Борислав Сандов събра представители на държавата, местната власт и бизнеса на дискусия за устойчивото развитие и зелената икономика
Заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов днес взе участие в кръгла маса на тематика „ Държавни политики и резистентен бизнес “.
Домакин на събитието беше Областният шеф на Пловдив Йордан Иванов. Участваха изпълнителни шефове и ръководители на водещи бизнеси в района, шефът на Регионалната ревизия по околната среда и водите – Пловдив, кметове на общини, публицисти.
Министър Сандов заяви пред участниците, че 50 милиарда лева ще влязат в българската стопанска система до няколко години. Това ще се случи посредством редица финансови принадлежности – европейското финансиране по оперативните стратегии, Националния проект за възобновяване, Фонда за обективен преход.
„ Опазването на природата и задачите за декарбонизация не са спънка за бизнеса “ – обърна се той към присъстващите. – „ Дори в противен случай, това е опция за новаторски решения и за висока ресурсна успеваемост. Екологичните практики са основа за резистентен бизнес модел, който основава голям брой стопански преимущества за сдруженията “ – посочи министърът.
Областният шеф Йордан Иванов показа, че за него е същинско предизвикателство да седне на една маса с бизнеса и акцентира, че вратите на администрацията му са отворени за всяка компания, чиито старания са ориентирани и към екологичната и обществената отговорност.
Цветелина Цветанова-Вайзбрук, началник на Балканския институт за стабилно развиване и съдействие, по чиято самодейност се провежда кръглата маса, показа 17-те цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации от Програма 2030 – инструмент от изключителна значимост в народен, европейски и международен проект, с цел да бъде обезпечена постоянна, устойчива и просперираща стопанска система. Тя подчертава върху потребността (и ненапълно изчезнала част в ръководството и на бизнеса, и на администрацията в страната ни), от дейна връзка със заинтригуваните страни и нуждата да се реализира баланс на ползите.
Министър Сандов акцентира, че това е първата от поредност срещи с вложителите у нас, която цели да се разиска устойчивото развиване, прекосяването към зелена сила и представянето на сполучливи планове на компаниите.
Веолия, компания с 230 000 чиновници в света, показа плановете си, ориентирани към реализиране на енергийна и ресурсна успеваемост, сред които СПСОВ „ Кубратово “ като отличен образец за публично-частно партньорство. Въведената в употреба когенерационна система за произвеждане на зелена сила дава опция на сдружението да отговори на провокациите на енергийната рецесия и това разрешава през днешния ден компанията да е единственият ВиК оператор, който не е изискал повишение на крайните цени за потребителите си от КЕВР.
Бяха споделени и други „ зелени “ бизнес-практики като потребление на утайките от пречиствателните станции за торене и обогатяване на почвата, запазване на биоразнообразието в и към прилежащите зони на индустриалните предприятия. „ Тракия икономическа зона “ беше отличена като един от шестте бизнеса в Европа, посочени от Комитета по районно развиване на Европейския парламент за първенци в решаването на проблемите на климата посредством декарбонизация.
Сред дейните участници в кръглата маса бяха представителите на „ Клъстер Тракия “ – икономическа зона, Шнайдер електроник България, PSS Manufacturing, Омникар, Ханон Системс, КЦМ, Милара интернешънъл, Веолия и други.
Домакин на събитието беше Областният шеф на Пловдив Йордан Иванов. Участваха изпълнителни шефове и ръководители на водещи бизнеси в района, шефът на Регионалната ревизия по околната среда и водите – Пловдив, кметове на общини, публицисти.
Министър Сандов заяви пред участниците, че 50 милиарда лева ще влязат в българската стопанска система до няколко години. Това ще се случи посредством редица финансови принадлежности – европейското финансиране по оперативните стратегии, Националния проект за възобновяване, Фонда за обективен преход.
„ Опазването на природата и задачите за декарбонизация не са спънка за бизнеса “ – обърна се той към присъстващите. – „ Дори в противен случай, това е опция за новаторски решения и за висока ресурсна успеваемост. Екологичните практики са основа за резистентен бизнес модел, който основава голям брой стопански преимущества за сдруженията “ – посочи министърът.
Областният шеф Йордан Иванов показа, че за него е същинско предизвикателство да седне на една маса с бизнеса и акцентира, че вратите на администрацията му са отворени за всяка компания, чиито старания са ориентирани и към екологичната и обществената отговорност.
Цветелина Цветанова-Вайзбрук, началник на Балканския институт за стабилно развиване и съдействие, по чиято самодейност се провежда кръглата маса, показа 17-те цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации от Програма 2030 – инструмент от изключителна значимост в народен, европейски и международен проект, с цел да бъде обезпечена постоянна, устойчива и просперираща стопанска система. Тя подчертава върху потребността (и ненапълно изчезнала част в ръководството и на бизнеса, и на администрацията в страната ни), от дейна връзка със заинтригуваните страни и нуждата да се реализира баланс на ползите.
Министър Сандов акцентира, че това е първата от поредност срещи с вложителите у нас, която цели да се разиска устойчивото развиване, прекосяването към зелена сила и представянето на сполучливи планове на компаниите.
Веолия, компания с 230 000 чиновници в света, показа плановете си, ориентирани към реализиране на енергийна и ресурсна успеваемост, сред които СПСОВ „ Кубратово “ като отличен образец за публично-частно партньорство. Въведената в употреба когенерационна система за произвеждане на зелена сила дава опция на сдружението да отговори на провокациите на енергийната рецесия и това разрешава през днешния ден компанията да е единственият ВиК оператор, който не е изискал повишение на крайните цени за потребителите си от КЕВР.
Бяха споделени и други „ зелени “ бизнес-практики като потребление на утайките от пречиствателните станции за торене и обогатяване на почвата, запазване на биоразнообразието в и към прилежащите зони на индустриалните предприятия. „ Тракия икономическа зона “ беше отличена като един от шестте бизнеса в Европа, посочени от Комитета по районно развиване на Европейския парламент за първенци в решаването на проблемите на климата посредством декарбонизация.
Сред дейните участници в кръглата маса бяха представителите на „ Клъстер Тракия “ – икономическа зона, Шнайдер електроник България, PSS Manufacturing, Омникар, Ханон Системс, КЦМ, Милара интернешънъл, Веолия и други.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ