Киномания: Тихият залив
Замислен, развеселен и изплашен – ето по този начин би трябвало да си потегля фенът от всеки, и филмът на Брюно Дюмон е безспорен пример на фестивално кино в този смисъл. Селектиран в Кан, където режисьорът два пъти е печелил Гран при, това е киноразказ отвън всевъзможен род и логичен разказ, по тази причина пък неуместен и занимателен, цялостен с превъзходни артисти, които явно на драго сърце се вършат на луди. Брюно Дюмон е снимал кино лентата в родния си край в Северна – Нор-Па де Кале. Невероятно спокойният и хубав пейзаж несъмнено е едно от основните настоящи лица в историята. Там, в дребното рибарско селце Сен Мишел, живее семейство Брюфор – небогати риболовци с четирима синове, до един с неописуеми физиономии и прочее непрофесионални артисти. Семейството се прехранва с туристите – в смисъл както преносно, събирайки дребна такса, с цел да ги транспортира през залива, по този начин и напълно безусловно, посредством канибализъм. При това Брюфор ядат човешкото месо сурово и в сцените с дребните деца, глозгащи кървави кокалчета, има нещо колкото ужасяващо, толкоз и истерично смешно.
Високо над залива в неуместна вила в египетски жанр всяко лято почива богатото семейство Ван Петегем – женени между тях братовчеди, като едното им дете, Били, е ту момиче, ту момче. Ван Петегем са облечени постоянно в бяло, с дълги ръкави, воали и чадърчета, а телешкият им екстаз пред пейзажа, всяка птичка и цветенце е просто неукротим. Фабрис Лукини, Валерия Бруни-Тедески и изключително Жулиет Бинош преиграват с такава пристрастеност и наслаждение, че този филм си заслужава да се гледа единствено поради тях.
В търсене на изчезналите (изядени) хора в близост обикаля неуместна двойка служители на реда – също непрофесионални артисти – които съвсем наподобяват на Лаурел и Харди, а в същото време са глупави като Дюпон и Дюпон от комиксите за Тин Тин. Очевидно полицията няма да разкрие нищо, по тази причина пък след тъкмо два часа екранно време става безпощадно ясно – хората постоянно са били, са и ще бъдат, загадъчни и смешни.
Високо над залива в неуместна вила в египетски жанр всяко лято почива богатото семейство Ван Петегем – женени между тях братовчеди, като едното им дете, Били, е ту момиче, ту момче. Ван Петегем са облечени постоянно в бяло, с дълги ръкави, воали и чадърчета, а телешкият им екстаз пред пейзажа, всяка птичка и цветенце е просто неукротим. Фабрис Лукини, Валерия Бруни-Тедески и изключително Жулиет Бинош преиграват с такава пристрастеност и наслаждение, че този филм си заслужава да се гледа единствено поради тях.
В търсене на изчезналите (изядени) хора в близост обикаля неуместна двойка служители на реда – също непрофесионални артисти – които съвсем наподобяват на Лаурел и Харди, а в същото време са глупави като Дюпон и Дюпон от комиксите за Тин Тин. Очевидно полицията няма да разкрие нищо, по тази причина пък след тъкмо два часа екранно време става безпощадно ясно – хората постоянно са били, са и ще бъдат, загадъчни и смешни.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




