Зам.-министър Васил Георгиев наложи парламентарна резерва по френското предложение за РСМ
Заместник-министърът на външните работи Васил Георгиев наложи парламентарна запаса по текста и разгласи на днешния Съвет " Общи въпроси " на Европейски Съюз, че българското държавно управление не може да се произнася решение на Народното събрание по френското председателство за отпадане на ветото за договаряния с районен съд Македония.
„ България благодари за напъните на Френското председателство за отразяване на предпочитаните за България детайли в плана на Преговорна рамка за Северна Македония. Последователно се придържаме към позицията, че са нужни надеждни гаранции за съблюдаване на Договора за добросъседство и другарство сред двете страни. Гарантирането правата на българите, в т. ч. чрез включването им в конституцията на Северна Македония, съставлява изискване за започване на договаряния за участие “, съобщи заместник-министър Васил Георгиев, представен от пресцентъра на Министерство на външните работи.
Той наложи парламентарна запаса по текста по отношение на нуждата от изговаряне на българския парламент по предлагането на ротационното председателство на Съвета.
Френският министър по европейските въпроси Клеман Бон изрази вяра, че през идващите дни може да се реализира решение по двустранния спор сред България и Северна Македония, само че добави, че политическата конюнктура в страната ни е сложна през последните дни.
Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович също не изключи опцията да се откри излаз пред идващите дни. След края на Съвет " Общи въпроси " в Люксембург той съобщи:
" Знаем, че Албания и Северна Македония са добре готови, с цел да се отворят за тях преговорни глави и по тази причина ние доста разчитаме на последните седмици от френското председателство за решаването на тези въпроси. Комисията мощно поддържа тези старания ".
Съветът „ Общи въпроси “ на Европейски Съюз заседава през днешния ден в Люксембург с обмяна на отзиви по плана на изводи за идния на 23 и 24 юни т.г. Европейски съвет. Проектът на изводи включва тематиките „ По-широка Европа “, Украйна, кандидатурите на Украйна, Грузия и Република Молдова за участие в Европейски Съюз, Западните Балкани, стопански въпроси и последващите дейности след Конференцията за бъдещето на Европа.
Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз предложи основаването на Европейска политическа общественост, която да отговори на незабавните геополитически потребности, в резултат от съветската експанзия против Украйна. Бъдещата общественост ще бъде отворена към всички европейски страни, споделящи общи демократични полезности.
„ Ние виждаме в тази самодейност опция за приобщаване на европейските страни, които споделят общи полезности и правила, към постигането на непоклатимост, запазването на мира и просперитета на континента. В същото време една Европейска политическа общественост не може да замества политиката на разширение на Европейски Съюз “, означи в своето изявление по тематиката българският заместник-министър на външните работи.
В частта за Украйна министрите потвърдиха поддръжката си за разпределяне на финансова помощ в отговор на неотложните потребности на Украйна, както и за възобновяване на страната след спора.
България поддържа даването на статут на страна претендент на Босна и Херцеговина при осъществяване на изискванията за това и постигането на визова либерализация за Косово.
Министрите реализираха единодушие за даването на статут на претенденти за участие в Европейски Съюз на Украйна и Република Молдова.
„ България поддържа европейската вероятност за трите страни и даване на статут на претенденти за участие в Европейски Съюз на Украйна и Република Молдова. В същото време всяка страна следва да съблюдава откритите процедури и да бъде оценена на правилото на личните заслуги “, акцентира заместник-министър Васил Георгиев.
Съветът се спря на последващите стъпки след приключването на Конференцията за бъдещето на Европа, връзките сред Европейски Съюз и Обединеното кралство, Европейския учебен срок и плана на Регламент по отношение на прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
„ България благодари за напъните на Френското председателство за отразяване на предпочитаните за България детайли в плана на Преговорна рамка за Северна Македония. Последователно се придържаме към позицията, че са нужни надеждни гаранции за съблюдаване на Договора за добросъседство и другарство сред двете страни. Гарантирането правата на българите, в т. ч. чрез включването им в конституцията на Северна Македония, съставлява изискване за започване на договаряния за участие “, съобщи заместник-министър Васил Георгиев, представен от пресцентъра на Министерство на външните работи.
Той наложи парламентарна запаса по текста по отношение на нуждата от изговаряне на българския парламент по предлагането на ротационното председателство на Съвета.
Френският министър по европейските въпроси Клеман Бон изрази вяра, че през идващите дни може да се реализира решение по двустранния спор сред България и Северна Македония, само че добави, че политическата конюнктура в страната ни е сложна през последните дни.
Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович също не изключи опцията да се откри излаз пред идващите дни. След края на Съвет " Общи въпроси " в Люксембург той съобщи:
" Знаем, че Албания и Северна Македония са добре готови, с цел да се отворят за тях преговорни глави и по тази причина ние доста разчитаме на последните седмици от френското председателство за решаването на тези въпроси. Комисията мощно поддържа тези старания ".
Съветът „ Общи въпроси “ на Европейски Съюз заседава през днешния ден в Люксембург с обмяна на отзиви по плана на изводи за идния на 23 и 24 юни т.г. Европейски съвет. Проектът на изводи включва тематиките „ По-широка Европа “, Украйна, кандидатурите на Украйна, Грузия и Република Молдова за участие в Европейски Съюз, Западните Балкани, стопански въпроси и последващите дейности след Конференцията за бъдещето на Европа.
Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз предложи основаването на Европейска политическа общественост, която да отговори на незабавните геополитически потребности, в резултат от съветската експанзия против Украйна. Бъдещата общественост ще бъде отворена към всички европейски страни, споделящи общи демократични полезности.
„ Ние виждаме в тази самодейност опция за приобщаване на европейските страни, които споделят общи полезности и правила, към постигането на непоклатимост, запазването на мира и просперитета на континента. В същото време една Европейска политическа общественост не може да замества политиката на разширение на Европейски Съюз “, означи в своето изявление по тематиката българският заместник-министър на външните работи.
В частта за Украйна министрите потвърдиха поддръжката си за разпределяне на финансова помощ в отговор на неотложните потребности на Украйна, както и за възобновяване на страната след спора.
България поддържа даването на статут на страна претендент на Босна и Херцеговина при осъществяване на изискванията за това и постигането на визова либерализация за Косово.
Министрите реализираха единодушие за даването на статут на претенденти за участие в Европейски Съюз на Украйна и Република Молдова.
„ България поддържа европейската вероятност за трите страни и даване на статут на претенденти за участие в Европейски Съюз на Украйна и Република Молдова. В същото време всяка страна следва да съблюдава откритите процедури и да бъде оценена на правилото на личните заслуги “, акцентира заместник-министър Васил Георгиев.
Съветът се спря на последващите стъпки след приключването на Конференцията за бъдещето на Европа, връзките сред Европейски Съюз и Обединеното кралство, Европейския учебен срок и плана на Регламент по отношение на прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ