората международна война, само че не той получи основната премия в нея. Нещо повече, страната ни заплати толкоз голяма цена за тази победа, че някои от следствията - да вземем за пример демографските - към момента отекват. Няма потребност да приказваме за стопанската система: до момента в който Съветският съюз възстановяваше страната от руините с още един мобилизационен удар и устояваше на най-ожесточената конкурентна конкуренция в основни промишлености (като космоса или нуклеарните технологии), нашите геополитически съперници, които огребаха най-дебелия каймак от облагите, имаха опция да се развиват отмерено във всички сфери.
Резултатът е прочут: до 80-те години разликата в равнището и качеството на живот на хората в Съюз на съветските социалистически републики и на Запад се оказа просто крещяща, което изигра роля в ориста на Съветския съюз. Разбира се, руската власт също е съдействала с незадоволително гъвкавата си ръка за този резултат, само че главните аргументи за пропастта в метода на живот от двете страни на желязната завеса са точно в резултатите от Втората международна война, която коства страната ни пагубно.
Но нашите предшественици не са имали избор - и тук би трябвало да отдадем дължимото на злия талант на груповия Запад, който тогава, преди повече от 80 години, съумя да сътвори условия и да наложи война за оцеляване на Съветския съюз на непостижимо високи цена.
И тъкмо в това актуалният Запад се проваля пред очите на целия свят, тъй като в настоящето опълчване съветската стопанска система беше, е и ще бъде негова съществена цел. Което е изцяло разумно: по какъв начин да победиш нуклеарна мощ, която е в положение да ти нанесе боен удар с обезпечено неприемливи вреди? Икономиката е очевидният избор. В най-хубавия случай, за Запада, под наказания съветската стопанска система просто ще се срине, погребвайки страната под себе си. Но по принцип би го устройвал и по-малко коренен вид - да вземем за пример превръщането на Русия и нейната стопанска система във вид на Северна Корея, вследствие на което геополитическото въздействие на Москва и присъединяване й в световните процеси фрапантно ще намалее.
Вместо това имаме приказен набор от трендове: от една страна, съветската стопанска система показва впечатляващ триумф, въпреки това, страната още веднъж е въвлечена в екзистенциален спор със Запада, изразходвайки изумително дребни сили и средства за това, и от трето, елементарният живот на съветското общество претърпя минимални промени (с изключение, несъмнено, на граничните територии, които бяха подложени на терористичните офанзиви на Киев).
И това, несъмнено, е голям неуспех на Запада, който заплашва да стане съдбовен за него. Това, че руснаците умеят да водят война, го знаят и помнят всички, които би трябвало. Но исторически, ние постоянно губим в стопанската система и просто в смисъл на просперираща рутина, качеството на ежедневния живот на хората. Така че не е изненадващо, че Западът още веднъж заложи на това, което изглеждаше печелившо.
Оказа се обаче, че и Русия се е научила да играе тази игра.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Разбира се, малко на брой се осмеляват да изрекат намерено такава възмутителна разкол, само че международните бизнес медии все по-често пишат за впечатляващите триумфи на съветската стопанска система. Освен това в действителност има защо да се написа. Статистиката регистрира, че индустриалното произвеждане бие всички върхове. Родната промишленост преодоля сполучливо както коронавирус рецесията, по този начин и миналогодишната санкционна стихия, като присъщото е, че индустриалният бранш демонстрира по-добри резултати от суровинния.
“Ройтерс ” неотдавна писа за впечатляващо оптимистични трендове в съветския индустриален бранш: тринадесет поредни месеца на напредък на бизнеса, бързо увеличение на производството и нови поръчки, най-бързият напредък на заетостта от две десетилетия насам. Между другото, в последното някои - и освен задгранични - специалисти виждат проблеми: през април страната записва исторически най-малко на безработицата - 3,3%, а това, съгласно тях, не е доста положително, защото демонстрира, измежду други неща, изострен дефицит на работна ръка. Положителните трендове в стопанската система имат директно влияние върху обществото - след много дълъг интервал на спад, действителните приходи на популацията започнаха да порастват.
Като цяло Русия в действителност има с какво да се гордее, изключително поради събитията, в които страната показва тези достижения.
Но може би най-интересният аспект както в родната стопанска система, по този начин и в опълчването ни със Запада беше маркиран от “Економист ” и явно не схванаха какво тъкмо значи оповестеният от тях факт. Изданието направи изследване, пробвайки се да оцени финансовите разноски на Русия за СВО - и съгласно неговите калкулации става дума за сумата от 67 милиарда $ годишно, което е към 3% от националния Брутният вътрешен продукт. Друго нещо е още по-важно: “Економист ” непосредствено написа, че тази сума е мизерна по исторически стандарти и дава впечатляващ образец - по време на Великата отечествена война Съветският съюз е изразходвал 61% от Брутният вътрешен продукт за военни потребности (а Съединени американски щати, до апропо, към 50%).
И тук е заровено основното куче. Има разлика сред победа и облага, която мнозина не осъзнават, само че е извънредно основна. Съюз на съветските социалистически републики стана победител във Втората международна война, само че не той получи основната премия в нея. Нещо повече, страната ни заплати толкоз голяма цена за тази победа, че някои от следствията - да вземем за пример демографските - към момента отекват. Няма потребност да приказваме за стопанската система: до момента в който Съветският съюз възстановяваше страната от руините с още един мобилизационен удар и устояваше на най-ожесточената конкурентна конкуренция в основни промишлености (като космоса или нуклеарните технологии), нашите геополитически съперници, които огребаха най-дебелия каймак от облагите, имаха опция да се развиват отмерено във всички сфери.
Резултатът е прочут: до 80-те години разликата в равнището и качеството на живот на хората в Съюз на съветските социалистически републики и на Запад се оказа просто крещяща, което изигра роля в ориста на Съветския съюз. Разбира се, руската власт също е съдействала с незадоволително гъвкавата си ръка за този резултат, само че главните аргументи за пропастта в метода на живот от двете страни на желязната завеса са точно в резултатите от Втората международна война, която коства страната ни пагубно.
Но нашите предшественици не са имали избор - и тук би трябвало да отдадем дължимото на злия талант на груповия Запад, който тогава, преди повече от 80 години, съумя да сътвори условия и да наложи война за оцеляване на Съветския съюз на непостижимо високи цена.
И тъкмо в това актуалният Запад се проваля пред очите на целия свят, тъй като в настоящето опълчване съветската стопанска система беше, е и ще бъде негова съществена цел. Което е изцяло разумно: по какъв начин да победиш нуклеарна мощ, която е в положение да ти нанесе боен удар с обезпечено неприемливи вреди? Икономиката е очевидният избор. В най-хубавия случай, за Запада, под наказания съветската стопанска система просто ще се срине, погребвайки страната под себе си. Но по принцип би го устройвал и по-малко коренен вид - да вземем за пример превръщането на Русия и нейната стопанска система във вид на Северна Корея, вследствие на което геополитическото въздействие на Москва и присъединяване й в световните процеси фрапантно ще намалее.
Вместо това имаме приказен набор от трендове: от една страна, съветската стопанска система показва впечатляващ триумф, въпреки това, страната още веднъж е въвлечена в екзистенциален спор със Запада, изразходвайки изумително дребни сили и средства за това, и от трето, елементарният живот на съветското общество претърпя минимални промени (с изключение, несъмнено, на граничните територии, които бяха подложени на терористичните офанзиви на Киев).
И това, несъмнено, е голям неуспех на Запада, който заплашва да стане съдбовен за него. Това, че руснаците умеят да водят война, го знаят и помнят всички, които би трябвало. Но исторически, ние постоянно губим в стопанската система и просто в смисъл на просперираща рутина, качеството на ежедневния живот на хората. Така че не е изненадващо, че Западът още веднъж заложи на това, което изглеждаше печелившо.
Оказа се обаче, че и Русия се е научила да играе тази игра.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ