Замисляли ли сте се колко от технологичните чудеса от всекидневието

Замисляли ли сте се какъв брой от софтуерните чудеса от всекидневието ни са били предсказани от приказките и мечтателската литература на фантастите? Всеки ден гледаме какво става по света във вълшебното огледалце, отиваме на отмора с летящо чердже и си приказваме посредством вълшебен бръмбар, прикрит в шепите ни.

Все отново някои от фантазиите на дядо по този начин и не се реализираха от недосетливите учени и изобретатели. А би било хубаво да сменяме цвета на колата съгласно шарката на роклята, нали? Или да имаме машина, която да ни написа домашните. Или... Но прочетете сами.

Летяща машина за момченца

През далечната 1900 година американският вестник Minneapolis Journal афишира, че в близко бъдеще децата ще се придвижват... летейки. Явно идването на новия век обърква главите на публицистите (и преди 10 години стана така), тъй като те разгласяват сериозна публикация, озаглавена: “Поглед към бъдещето: днешното момче е на една крачка от детето на 20. век ”. Материалът е съпроводен с рисунка, показваща по какъв начин момченце на колело наблюдава с взор свое приятелче, което пикира в близост с персоналната си крилата машина. Мечтата да летим независимо, която датира още от младините на Икар, очевидно е толкоз публикувана, че редакторите напълно съществено настояват, че колелото скоро ще бъде изместено от чифт моторизирани криле. Е – още чакаме летящата кола, за какво да не изчакаме и това. Единственият въпрос е – ами по какъв начин ще се придвижват момиченцата?!

Моторни обувки

Преди години Държавната библиотека на Франция разгласява серия картинки от 1910 година, които се пробват да предскажат по какъв начин ще наподобява светът през 2000 година. Сред бисерите е и нещо, което май всеки би желал да има, откакто по този начин и по този начин живеем в 21. век – моторизирани обувки. С тях напъните от разходката и висенето по тапи биха отлетели окончателно в предишното. Авторът на илюстрацията си е показал нещо като ролери с мотор, които просто тласкат возещия се безметежно към задачата. За голямо отчаяние на днешните скейтъри обаче моторните обувки по този начин и не стават действителност – може би поради риска от обелване на неопитния нос на някой нов консуматор. И това в случай че е причина...

Обяд в хапче

Една от обичаните фантазии на забързаните фантасти от 20. век – да не губят време за хранене. Какво му е неприятното на вкусния обяд, питаме ние. Може би тъкмо неналичието на отговор на този въпрос проваля упоритостите на хора като американския доктор Хю Къмингс, които копнеят да разнасят закуската си в кутийка от енфие. “Едно хубаво, щедро ястие от няколко блюда в едно-единствено хапче, което можете да сложите в джоба на жилетката си – това е фантазията на днешните учени! ”, споделя Къмингс през 1923 година Идеята му е да изтегли водата от храните и да предлага патица с портокали с размера на оризово зърно. Днес най-близкото до това начинание, което познаваме, е храната на космонавтите и сушените супи – само че даже те не могат да се лапнат безметежно като витаминчета. И популярност богу – какво толкоз комплицирано има в една елементарна, огромна мусака?

Вестник по радиото

Доставката на всекидневната преса през отвор в радиоприемника е концепция, оповестена в броя на сп. Popular Science от май 1939 година Според редакторите на списанието един ден читателите ще могат да получават изданието им по радиовълни, които се засичат от приемника, а той ги принтира на дълго руло хартия право в ръцете на доволната стопанка. За това било нужно единствено да се прикачи в допълнение устройство към елементарното радио, което да употребява сигнала, изпращан от редакциите. Е, какво става? Още си очаквам списанието.

Хладилник чистник

Той прави своя дебют във вестник Syracuse Herald от 1930 година Хладилникът на бъдещето е угрижен за вашето здраве и уведомява домакинята дали месото, което е купила, е прясно, или продавачът е послъгал по отношение на периода на валидност. Това софтуерно знамение трябвало да създава изсъхнал лед или корав въглероден двуокис. На доктрина те разрешават на прясното месо да резервира аления си цвят и карат остарялото да добие неапетитна кафява багра. Днешните етикети с указан период за консумация направиха хладилника чистник непотребен, само че въпреки всичко би било прелестно да сме сигурни какво ядем, нали?

Автомобили с цветно въодушевление

За мнозина цветът на колата е един от най-важните атрибути на машината аксесоар. Проблемът каква багра да изберем, е наболял още през 1958 година, когато известният американски комикс “По-близо, в сравнение с си мислим ” предсказва края на алтернативата с навлизането на електрически коли хамелеони. Според вестникарското издание автомобилната промишленост създава “нов тип сензитивен лак за коли, чийто цвят ще се трансформира съгласно желанието ни ”. Всяка бензиностанция щяла да разполага с електромагнитно оръдие, което щяло да изстрелва лъч към возилото и да сменя окраската му за секунди. Чудесна концепция за дамите, които обичат да бъдат в звук, само че очевидно автомобилната промишленост я е не запомнила в чекмеджето.

Дрехи за еднократна приложимост

Въпреки че качеството на облеклата осезаемо спадна през последните години, към момента не сме стигнали висотите, предсказани в броя на в. Chicago Tribune от 25 октомври 1959 година Авторът потвърждава, че скоро няма да се постанова да перем облеклата си, а “в бъдещето просто ще ги изхвърляте в кошчето – може би дори ще палите лагерните си огньове с тях! ”. Еднократните парцалки щели да се създават от евтина рециклирана хартия. Според вестника американската войска към този момент проучвала опцията за приложимост на материала в производството на евтини униформи. Това навело създателя на мисълта, че тази фешън наклонност скоро ще се популяризира до всеки дом. За страдание още не сме видели опаковани в кафява хартия бойци или фешън законодателки.

Лунна телевизия в часовника

Вездесъщият “По-близо, в сравнение с си мислим ” дава още една безрезултатна вяра на читателите си. През 1960 година изданието убеждава, че скоро междинният консуматор ще може да си закупи ръчен часовник, който ще получава телевизионни сигнали... от Луната. Този път обаче вестникът има известно съображение. Няколко “ръчни тв приемника ” в действителност доближават до пазара, въпреки и години по-късно, само че по този начин и не съумяват да се трансфорат в всеобща стока поради високата си цена и обстоятелството, че въпреки всичко одобряват талази от телевизионни кули вместо от Космоса. Дори фамозният часовник на Джеймс Бонд от кино лентата “Октопуси ”, на който 007 може да гледа разнообразни излъчвания, не получава сигнали от Луната. Днес концепцията надали ще бъде осъществена – тя просто остаря след навлизането на смарт телефоните, на които всеки може да си пуска клипове от YouTube до насита.

Машина за домашни

Ето нещо, за което си заслужава да си дадеш парите! Мечтата на всеки възпитаник е в детайли изследвана в научната (но в действителност фантастична) книга от 1981 година “Училище, работа и игра (Светът на бъдещето) ”. Според създателите чудесната машина е снабдена с компютърна технология, която трансформира домашните в занимателни игри и разрешава на няколко възпитаници да вземат участие в нещо като обща игрова подготовка за учебно заведение. За огромно отегчение на днешните първолаци тъкмо тази технология някак не съумява да си проправи път до домовете - може би поради нашествието на елементарния личен компютър. И въпреки всичко ще би трябвало много да изчакаме, до момента в който Counter Strike стартира да ни приготвя по математика!

Анна Волева